– Факт е, че все по-често ставаме свидетели на такива екстремни явления с катастрофални икономически и демографски последици. Те са всъщност проявление на глобалното затопляне.  Няма сектор, който да не е засегнат. Това поражда и проблема с климатичните бежанци. Очаква се  до 50-те години те да са до 500 млн. на година – огромно количество, което променя демографските характеристики на цели региони. Няма как да избягаме от това и трябва да се научим да се адаптираме към тези промени. Превантивните мерки ще са много по-икономически целесъобразни в сравнение с това да се справяме с трагедии и последици от настъпили вече  екстремни явления.

– Вече сме приключили с оценките на риска в различните сектори. Сега предстои всички тези анализи да се съберат на едно място и да се превърнат в План за действие с включени към него икономически анализи и конкретни действия. Страната ни е задължена да е готова с този план за действия (или стратегия)

Ние ще се опитаме да се поберем в тези рамки. Работата е изключително тежка и хоризонтална, като обхваща темите и политиките не само на МОСВ, но и на всички останали ведомства в държавата. В тази връзка трябва да се намерят и достатъчно парични средства за реализирането й. Предвидили сме такива в оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), както и в Националния бюджет.

– Да. В рамките на настоящия програмен период се разработват Планове за управление на наводненията, които предлагат оценка на риска. Четирите басейнови дирекции са бенефициенти по ОПОС и работят именно по оценката на риска, завършена за различните региони. Следва картиране - отново по басейнови дирекции, и след това изграждане на Планове за управление на риска от наводнение, което също е предвидено за финансиране по настоящата програма.

– В компетенциите на МОСВ е да следи в реално време нивата на реките и състоянието на комплексните язовири и да предоставя ежедневно информация до всички други компетентни институции, които на свой ред имат задължението да уведомяват общините, да ходят на проверки на терен, да разясняват, да обучават. В новия програмен период основен приоритет ще бъде изграждане на национална система за управление на водите в реално време с цел хоризонтален подход –  тя ще осигури едновременно наблюдение на нивото и състоянието на водите в реално време, оценка на риска от наводнения и възможностите за реакция при кризи.

– Системата е планирана за новия програмен период - ОПОС 2014 - 2020 г. Имайте предвид, че колкото по-бързо бъде готова стратегията, толкова по-добре. За да ускорим процесите, вече сме осигурили координация с МВР. В службата по бедствия и аварии е установен координационен център за наводненията. Всичко, направено дотук, ще бъде обединено в една хоризонтална система, по която ще се работи приоритетно.

– Климатичните изменения се обвързват с човешката дейност. Мерките, които се предприемат за овладяване, както на на промените в климата – като цяло, така и конкретно за намаляване на парниковите газове, са действия, които човечеството може да предприеме, за да се намали необходимостта от адаптация към новите условия. Двете неща – митигация и адаптация трябва да вървят ръка за ръка. На много места, включително в България, те се разделят, като се възприема схващането, че е по-добре да се адаптираме, защото нищо друго не може да се направи. Аз лично не споделям това мнение

Решението на Европейския съвет от 24 октомври 2014 г. е свързано главно с директното намаляване на парниковите газове (с 40% минимум в сравнение с 1990 г.), както с взаимосвързаните инструменти за това – 27% дял на възобновяемите енергийни източници и 27% увеличение на енергийната ефективност. Това решение на ЕС е много важно, защото отправя ясен сигнал към международните ни партньори в рамките на преговорите за глобално споразумение за климата, което трябва да бъде договорено в Париж в края на 2015 г. Там съюзът ще представи именно тази рамка.

В основата на споразумението между лидерите на ЕС не стояха цифрите, тема на преговорите беше начинът, по който държавите членки ще разпределят усилието по постигането им,

По първата договорка за 40% намаляване на парниковите газове първоначалното предложение на комисията за разпределение на усилията беше да стане на база ефективност на разходите за целия ЕС, а не на БВП на глава от населението, както е записано сега в крайния документ. За България програма максимум беше вторият вариант, който на практика беше и приетият, защото разходите за постигане тези цели са доказано много по-големи за страни членки с БВП на глава от населението, по-малък от 90% средноевропейския. Това позволява на България да се възползва от т.нар. компенсаторни механизми, както и от "механизмите за гъвкавост", които се въвеждат в пакета.

– Какво ще спечели България си зависи от България. Усилията за намаляване на парниковите газове с 40% се делят на усилията на държавите - в секторите в рамките на схемата за търговия с емисии и тези извън схемата, където попадат транспорт, енергийна ефективност на сгради, отпадъци, земеделие и горско стопанство. Затова е толкова важно отделните страни членки да имат стратегии в тези сектори.

Извън схемата за търговия с емисии ще има индивидуално разпределение на цели за всяка държава членка. България има право в сегашния пакет да увеличи емисиите си с 20%. Това е доста щедро решение (до 2020 г.), но отговаря на икономическия растеж, който България си предвижда спрямо 2005 г. Това, което се допуска за страната ни, е 0% растеж спрямо 2005 г. Фактът, че ние до 2020 г. имаме право на растеж на емисиите спрямо 2005 г., ни позволява да преценим, че с всички мерки до 2030 г. можем да останем на нивата до 2005 г., т е. да се върнем с 20% спрямо 2020 г. Простата сметка показва, че целта за нас е напълно постижима, защото в периода 2020 – 2030 г. ще сме стабилизирали нивата си спрямо 2005 г.

– Това е всъщност "механизмът на гъвкавост", който действа в сегашния пакет по климата и енергетика до 2020 г. и ще бъде допълнително разширен за следващото десетилетие. Тези квоти се генерират в рамките на схемите за търговия с емисии, но помагат за политиките и извън схемата. Всяка страна, която има ясно разписани политики и стратегии, би могла да използва тези подходи.

От 2013 г. търговията с емисии вече е централизирана на европейско ниво, т.е. всички инсталации търгуват на една обща европейска платформа. От това се генерират приходи, които се разпределят по държавите членки така, че да се прилага принцип на солидарност. Всяка членка има право на определен брой квоти, които да продаде и приходите да останат за нейния бюджет. 90% от тези квоти се разпределят според това, което емитират. 10% от общото количество квоти се преразпределя така, че да компенсира държавите с по-нисък БВП на глава от населението.

Ние сме бенефициенти по това преразпределение, от което получаваме допълнителни права за продажба. Отделно, в рамките на тези 10% 2% се разпределят на тези страни, които в миналото са намалили емисиите си парниковите газове. Така ние сме бенефициенти освен на собствените си 90% и на още 12%, които се взимат от другите държави членки. В момента България има право да търгува с 2,7% от общите емисии на ЕС, които в плановете до 2020 г. се равняват на 1,7 млрд. евро.

Освен това се установява нов механизъм на солидарност – именно за компенсация на по-високите разходи за страните членки с нисък вътрешен продукт спрямо такива със среден за ЕС. Според него 2% от общото количество квоти на съюза се заделят за продажба и влизат в специален фонд за солидарност, в който всяка страна с 60% по-нисък БВП на глава от населението ще има право на гарантиран дял квоти до 2030 г.

– Приходите ще бъдат използвани за модернизация на електропроизводството, за интерконекторни връзки там, където са необходими такива, за енергийна ефективност, за реализиране на мерки, които държавата смята, че са необходими за постигане на пакета. От тези 2,4 по схемата за търговия с емисии досега са влезли в държавния бюджет около 150 млн. лв. Тези средства са  за съжаление по-малко от очакваното заради срива в цената на квотите. Тези средства са използвани основно за покриване на разликата в цената на "зелената добавка" от ВЕИ, за да може по някакъв начин да се компенсира пазарната необходимост от повишаване на цената на електричеството. През следващия период  ще имаме възможност чрез този механизъм за солидарност – нашите 2%, да влагаме, както в изграждане на нова електропреносна мрежа, така и за рехабилитация на вече съществуващата, ако е необходимо.

От приходите от търговията с квоти, които влизат в държавния бюджет, по директива и по закон имаме възможност да използваме за компенсиране на енергийната бедност, за компенсиране цената на тока, там където тя е непоносима.

– Хората трябва да разберат, че повишаването на цената на тока не е резултат на политиката за климата, защото тази нова политика се прилага едва от 2013 г., а повишаването на тока е следствие от поредица недалновидни управленски решения и изкуствено задържане на цената, натрупани назад във времето.

– Най-евтиният ток е неползваният ток. Енергийната ефективност е основен приоритет, по който България има голям потенциал и който страната ни трябва да използва до 2030 г.

– От нас зависи какво ще заложим в националните планове за устойчиво енергийно развитие, които всяка държава членка ще бъде задължена да разработи спрямо приета рамка до 2030 г. (27% за енергийната ефективност). От нас зависят конкретните инструменти и мерки, които ще предприемем.

Наистина, ние сме най-неефективната страна в ЕС и сигурно сме на едно от първите места в целия свят, а всъщност имаме огромен потенциал. Заради другите северни страни в съюза, които пък са изключително енергийно ефективни, и всяка следваща стъпка можеше да им донесе тежки разходи, в крайна сметка беше приета цел от 27% (първоначалното предложение на ЕС беше 30%).

– България има потенциал да бъде по-енергийно ефективна. Освен това съществува механизъм, по който страни с по-малък потенциал – като Холандия и Финландия, имат възможност да инвестират в енергийната ефективност на страни с по-голям потенциал - като нашата и тази инвестиция да я отчитат за техните си цели. Това една симбиоза между страните, изградена на простите правила за търсене и предлагане, от която и България би могла да се възползва.

По предварителни анализи, които сме правили с помощта германското правителство, е изчислено, че около

България да постигне цел, така че да допринесе адекватно за 27% енергийна ефективност на ЕС за целия период.

– Да, но тези изчисления са правени с презумпцията за развитие на енергийния сектор, които на практика може и да не се изпълнят – примерно за определен дял на ВЕИ, нови блокове на АЕЦ "Козлодуй". Не случайно правителството прие програма за енергийна ефективност на жилищните сгради за следващия програмен период.

– Да, защото така бяха сключвани дългосрочните договори, така бяха субсидирани. Това е въпрос на управленски решения. Подобен проблем имат и в Испания и Германия. В Европейската комисия си дават сметка защо е този лош имидж. В новите правила за държавна помощ на ЕК всъщност изрично се казва, че за соларно и вятърни инсталации субсидии повече няма да се допускат. Ще бъдат допускани само тези с иновативен характер.

За договорения процент 27% за ВЕИ-тата е много важно да се отбележи, че той е задължителен за целия съюз, нямаме индивидуална цел в пакет цел.  Отново от нас зависи какво ще включим в плановете си за устойчиво развитие на енергетиката и какъв процент ние ще си заложим и ние трябва да го предложим. Подали сме към ЕС, че към 2020 г. България ще постигне към 20% ВЕИ в крайното енергийно потребление.

– Това е големият потенциал, бих казала. А предизвикателство е как ще съумеем да си оформим дългосрочната визия за 20-30 години в отделни политики, за да можем да постигнем целта за намаляване на парниковите газове. ВЕИ-тата и енергийната ефективност могат да бъдат добри инструменти за това. Би трябвало да го превърнем във възможност вместо в предизвикателства.

– Разходи ще има, излишно е да се заблуждаваме. Но те трябва да бъдат реализирани в рамките на сегашната политика, има нужда от тези инвестиции и в момента, защото модернизация на електропроизводствения сектор трябва да има, иначе той е нерентабилен.

– Ние от европейските фондове можем да загубим, както виждаме. Въпрос на прилагане на политиката и на начин, по който се управляват средствата.

– Да. Както казах, основното е да си направим стратегиите, а те са въпрос на дългосрочна и устойчива визия. Без адекватни стратегии ще изпуснем тези възможности. Не можем да работим на парче.

– С тази позиция сме група държави членки, но това не идва от по-малка амбициозност, а от по-реалистична амбициозност. Трябва да си даваме сметка от каква изходна точка тръгваме, какви мерки и на каква цена трябва да предприемем, за да стигнем определени тавани на замърсители през 2030 г. Тъй като в политиките за климата нещата са взаимно обвързани, стигаме до това каква енергийна и транспортна стратегия ще разработим до 2030 г. – това са и двата основни замърсителя, които отговарят за 70% от емисиите парникови газове. България сега е в наказателна процедура за националните тавани на замърсителите на въздуха и трябва да сме много внимателни какво договаряме за 2030 г., за да бъде реалистично и разходоефективно.

– Да, но пак трябва да сме реалистични, защото трябва да се търсят и начини за финансиране, а това никак не е лесно. Но ще положим усилия двете политики – за климата и за опазване чистота на въздуха да се гледат успоредно, защото мерките за опазване на въздуха биха могли да намалят

Много е важен интегрираният подход тук.

– Не смятам, че ограниченията са решение на проблема. Ако се поставите на мястото на хората, които използват частните си автомобили?

– Такива мерки вече се прилагат. Още от тази програма има мерки за стимулиране използването на градския транспорт. Но да посегнеш на личното имущество и да накараш хората да си сменят 15-годишните автомобили с по-нови, за да не замърсяват въздуха е по-крайна мярка, защото засяга частна собственост. В четирите най-големи града ще има пълно обновяване на градския транспорт, метрото също е приоритет. Нова мярка за чистота на въздуха ще е подпомагане общините за подготвяне на интегрирани планове за чистота на въздуха.

Само редовното измиването на улиците има драстичен ефект за намаляване на фините прахови частици, които са основен проблем. Но това е въпрос на общинско програмиране и средства за общините. Изграждането на новите инсталации при управлението на отпадъци би намалило рязко емитирането на метан, който е много сериозен замърсител. От агроекологични мерки също има нужда. Въпрос е на хоризонтална политика.

– Аз съм служител на Министерството на околната среда и водите от 15 години, така че мястото ми е тук, ще работя по програмирането на новия период на оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г.