Това е обобщение на Изпълнителната агенция по околна среда в отговор на въпроси на "Дневник" за качеството на въздуха. Въпреки мерките и пропагандираните от държавата и общините усилия, за последните три години няма особена промяна, поне ако се съди по данните на Агенцията. И все така замърсяването в страната е хронично, както написа през 2010 г. онлайн изданието EurActiv.

Пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места, като анализът на Агенцията показва, че през миналата година в 25 станции са регистрирани превишения на средноденонощната норма за фини прахови частици повече от допустимите 35 пъти за година.

При норма 50 мкг/м³ най-високи средноденонощни стойности са отчетени в станция "Хиподрума" в София (7 януари - 409.41 мкг/м³), във Видин (9 февруари - 328.23 мкг/м³), в Сливен (14 февруари - 306.89 мкг/м³⁾, в Плевен (9 февруари - 272.41 мкг/м³⁾, и в станция "Шахтьор" в Перник (24 декември - 232.44 мкг/м^3).

Най-голям брой превишения на средноденонощнинорма за опазване на човешкото здраве на фини прахови частици са регистрирана във Видин, Ловеч, Плевен, Димитровград и Варна, уточниха от Агенцията пред "Дневник".

За София данните показват, че нивото на замърсяване е проблем за цялата територия на общината, като през периода от 2012 г. до 2014 г. са регистрирани повече от допустимите 35 превишения на нормата. Изключение прави извънградският фонов пункт "Копитото", в който регистрираните превишения на средноденонощната норма са единични.

 

Пункт	Брой превишения на ПС за СДН [50 µg/m3]
	2012г.	2013г.	2014г.
АИС "Орлов Мост"	108	100	105
АИС "Надежда"	71	69	68
АИС "Хиподрума"	80	72	81
АИС "Дружба"	59	110	94
АИС "Павлово"	65	80	87
АИС "Копитото"	2	2	3

През зимата отоплението покачва нивата на замърсяване. В местата с голям автомобилен трафик явлението е постоянно и прахът се увеличава в пиковите часове. Такъв е случаят с "Орлов мост" в столицата, както и навсякъде в големите градове, където движението е натоварено.

През последните години Столичната община построи кръстовища на две нива при Семинарията, Лъвов мост, Телевизионната кула и в "Младост", като предстои и още едно - при бул. "България" и "Акад. Иван Гешов". Освен облекчение на трафика, всъщност строителството на естакадите целеше да се намали времето за преминаване на колите, оттам да няма задръствания и съответно да има по-малко запрашаване на въздуха. Такава беше и една от целите на метрото, което и в момента се строи и през лятото се очаква да започне строителството на третия лъч.

Сред основните причини за повишението на праха във въздуха са изгарянето на твърди и течни горива за битово отопление, транспортът и индустрията в районите, където я има. Неблагоприятните метеорологични условия - липса на вятър, температурни инверсии и мъгла, също сред оказват влияние.

В над 30 населени места са разработени общински програми за подобряване качеството на атмосферния въздух, както и намаляване нивото на фините прахови частици. Целта е преминаването към използване на по-екологосъобразни горива (природен газ) за отопление в бита, редовно почистване на уличните настилки, регулиране на автомобилния трафик и намаляване запрашването от строителни обекти.

Прахът като цяло увеличава рисковете за редица заболявания на дихателната система, възпаления на горните дихателни пътища и алергии, а често срещани са и бронхити, пневмонии, особено при децата, възрастните хора и хронично болните, които са рисков контингент. Прахът достига до окончанията на белите дробове - алвеолите.