Истинските планинари не създават никакъв проблем с опазването на природата и дори на местата, където няма кошче, събират своите и на "автопланинарите" отпадъци, заяви Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз (БТС) пред БТА. Според него най-голям проблем създават еднодневните туристи, които правят пикници на непозволени места.

През последните години се забелязва трайна тенденция на повишаване на интереса за почивка сред природата. За тази тенденция съобщава Удев, според който дивото къмпингуване, по което се разгоря дебат през изминалите седмици, отдавна не се наблюдава в националните паркове.

Инвестицията за екипировка среден клас на тричленно семейство за почивка на планина с палатка излиза между 1000-1500 лв., обясни Гергана Ташева, мениджър на една от българските компании - производител и търговец на екипировка за планинарство и къмпинг. Сумата включва туристически обувки, раници, стелки, спални чували, палатка, якета за дъжд, полари, осветление, котлон, газ и съдове.

Не може да ти забранят нещо, което няма алтернатива, коментира Ташева дискусията около забраната за диво къмпингуване. Ако има обособени за това места, както и достатъчно културни къмпинги, дивото къмпингуване няма да е толкова разпространено. Все едно да ти забранят да ходиш до тоалетна навън, като нямаш вътрешна, допълни тя.

Хората, които предпочитат да почиват сред природата и винаги са ходили на палатка, няма с тази забрана да влязат в хотелите, смята Ташева, която също подкрепи, че има през последните години трайна тенденция на повишаване на интереса за почивка сред природата, изтъква и Ташева.

По-рядко с палатка, но все повече стават българите, които отиват на излет в планината с преход до няколко часа. Българинът най-често тръгва с децата на планина, когато навършат поне шест години и могат да се справят самостоятелно, но най-запалените татковци-планинари са готови да носят на гърба си децата си още от бебета.

В Софийска област има възможност да се разпънат палатки край хижи в Ботевград, Долна баня, Етрополе, Ихтиман, Копривщица,Костенец , Челопеч, Самоков. Хижите и заслоните на Витоша към БТС са 18.

Според ограниченията в националните паркове палатките могат да се разпъват само в непосредствена близост до хижите, за да се ползват тоалетните и кошчетата за смет, припомни Венцислав Удев. По думите му дивото къмпингуване отдавна не се наблюдава в националните паркове.

Въпросът с дивото къмпингуване според Удев може да се реши на ниво община и горски стопанства, които съвместно да актуализират картите на планините, като на тях бъдат посочени местата за къмпингуване, за паркиране на автомобили и кемпери. Тези карти могат да се предоставят във всички туристически центрове, а контролът по спазването на зоните да е от горските и общинските служби.

Удев разказва, че преди повече от двадесет години само в района на Банско е имало 70 000 нощувки, от които едната половината в хижи, а другата в палатки. Днес обаче туристи на палатка, например на Витоша, могат да се срещнат само в района на Алеко и под Черни връх във връзка с туристическите събори.

Управителят на хижа "Кумата" на Витоша Борис Пенчев казва, че досега не е срещал някой с палатка край хижата. Той също е против забраната за диво къмпингуване. За летния сезон се очаква хижата да посреща туристи с цена от 15 лева за нощувка.

Наблюденията на наемателя на хижа "Мальовица" Николай Марков показват, че винаги има хора, които предпочитат да почиват на палатка, но те не стават повече с годините. През лятото дори и хижата не се запълва, а цените на нощувка са 12 лева, допълни стопанинът на планинската къща.

В планината най-важни са обувките. Затова не бива да се пренебрегват и да се купуват евтини версии от неспециализирани търговски вериги, чиито подметки остават на пътеката още на първия ден, коментира Ташева.

Често за децата не се купуват туристически обувки, а тръгват с каквито имат маратонки, което може да им развали изживяването.

Българското семейство може да си позволи истински туристически обувки и за децата, въпреки че бързо им омаляват, ако ги носят през зимата в града, а през лятото - в планината.

След това се износват от по-малкото дете по същия начин. Цените на добрите обувки за летен преход започват от 120 - 150 лева без разлика от размера.

Палатките могат да се намерят почти на същите цени като туристическите обувки, като най-евтината читава триместна двуслойна с предверие и воден стълб от 3000 мм (минимум водоустойчивост за нощуване в планината), струва 160 лева.

Задължителен елемент от екипировката е раницата - за таткото с вместимост от 60 литра, за майката - около 40 литра, а за децата - по двадесет литра са достатъчни.

Без яке за дъжд и топли дрехи дори и през лятото на планина не се тръгва, напомня Ташева. Вечерите е добре да сме с полар, а за комфортен сън - с термобельо. Цените на най-евтините водоустойчиви якета са между 50 и 100 лева.

Спалните чували е добре да не са летни, а за три сезона или екстремната им температурна граница да е под 0 градуса. Шалтетата e най-комфортно да са самонадуващи, чиито цени са от 50 лв., но може да се започне и с обикновени туристически постелки по 12-15 лева.

Цените на челниците започват от 12 лева. Ако искаме пълно къмпинг преживяване, ни трябва газов котлон. Две газови капсули - малка и средна, ще са достатъчни за три дни на палатка. Удобството да се изкъпем на открито ще ни струва 15 - 20 лева за 20 литра преносим соларен душ.