Европа се адаптира към климатичните промени, България изостава
В над три четвърти от всички страни - членки на Европейския съюз, политиките за адаптацията към климатичните промени вече са на дневен ред. Основните причини за тази тенденция са зачестилите екстремни проявления на климата на континента, както и общата политика на съюза, свързана с интегриране на адаптационните политики. Средствата, необходими за покриване на щетите от климатичните промени, както и нуждата от научни изследвания също са сред движещите причини за иницииране адаптационни политики на национално ниво.
Това са част от изводите в нов анализ на нивото на адаптиране към промените в климата в Европа, публикуван днес (14 октомври 2014 г.). Докладът "Национални политически процеси за адаптация в европейски страни – 2014" е изготвен от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и е най-подробното подобно проучване до момента. Изследването се базира на детайлни отговори и доброволни самооценки от страна на общо 30 европейски държави.
Основната цел на обемния доклад е държавите да обменят опит и добри практики в адаптацията. Проучването се извършва на доброволен принцип, а информацията се подава от страните, подчертават авторите от ЕАОС.
Конкретни действия по адаптация са на ранен етап
В много европейски страни конкретните действия, свързани с адаптация към климатичните промени, са все още на ранен етап, показва още проучването. Според данните 21 държави вече имат приети национални стратегии за адаптиране, а 13 страни прилагат политиките за адаптация.
Предоставяне на информация е най-често споменаваният инструмент в политиката на адаптиране, а управлението на водите е най-приоритетният сектор за адаптация.
На общата карта на европейската платформа за адаптация към климатичните промени България е една от страните, които все още не са приели национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Въпреки че страната ни няма обща адаптационна рамка, проучването отчита, че у нас са налице мерки за адаптация в отделни сектори, предприети от някои национални органи.
Едва няколко държави са въвели схеми за мониторинг, оценка и докладване на напредъка си по тези политики, а над половината планират или работят по такава схема.
"Това е първият задълбочен анализ на нивото на адаптиране на европейските държави. Адаптация към климатичните промени е неизбежна. Затова е положителен фактът, че в момента този въпрос е на фокус в цяла Европа. Много държави трябва вече да превърнат плановете си в действие", посочва изпълнителният директор на агенцията Ханс Брюнинкс.
| Акцент |
|---|
| Повече наводнения, суша, горещи вълни, покачване на морското равнище и други широко разпространени промени в околната среда – като промяна в разпространението на животински и растителни видове, както и промяна в сезоните за отглеждане на култури – това са основните проявления на климатичните промени, които се очакват да засегнат региона на Европа. Показатели за изменението на климата на Европейската агенция за околна среда показват и степента, в която тези проявления вече са наблюдавани в Европа и извън нея. |
Повечето страни констатират също, че срещат определени трудности при иницииране и реализиране на адаптационните политики. Над три четвърти от тях посочват като конкретни пречки липсата на ресурси като време, пари или технологии. Други проблеми, на които се спират голям брой страни, са "несигурността относно степента на предстоящите промени в климата", както и "неясните отговорности", които трябва да се поемат.
Въпреки това половината от страните членки съобщават за висока или много висока степен на готовност за разработване на конкретни политики за адаптация и адаптация на национално ниво. Страните членки посочват, че има нарастващо осъзнаване – сред политиците и обществеността, на значението от адаптация. 21 от 30 европейски страни отчитат, че през последните пет години нивото на обществена осведоменост за необходимостта от адаптиране е нараснала. 24 от 30 съобщават, че адаптацията е на ниво национална политика.
Държавите, които са напреднали в процеса на адаптация, са обикновено тези, които са и с високо ниво на осъзнаване нуждата от адаптиране. Сред тях са Белгия, Австрия, скандинавските държави, Германия.
България все още няма обща рамка за адаптиране към климатичните промени, но вече предприема мерки на секторно ниво. Това се констатира на страницата http://climate-adapt.eea.europa.eu/countries/bulgaria с данни за отделните държави.
България: без обща рамка за адаптация, с мерки по сектори
България е една от 11-те страни, които все още не е приела националната стратегия за адаптация към климатичните промени. Тя е на етап "формулиране", показват сравнителните таблици в изследването.
В същото време проучването отчита, че в страната има предприети мерки за адаптация в някои сектори, които са предприети от отделни национални органи като Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Предприемат се мерки за справяне с изменението на климата и от страна на всички регионални отдели за управление на водите на Министерството на околната среда и вода, както е заложено в плановете им за управление, наред с мерки за опазване и предотвратяване замърсяването на речните басейни и Черно море.
Става дума конкретно за Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, Басейнова дирекция за управление на водите - Западнобеломорски район, Басейнова дирекция за управление на водите - Басейнова дирекция за "Дунавски район", Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район.
Разработването на Национална стратегия за адаптация (НСА) е на етап подготовка, а Министерството на околната среда и водите е координиращият орган на този процес, се посочва на сайта на европейската платформа.