Дебатът за концесията на ски зона Банско не приключи с консенсус, каквато беше първоначално обявената му цел. Различните страни за пореден път не стигнаха до общо предложение как да се действа по спорния казус и към финала на разговорите преминаха към директни нападки, обвинения в лъжи и непрозрачност.

В края на тричасовата среща в сградата на екоминистерството министърът Ивелина Василева обобщи, че съгласие за бъдещето на концесията не е било постигнато и се ангажира да докладва пред правителството и премиера.

Василева не се ангажира и с краен срок, в който кабинетът ще излезе с решение по казуса, но даде заявка, че екоминистерството и регионалното ведомоство ще разработят задание за специализирана кадастрална карта на ски зоната и регистър със ски съоръженията, които да бъдат разработени от самия "Юлен" и да са публични. Последното задължение на концесионера ще залегне в договора, уточни Василева. До момента за ски зона Банско няма никаква кадастрална карта, тя не фигурира в картата на Банско, посочи по време на дебата шефът на агенцията по кадастъра Светослав Наков.

Дискусията беше инициирана от премиера Бойко Борисов, който преди две седмици обяви, цитиран от пресцентъра на Министерски съвет, че иска да събере всички отговорни институции и засегнати страни за последен опит за общо решение и ако не се стигне до консенсус между тях, концесията с настоящия концесионер "Юлен" ще бъде прекратена. Пред министрите си той заяви, че не може да приеме правителството му да бъде обвързвано с твърдения, че помага на някой олигарх.

Изненадващата му заявка стана след гражданско недоволство и протести от страна на природозащитни организации, според които готвеното от кабинета решение за изменение на концесионния договор се случва при липса на прозрачност и за да узакони нарушенията на концесионера през годините като му позволи ново разширение на ски зоната за сметка на природата и вековните гори в Национален парк Пирин.

В опита за диалог днес се включиха ресорни министри, депутати, представители на институции, местната власт, неправителствения сектор и на концесионера. Кипърецът Георгиос Георгиу, който е формалният шеф на кипърската офшорка "Маренго трейдинг", притежаваща "Юлен" не дойде и не се отзова на поканата на министър Василева, отправена по настояване на сайта "Бивол".

Освен екоминистърът, на срещата днес присъстваха и министърът на туризма Николина Ангелкова, на спорта Красен Кралев, на икономиката Божидар Лукарски и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков, Всички те се изказаха за запазване и предоговаряне на сегашната концесия. Шефът на строителния контрол (ДНСК) Милка Гечева, на агенцията по кадстъра (АГКК) Светослав Наков, кметът на Банско Георги Икономов също взеха участие. Мнението си изказаха още бившият екоминистър Евдокия Манева, в чийто мандат се подписва концесията, а като представител от НПО секторът беше и икономистът Красен Станчев от Институт по пазарна икономика.

Ресорните министерства и институции отново застъпиха тезата, че не става дума за нарушения на договора и законите, а за редица неясноти, например за площта на концесията и методологията за изчисляване на финансовите задълженията. Пред журналисти Петър Петров от "Юлен" също каза, че според концесионерът има неясноти в подписания преди 15 години договор, които трябва да се изчистят.

Неустойката, която държавата трябва ще да плати на концесионера, ако едностранно прекрати договора, може да достигне до 100 млн. лв., сочеха днес обявените неколкократно изчисления на междуведомствената работна група по казуса, която излезе със свой доклад още преди една година. Същите прогнози повтаряха и адвокатът на концесионера "Юлен" Петър Петров, както и министърът на туризма Николина Ангелкова и министър Василева. Петров добави към сумата още 200 млн. лв. непреки щети като заяви, че за "Юлен" финансово ще е най-изгодно да се прекрати концесията, но компанията все пак не желаела да се стига до този вариант.

По време на дискусията Красен Станчев от Института за пазарна икономика пък обяви "свои сметки", според които преки щети ще достигнат до 285 млн. лева.

Дискусията започна с представяне на доклада на междуведомствената работна група към Министерския съвет /МС/, създадена за изясняване на неяснотите в концесионния договор. Анализът й препоръчва договорът да бъде прецизиран като се увеличи площта на концесията близо десет пъти за сметка на по-висока концесинната такса за държавата.

В него нямало категорични доказателства за нарушения, заяви председателят й Мариета Немска. Тя обясни, че констатациите на комисията се базират на резултатите от проверките на Дирекцията по национален и строителен контрол, а не на проверки на място на междуведомствената група, която нямала за цел да установи как се както и на документи, изискани от община Банско (общината е акционер в концесията на "Юлен").

ДНСК пък не са констатирали незаконни строежи в територията на концесията, като тук комисията се позовава на Законът за устройство на териториите и прескача екологичното закондателство (Законът за опазване на околната среда и Законът за биоразнообразието), което не било в техните компетенции, стана ясно от изявлението на Милка Гечева от ДНСК.

Тя изтъкна още, че ски пистите не се водят строежи, което повтори по-късно и зам.-министърът на МРРБ Николай Нанков.

Шефът на дирекцията "Национална служба за защита на природата" към МОСВ Мирослав Калугеров призна, че "действително има пет съоръжения в ски зоната, построени без оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)." По думите му обаче това не означавало автоматично незаконен строеж по Закона за устройство на територията. Въпросните съоръжения са строени в периода 2002 - 2007 г., а задължението да минават ОВОС било записано в ЗУТ чак през 2012 г., твърди Калугеров.

В същото време изискването за екологична оценка (ОВОС) е заложено в Закона за опазване на околната среда, от който също зависят решения за строежи. Това напомни и Александър Дунчев от WWF. Именно заради липса на ОВОС, съдът – и после ДНСК, реши да се събори "Златна перла" в Странджа. В тази връзка Тома Белев от Асоциацията на парковете в Бъглария попита защо в двата казуса се тълкуват различно законите. "За Златна перла може, а за Пирин – не, така ли?" каза Белев по време на дискусията.

Белев изрази съжаление, че собственикът на "Юлен" не присъства в залата и допусна, че вероятно той стои над министри и депутати, щом не счита за нужно да се включи в дискусята.

Кметът на Банско Георги Икономов пък обяви, че докато текат поредните дебати за концесията, конкуренцията на спи, съседните държави вече вземали ски туристите на курорта. "Естествено, че съм против разваляне на концесията и това не е само мое мнение, но и на гостите на Банско."

Той цитира социологически проучвания от 2011 до 2013 г., според които над 70 % от туристите са за развитието на ски курорта. 37 процента от населението на Банско са заети директно в туризма, а със страничните дейности процентът заетост надхвърлял 50 на сто. По думите на Икономов е абсурдно да се прекрати договора, защото Банско е марката на българския зимен туризъм.

Любомир Попйорданов от Асоциацията за развитие на алтернативен туризъм изрази противоположната теза, че Банско е на туристическата карта на света, но това, което представлява курортът сега, не е нещо, с което може да се гордеем.

По думите му Банско не е мястото, където местните предпочитат да работят. 2 хил. човека по-малко са жителите в сравнение с началото на концесията. Работата в курорта е зле платена, а малките хотели са подложени на нелоялна конкуренция и са в положение на фалит, "Юлен" не им позволява да предлагат ски карти с намаление, а такива услуги се предлагат само на свързаните с концесионера хотели.

Непреките щети от евентуално прекратяване на договора са за развитието на ски туризма и спорта у нас, за местната икономика и значимостта на региона, посочи Ивелина Василева. Тя припомни и изразената от концесионера позиция за търсене на правата в съда при такова решение. Това означава години наред нищо да не се случва в Банско, добави екоминистърът.

Според Ангелкова, Банско е на първо място по конкурентоспособност в Европа по съотношението цена-качество, което било трудно постижимо. "Страната ни е на последно място по развитие на зимния туризъм спрямо потенциала, който имаме", добави тя.

В отговор на въпроси от природозащитници, министърът на икономиката Божидар Лукарски заяви, че министерството му не е давало никакви държавни помощи за ски зона Банско, че досега няма категоризирани ски писти за тяхната безопасност.

Министърът на спорта Красен Кралев съобщи, че досега министерството му е субсидирало дейността на

ски зоната с 14 милиона лева.

Председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Найден Зеленогорски каза, че концесията трябва да изключва монопола, като не се пречи на развитието на малкия и средния бизнес в региона. По думите му обаче най-лошият изход е разтрогване на концесията."Това ще бъде огромна щета за бюджета и ски туризма в региона, там пет години няма да се карат ски", каза той.

Накрая на срещата Василева обобщи, че би трябвало всички национално отговорни хора да са наясно с очертаните рискове, които означават огромни финансови щети за държавата и непреки щети. По думите й може да се върви към изчистване на неяснотите и залагане на конкретни текстове, които да гарантират правилно калкулиране на дължимото концесионно плащане и засилен контрол от страна на държавата.

Тя се обърна директно към природозащитниците: "Ако смятате, че прекратяването на договора е единственият начин, трябва да осъзнавате риска и ако смятате, че поведението на държавата трябва да се съобразява с вашето виждане, вие трябва да приемете тази отговорнос. В отговор Тома Белев заяви, че не може да обвиняват екоорганизациите за това, че държавата години наред не си е вършила работата.