Филм за изчезналия евразийски див кон "Тарпанът: прерисуване на древната история" е бил отличен с наградата за най-добър късометражен филм на тематичния фестивал Equus в Ню Йорк в понеделник (24 ноември 2014 г.). Главно действащо лице в 30-минутната лента е тарпанът, който преди няколко години бе успешно върнат в природата на Източните Родопи.

Продукцията е резултат от едногодишната работа на Джен Милър и Софи Диа Пегрум от американската компания Horsefly Films. Това е и вторият от серията техни филми за редки породи коне и неповторимите – често изчезващи култури, свързани с тях.

Нашето мото е: "Историята на човека е историята на коня". Първият им филм е посветен на конете от остров Скирос ( Гърция), възпят като неразделен спътник на древногръцките богове и на Александър Велики. После Джен и Софи прочитат за завръщането на тарпаните в Родопите като част от проекта "Новото тракийско злато". Така започват да снимат и у нас нова лента и резултатът е награденият "Тарпанът: прерисуване на древната история".

Те споделят още, че Родопите са впечатляващи и са ги изпълнили с възхищение към дивата природа. Те си спомнят и специални преживявания  от времето на снимките в Родопите като чутите местни песни, спасените костенурки по пътя, лешоядите и каракачанските кучета в района, впечатляващия родопски Стоунхендж, близките срещи с вълци на обяд, мистериозните тракийски скални ниши и спиращи дъха залези. "Бе толкова древно и красиво, почувствахме се частица от всичко това. Всеки, който иска да се наслади на истинската природа и на дивите животни, трябва обезателно да отиде в Родопите".

Двете планират да представят филма на съвместни събития с българските консулства в Ню Йорк и Чикаго. Те ще организират и прожекция в България –  в София и специално за  местните хора в района на Източните Родопи, където и сниман филмът. "Това е и техен филм и те трябва да го видят", казват двете авторки.

 

Тарпанът (Equus ferus ferus) е праисторически див кон, разпространен в миналото от южна Франция и Северна Испания до Централна Русия. В България палеонтолозите също са намирали кости от тарпани, което е доказателство, че в миналото те са обитавали българските земи. Този див кон изчезва в природата между 1875 и 1890 година, когато последната кобила е била убита при опит да бъде хваната. Последният тарпан в плен е умрял през 1909 г. в украински зоопарк. Не е известно кога хората са изтребили тарпана в България, тъй като костите му не се различават от костите на някои породи домашни коне. От 30-те години насам са направени няколко опита да се възстанови тарпана чрез селекция на домашни коне, за които се смята, че имат запазени тарпански гени. Този тарпаноподобен кон е известен още като полски коник (полската дума за малък кон). Видът произлиза от полския проект за възстановянето на тарпана. Полският коник е представен и в наскоро излязлото проучване "Rewilding horses in Europe" (Подивяването на коне в Европа) на Rewilding Europe (паневропейската инициатива за връщането на дивата природа в Европа) като един от видовете коне, които са най-подходящи за процеса rewilding (възстановяване на дивата природа). В някои страни, като Холандия например, полският коник е пускан много успешно на свобода в природни резервати още преди тридесет години. Оттам коне са били карани до Латвия, България и други европейско страни. Ceга общо 55 тарпана живеят на свобода на две места в Източните Родопи, край селата Сбор и Нановица.