Овчарят Лука, който не иска да се предава

Овчарят Лука, който не иска да се предава

Овчарят Лука, който не иска да се предава
Когато преди две седмици от обора на Лука Сурлеков е открадната една овца, той се обажда да сигнализира за кражбата. От полицията в Ихтиман му обясняват, че не могат да изпратят екип на място и че ще се обадят на колегите си от Панагюрище. Екип не е изпратен. На следващата седмица негови съседи изпращат жалба до кмета на Ихтиман.
Открадната овца не е нито първата, нито последната. "Губим по 30 животни на година от кражби. Обидно е, че вече дори не изпращат полицейски екип," разказва Лука докато отваря вратите на обора и разгонва с пръчка кучетата – пазачи. Домашната му ферма наброява 70 животни - 40 кози, 16 овце, 15 крави, 2 кончета, дузина кокошки, пуйки, има и други животни. За тях се грижат ежедневно той, жена му, сина му и помощник – пъдарят Димитър.
Една коза струва между 80 до 150 лв., а овцете се продават обикновено по няколко накуп – по 30 овце с коч – между 200 лв. и 400 лв и по тази причина е трудно да се определи точно единичната им цена.
Овчарят Лука, който не иска да се предава
Фермата им сега е в село Белица, област Ихтиман – на 60 км от София, по пътя между Вакарел и Панагюрище, красива местност с разпръснати на километри една от друга малки махали по билата на Средна гора. В отдалечените махали на селото живеят по десетина души постоянни жители, а фермата и къщата на Лука се пада в "средищната" (както я наричат местните хора) махала Черковна.
Лука е на 55 години, родом е от Панагюрище, където завършва строителното училище. Дълги години работи в чужбина като строителен работник. Животновъд е от 2005 г., а преди три години със семейството си решава да се премести в село Белица и да създаде малкото си стопанство.
Лука си спомня с гняв за предишната кражба на две телета от преди няколко месеца. Когато се обаждал в полицията, стъпките на крадците и следите от колата се откроявали ясно в калта пред обора. "Ако полицията беше дошла същия ден, а не на следващия ден, можеше лесно да ги залови..."
Овчарят Лука, който не иска да се предава
Още сме в обора, Лука подготвя животните за паша, нарича ги по име. Разказва ми за живота си, когато е бил в Копенхаген: "Не може да видиш полицаи по пътищата, които спират и глобяват. Има камери и когато стане инцидент, полицията идва до минути." Преди години там глобили и министър-председателя си, защото застъпил с автомобила си велоалеята на пътя.
Показва ми маркировката на животните, но казва, че тя се сваля лесно. Сега смята да сложи охранителни камери в обора си и да пусне кучетата вътре, но не вярва, че това ще спре крадците.
Овчарят Лука, който не иска да се предава
Присеща се отново за предишния случай на кражба и работата на полицията. Ядосва се, че при подаване на поредния сигнал го закарали на 40 километра от фермата му, за да пише жалба в районното в Ихтиман, вместо да тръгнат по дирите на крадците.
Лука и жена му Лилия започват да отглеждат животни преди десет години. По това време успяват да изградят добре устроен обор на 13 км. от град Панагюрище, били са регистрирани като фермери I-ва категория. Оборът е имал специална настилка, не миришело и било чисто, всяко животно имало отделна ясла и тогава работата им вървяла добре, разказва Лилия, докато ни сипва чай. Но "неизвестни извършители" го запалват и оборът изгаря до основи. Тогава семейството минава през спирала от мъки и трудности, налага се Лилия да работи няколко години в Гърция, за да може семейството да си стъпи на краката. Местят се на друго място – село Бъта, нещата там отново не потръгват. Накрая избират село Белица, купуват си къща там, наемат място и правят нов обор за животните си.
Овчарят Лука, който не иска да се предава
Лука харесва работата си. "Ако не ми пречеха да я работя, щях да успявам да изкарвам пари от нея. Много е трудно да си животновъд и е тежко. През лятото се става в 4.30 ч. сутринта, но на мен ми харесва. Не искам да крадат животните, не искам заради лошата администрация в общината да губя излишно време и пари," обяснява той.
Спомня си как предната година не е успял да си подаде документите в областната дирекция "Земеделие" като земеделски производител, за да получи субсидия, защото от общината в Ихтиман го разкарвали формално за различни документи: "Разбрах, че ми се подиграват, когато няколко пъти ме върнаха на едно и също място и не издържах ... ядосах се, развиках се и си излязох."
Сравнява с опита си в община Пазарджик, където преди е бил регистриран като земеделски производител и е взимал годишна субсидия от фонд "Земеделие". Тогава пререгистрацията на документите му е отнемала половин час, като служителите му давали предварително списък с необходимите документи.
С парите от фонда за миналата година – приблизително 10 000 лв., щял да успее да ремонтира обора – да оправи покрива, да направи на животните отделни ясли и да ги раздели, да сложи и охранителни камери.
Всяка година субсидията, която държавата отпуска по фонд "Земеделие", е различна като сумата, определя се на брой животни и се отпуска за изтеклата година*.
Повечето хора от с. Белица харесват Лука, защото "е трудолюбив и отзивчив съсед". Драга – съседка на Лука, пенсионирана учителка, която живее с болния си мъж, казва, че разчита изключително на него, ако нещо се случи с мъжа й и се наложи да бъде откаран до най-близката болница на 40 км. Пред къщата на Лука, особено в събота и неделя, често има опашка от хора, които си купуват мляко – с десет литрови туби. Готов е да откара мляко с колата, защото някои съседни махали са отдалечени, а там живеят възрастни и самотни хора. Всеки понеделник кара мляко на три семейства от махала Горубиите (на 2 км от с. Белица), а един зимен ден, като не успял да изкачи баира, се върнал, за да сложи вериги на гумите и пак стигнал до хората.
"Според мен Лука трябва да спи при животните си, за да не ги крадат", казва наместникът на кмета в селото – Иво Маринов, и разказва, че преди няколко месеца полицията успяла да залови крадци на коне по сигнал от съседната махала. Това се случва благодарение на вакарелския квартален Данаил Стоянов, който според мнението на кмета и Лука, е "изключително момче, което гори в работата си и е винаги на линия да отреагира при подобни случаи и го прави, стига да има газ в колата си".
С кмета говорим и за съмненията около начина, по който са били раздадени миналата година земите за пасбища в района на селото на земеделските производители. "Машините на големите фермери в района бяха започнали да разчистват терените преди да са минали търговете. Тогава Лука ми се обади и спряхме машините, като аз успях да се преборя на общински съвет в Ихтиман, местните животновъди (от село Белица) да не участват в общите търгове, защото така нямаше да имат никакви шансове", разказва кметът. По този начин животновъдите от региона са успели да изберат земи за пасбища и не са участвали в търговете, като са получили преференциална цена за наем от 8 лв. на кв. м. Кметът смята, че това е било добре спечелена битка за местните земеделци, защото цените на търговете достигали 16 – 20 лв за кв.м.
Овчарят Лука, който не иска да се предава
Лука все още няма намерение да се предава, иска тази година да успее да подаде навреме документите в областната дирекция "Земеделие", за да получи субсидията си и да ремонтира обора си, да сключи договор със собствениците на сградата и така да получи номер на обекта, което ще му даде възможност да сключи договор с мандра.
"Както казах работата ми харесва, искам да я работя и да остана да живея в България", казва Лука и поема след стадото.
Две седмици след подадената от съседи жалба до кмета на Ихтиман за "системните кражби без съдействие от властите" (26 януари), най-сетне има и реакция от страна на местната полиция. В петък (9 февруари) вакарелски полицаи, заедно с кварталния Данаил Стоянов, посещават Лука и говорят с него за последните кражби, показват му писмото по повод внесената жалба и го уведомяват, че на 19 февруари в Белица ще се организира "голяма среща" с всички жители и полицията, за да може да се вземат под внимание всички такива проблеми на хората от селото. По-рано една патрулна кола обиколила махалите на проверка, а местните хора коментират доволни, че това би било добре да се превърне в практика.
*На страницата на фонда  в социалната мрежа се обяснява, че в момента са изплатени доплащанията за животни за Кампания 2014 г. , като вторият транш на подпомагането за фермерите е в размер на 34,35 млн. лв. Подпомагането по НДЖ 3 се равнява на общо 41 лв. за животно. По двете схеми през декември държавен фонд "Земеделие" е превел близо 65,2 млн. лв. на животновъдите.