През периода 1 януари 2011 година – 31 декември 2013 година дейностите по превенция и реакция при възникване на горските пожари не са ефективни, защото се осъществяват в условията на променяща се нормативна уредба и забавяне при приемането на подзаконовата нормативна рамка.

Това констатира одит на Сметната палата на дейността на Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и Главната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерството на вътрешните работи по превенция и реакция при възникване на горски пожари. Ето и останалите констатации и оценки от одита:

- Не е изготвен стратегически план за развитие на горския сектор за периода 2012 - 2015 г. поради промяната в концепцията за управление и контрол на горския сектор през 2011 г.

- Липсват горскостопански планове за приблизително 60 на сто от горските територии, собственост на частни физически и юридически лица, което поражда рискове за ефективната защита на българските гори от пожари.

- Има забавяне в процеса на анализ, оценка и картографиране на рисковете от горски пожари, заради което на България могат да бъдат наложени глоби, тъй като това е едно от предварителните условия за новия програмен период 2014 - 2020 г.

- Няма утвърдена методика и не са извършени анализ и оценка на рисковете от горски пожари. Няма структурно звено в рамките на Министерството на земеделието и храните и/или Изпълнителната агенция по горите, което да отговаря за извършването на анализ и оценка на рисковете от горски пожари и по-нататъшното им картографиране.

- Със започналото изграждане на нова система за ранно предупреждение е осигурено оповестяването едва на 35 на сто от населението. За оповестяване на останалите 65% се разчита на старата сиренна система, която е с изчерпан експлоатационен капацитет.

- Автоматични системи за откриване и оповестяване при възникване на горски пожари са изградени само на 7% от горските територии в България. Ниската разделителна способност на изображенията, с които работи центърът за аерокосмически наблюдения, периодичността на приемане и обработване на данните и зависимостта им от метеорологичните условия не могат да осигурят ранно откриване на горски пожари.

- С приемането на Стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия, пожари и други извънредни ситуации за периода 2012 - 2020 г. и с промяната на нормативната база са създадени предпоставки за изграждане на ефективни доброволни формирования, но те срещат трудности при работата си. Към 31 декември 2013 г. са регистрирани 136 доброволни формирования в 133 общини с 1920 доброволци. Те обаче не разполагат с техника за оперативно включване в дейностите по защита на населението. Осигуряването на доброволците с лични предпазни средства не е достатъчно.

- Резултатите от проведеното от Сметната палата национално представително проучване на общественото мнение показват, че гражданите разчитат на Районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" в случай на горски пожар. За адекватна реакция при възникване на горски пожари най-много очаквания има към спешния телефон 112.

Изследването показва, че по-значим е ефектът от реакциите на държавните органи при вече възникнали горски пожари, отколкото при тяхната превенция. В резултат на това е направен изводът, че по отношение на превенцията се налага преосмисляне на политиката и активизиране на действията на държавните органи, особено като се има предвид, че човешкият фактор е основна причина за възникване на горските пожари.

- Установена е необходимост от предприемането на адекватни мерки от отговорните институции за подобряване на информираността на населението относно недопускането и действията при възникване на горски пожари.

- Възрастовите характеристики на населението в селските райони и затрудненият достъп до интернет налагат промяна на способите на държавните органи за комуникация с населението, с оглед адекватна защита на горските територии от пожари.

- Въпреки предприетите през одитирания период действия за осигуряване на ефективна превенция и реакция при възникване на горските пожари, остава наложително да се обърне приоритетно внимание на анализа и оценката на рисковете от горски пожари, провеждането на единна политика за развитие и изграждане на национална система за наблюдение, превенция и охрана на горските територии, изготвянето на детайлна вътрешна регламентация на процесите в горския сектор и подобряване на комуникацията с населението.

След извършената проверка Сметната палата е дала общо 18 препоръки на министъра на вътрешните работи и на министъра на земеделието и храните.