Преди петнадесетина години и аз се подсмивах иронично на "зелените" послания. Екология, дървета, четириноги, та чак и членестоноги!

А и вече бяхме основали сдружение на хотелиери и с гордост участвахме в откриванията на хотел след хотел в различни старопланински курорти.

Неубедително ми звучаха призивите за запазване на къмпинги и дива природа. Хора, свърши социализмът, вече можем и ние, българите, да спим "на Златните" и в Слънчев бряг – какъв ви е проблемът?!

През януари 2007 г., току-що влезли в Европейския съюз, тръгнахме като страна-партньор да се представяме на международни туристически изложения. Първото беше "Къмпинги и каравани" в Щутгарт. Изложители от цял свят, хиляди посетители от всички възрасти. Идват на щанда ни, аплодират ансамбъла на Нешка Робева и занаятчиите от Троян, Априлци и Тетевен, дегустират сливова ракия, но към лъскавите каталози с хотели малцина посягат. Искат информация за къмпинги и каравани! Недоумявах – уж солидни "западняци", ама и те като "зелените"...

През същото лято за последно почивахме в община Несебър – категорично сложих край на почти четиридесетгодишна традиция! Нямаше ги вече любимите дюни от детството ми, екзотичните цветя край "Кубан", нямаше свободно място на плажа, сринат се оказа дори любимият ми караоки бар... Скандинавски тийнейджерии пиеха денонощно по коридорите на хотела, а на улицата млади джентълмени чупеха празни бутилки направо в бетона...

Вече започнах да се вслушвам с интерес в "зелените" послания!

През юни 2012 г. избухна пожарът над Бистрица. Тръгнах натам с колата без да имам ясна идея с какво мога да помогна, но не издържах да стоя в София безучастно. Поне качих на стоп доброволци, дошли да гасят пожара. Същите тези – рошави и небрежни "зелени". На връщане миришеха на пушек, кашляха, мнозина си пропускаха изпитите от лятната сесия, някои бяха пред уволнение, но притесненията им бяха единствено за планината.

През 2014 г. след бедствените наводнения във Варна и Добрич, се включих в кампанията на "зелените" ми Фейсбук приятели за събиране на помощи за пострадалите. Именно от офисите на "подозрителните" според мнозина политици и някои журналисти НПО-та тръгнаха повечето доброволци с помощи към пострадалите райони.

Не чух подобна кампания да се организира от офшорки, от Светия Синод или от Народното събрание, например.

Два пъти гледах с тях филма "Бунище земя"! Ако все още не сте убедени, че олигарсите, военните производители и безотговорните политици съсипват планетата, че заради тях се къпем и поглъщаме пластмасов бульон... ще се убедите, уверявам ви! Продуцент на филма е Джеръми Айрънс - англичанин, носител на Оскар, не е български екотерорист, г-н Каролев. Но ние пък си имаме българско СИПИеу – ентусиазирани млади хора, които ходят по училищата и демонстрират на децата колко излишна и токсична пластамаса (чашки, пликчета, шишенца и кутийки) се изхвърля само за едно междучасие. И колко лесно можем да го предотвратим...

Вече се чувствам "зелена"!

Участвам и в екопротести – знам, че ги наричат "платени". Но за моя изненада в тях, наред с новите ми приятели, участват и мои университетски преподаватели, журналисти и политолози, синовете и дъщерите на бивши и настоящи министри и депутати, на съдии и прокурори. Кой ли им плаща пък на тях?

И като започнах с въпросите, не мога да не задам няколко към всички вас – властимащи, интелигентни и успели български граждани:

Защо, когато бенефициенти по европейски програми са държавата и общините е похвално, ако са неправителствени организации е съмнително, а ако са екологични организации е направо осъдително?

Защо обвинявате природозащитниците, че обичат повече природата, отколкото хората? Та, нали природата е въздухът, който ние, хората, дишаме, водата, която ние, хората, пием, планините и плажовете, където ние, хората, си почиваме?

Защо обвинявате "зелените" лидери: "Сега вдигате врява, че ще се отсекат стотина дървета в Пирин, а къде бяхте когато се презастрояваше Черноморието?"... Аз ще отговоря – ами, те бяха в детската градина, някои – в училище. Но къде бяхме ние, които, въпреки страха на родителите ни участвахме в първите свободни митинги, ние, които прогонихме Жан Виденовото правителство въпреки сълзотворния газ. Защо проявихме ужасяваща екологична неграмотност и продължаваме да се крием в собствения си комфорт, успокоявайки се, че нашето сме си го свършили?

А вие, дами и господа политици, защо се опитвате да манипулирате народа твърдейки, че "зелените" са заплаха за неговото социално благополучие? Че печалбата е по-важна от природата? Защо сте все на страната на група олигарси и отчаяно браните интересите им, а не помислите какво ще дишат, ядат и пият собствените ви деца и внуци?

Ами вие, колеги от туристическия бранш. Знаете, че по официална статистика в България има над милион и половина легла в категоризирани обекти за настаняване и горе-долу още толкова в "сивия" сектор. Че годишната ви заетост е под 30%, че не ви достига квалифициран персонал, че базите са ви над средно европейско ниво, а цените и услугите – в обратна посока. Все по-голямо предлагане и по-малко търсене. Защо тогава не се противопоставяте на инвеститорската лакомия да се строят нови и нови хотели? Представете си още по 100 000 легла във всеки от оцелелите морски къмпинги, още по 10 хотела във всеки градски парк, още хиляди заведения по плажовете и в планинските курорти... Защо не подкрепяте природозащитниците, които май единствено се борят, макар косвено, и за вашите интереси?

Ние със съпруга ми предпочитаме хотелския комфорт – отдавна не спим в палатка... с нашите шипове и ЕГН-та. Но все още се изкушаваме да прекараме поне една нощ на плажа – например, в нощта на първи юли, в очакване на т.нар. Джулай морнинг. И това ни е най-вълнуващата, най-красивата нощ в годината, несравнима като емоция. Харесвам си вечерта такава – скромна, на плажа, с музика и засмени хора наоколо.

Драги безотговорни концесионери, офшорни олигарси и техните политически слуги, не искам да прекарвам ваканциите си по вашите мол-ове, в разходка по ескалаторите, в излежаване по кафенетата, под някое изкуствено дърво, край бутафорен водопад. Не свежия мирис на ароматизаторите искам да вдишвам дълбоко! Печалбите не са всичко. Но дори да приемем, че са, с поведение като вашето те скоро ще пресъхнат. А аз отказвам после да плащам вашите сметки.

*Даря Заричинова е представител на регионално сдружение "Тур Клуб Ремарк", чиято дейност цели популяризиране на туризма в общините Етрополе, Тетевен, Троян, Априлци. Сдружението включва туристически и спортни обекти, музеи и НПО от региона.