Хората, които доказаха, че има смисъл от гражданска активност в Силистра
Едно решение на местната власт, любовта към градската природа или просто гражданска активност. Кое може да обедини десетки хора в малък град, които спряха проект за изсичането на близо 100 чинара, след като борбата им стигна до премиера Бойко Борисов.
Техните усилия продължават, защото и опитите на община Силистра да премахне част от дърветата на централната улица на града не спират, въпреки разпореждането на премиера.
Какво ги е събрало в група
Милена, Петър, Христо, Надя, Миро, както и другите членове на неформалната група "Силистра диша" ясно помнят първото нещо, което ги е ядосало и обединило. С две думи то може да се обобщи с "масовата сеч" на дърветата по предишен проект, който общината е изпълнявала - за обновяване на градския парк.
Те са млади и активни, имат различни професии, някои от тях дори не живеят в града край Дунава, но заедно ги държи любовта към природата и нуждата гласът им да бъде чут от тези, които са избрани от тях.
"Постъпателно премахване и увреждане на дърветата в града под предтекст поддържаща резитба и санитарна сеч "за безопастността на гражданите" - дали преднамерено, или не - всеки сам ще си прецени, но в нашия град, както и в цяла България се практикува безогледно и неграмотно рязане на дърветата в градска среда, извършвано не от квалифицирани експерти, а от сметосъбиращите фирми. Режат се големи клони, което води до загниване на дърветата.
По улиците вече няма едно нормално дърво, всички са обезобразени
като форма, силует, стабилност. На места дървета се премахват напълно и тротоарната площ се циментира. Голям брой здрави дълголетни дървета бяха премахнати при ремонтирането на Дунавския парк. Голямото ни негодувание започна още тогава, но не успяхме да предотвратим нищо", спомнят си Милена Желязкова и Петър Петров.
Те разказват, че от притеснение за съдбата на дърветата са номинирали някои от тях за участие в конкурса "Дърво с корен" през 2015г. Тази номинация била зов за помощ. Старият дъб в Силистра спечели конкурса и се класира на шесто място в международния европейски конкурс "Дърво на годината" 2016г. Еуфорията около гласуването за Старият дъб обедини част от хората в града и беше предизвикан интерес и у медиите, спомнят си двамата.
И точно тогава се появява статия в местен вестник със заглавие:
"Режат старите чинари по "Симеон Велики", правят улицата красива"
"Хората, които вече се бяхме обединили около номинацията и гласуването за Стария дъб, създадохме веднага страница във "Фейсбук" и започнахме да информираме гражданите за случващото се. Чрез тази страница към нас се присъединиха още поддръжници на идеята за запазване на дърветата. Постепенно групата се увеличи. И така вече почти година водим неуморна борба за правото си да избираме, каква среда за живот искаме около себе си в нашия град", допълват двамата.
Христо Иванов казва, че още в първия момент, в който разбрал, че общината иска да маха 87 чинара се е зарекъл да направи всичко възможно, за да не го допусне. Научил за групата малко след като е била сформирана.
"Помня и деня, и емоцията, която изпитах. Прочетох статията, в която пишеше, че ще правят улицата "красива" и ме заболя сърцето. Буквално. Така се ядосах, че просто не можах да си поема въздух. Живяла съм на тази улица и това винаги ще е моята улица. Една от малкото, останали с дървета в града. Макар и доста увредени от последното "оформяне", те са величествени и не бива в никакъв случай да се позволи да се случи това", спомня си друг член на групата. И допълва, че тя се е събрала спонтанно, въпреки че част от хората са се познавали отпреди.
Първите срещи са били под дъба, където се събрали съмишленици, познати и непознати. Тогава започнали и подписката за запазване на чинарите. Имало е липса на информация и хората разбирали за проблема от тях, а те - от случайно публикуван в медиите материал. "Събираме се често, с повод и все спешно. В делници и празници. Много емоции преживяхме заедно и всичко това е безценно. Струваше си".
Общинският съветник Надежда Бобчева (лидер на местната организация на Зелените) също си спомня, че част от групата се е събрала покрай проекта за Дунавския парк. "С него бяха отсечени и емблематичните тополи на брега на река Дунав, без това да е предвидено, а просто така е решил виден общински служител", обяснява Бобчева.
"Окончателното решение, да се изправя и да застана здраво зад защитата на Чинарите, го взех след среща с ръководителя на проекта. Той ми заяви директно в очите, че ще изсече всяко от дърветата по улицата и тогава разбрах, че ние гражданите сме длъжни да защитим природата, красотата и чистотата на нашия град", разказва Мирослав Минчев.
Без лидер, решенията се вземат демократично
На въпроса какво държи групата обединена, Христо отговаря, че това е упоритостта на общината и в частност упорството на ръководителя на проекта, който е бил безкомпромисен за отсичането, а след разпореждането на Борисов в защита на дърветата, той се пазарил за по-малка бройка - "все едно дърветата са пазарска стока".
Всички от групата казват, че нямат лидер, "било пълна демокрация", защото имат ясна цел. На шега обясняват, че решенията се вземат на принципа, "който надвика останалите". Единодушие има и по друга тема, че срещите и борбата им отнемат много от свободното време, но пък са убедени, че чакането няма да помогне.
"Ако искаме по-добра България, трябва да действаме.
Използвам много обедни почивки, и много вечери, за да работя над каузите, за които се боря
разказва Христо.
"Това са доста усилия за хора, които ходят на работа. А представителите на Община Силистра се срещат с нас в работното си време. Всички срещи, а дори и последното обществено обсъждане са в работно време. Не мога да коментирам дали е нарочно. Умишлено се избягваше да се виждаме или срещаме в почивни дни, защото "в законодателството няма такова изискване", споделя Бобчева.
Дава и пример със срещата при министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, когато всеки от групата е ползвал лични средства за пътуването до София, а представителите на Община Силистра били в командировка.
Повечето казват, че не се страхуват от това, че са активни и засягат интересите на местната власт, но някои от тях изпитват страх за близките и семействата си - борбата да не се отрази на тях.
Използваните средства
Групата им е неформална, не е регистрирана официално като неправителствена организация. Ползват всички средства "по закон". "Както и тези дадени от членството на България в Европейския съюз. То ни даде инструментите за прозрачност, сега остава ние да започнем да ги използваме, защото не можем да очакваме от тях да направят и това за нас. Имаме лостовете да изискваме от институциите да си свършат работата, остава желание България да стане по-добре място", споделя Христо.
За друг член на групата средствата са "много лично време, емоции, рискуваме много - тук не се живее лесно, нали знаете колко възможности предлага Силистра като град за работа и реализация".
Надя разказва, че е прочела доста закони и наредби през последната година, провела е и много срещи със специалисти – архитекти, строителни инженери, юристи и др., за да разбере същността на проекта на общината. "Сега остават въпросите Кой ще понесе отговорността за тези грешки? Ще има ли наказани или отстранени служители? Всички грешки бяха платени с допълнителни средства от общинския бюджет, т.е. ние сме ги платили", допълва тя.
За Мирослав основните им средства са прозрачността и публичността. Това е и причината хората от групата да се гордеят най-много с наградата си от програма "Достъп до информация" освен с наградата за чинарите, които са заели пето място в конкурса "Дърво с корен" на Фондация "Екообщност". За Мирослав обаче най-голямата награда са 6 500 подписа от съгражданите им, които ги подкрепили и им гласували доверие да отстояват и защитават техните интереси.
Повечето от групата казват, че директно не са били нападани от местната власт. Споменават само, че са се заяждали с тях по различни начини - с подмятания и "шеги" при срещи с журналисти или с арогантно поведение. Но го приемат за нормално като са част от страни с противоположни мнения и искания. Според Мирослав представителите на общината се държат като "собственици на територията на Силистра, с които ние трябва да се съобразяваме, без да имаме различно мнение и без да имаме право да го отстояваме. Ние, които сме ги избрали, за да ни служат!"
Откъде идва проблемът
По думите на Христо липсата на опит и от двете страни - управляващите и гражданите е един от основните проблеми. Така трудно се намира общ език. "От една страна едните не чуват, а от другата сме ядосани граждани, които не вярваме вече в диалога. Липсва баланс, но аз съм оптимист", обяснява той.
Според друг член на групата проблемът с местната власт е некомпетентността й и липсата на желание за "промяна - положителна и истинска, а не показна и като от соц времето". Надя и Мирослав пък смятат, че проблемът е и в личностите, които сега управляват, и в системата като цяло. Едните проявяват арогантност и високомерие спрямо гражданите. Според нея обаче това е възможно, защото системата го позволява. Ако всеки бива наказван като сгреши, може да не се стига до такова поведение, разсъждава Надя.
"Резултатите от тяхното управление сами говорят за това - спрян проект за чинарите, наложени глоби по проекта за Дунавския Парк, разследване на проекта за водното огледало и канализация, липса на доверие от страна на гражданите на община Силистра, тотален разгром на президентските избори за управляващата партия", добавя Мирослав.
Иначе всички в групата са активни и в другите си граждански права/задължения и гласуват винаги, макар да не отричат, че понякога е много трудно, защото ги оставят без реална възможност за избор.
Какво би ги отказало
На въпроса какво би ги отказало да са активни, Христо отговаря, че всяка спънка го кара да е по-активен, а всяка трудност - по-упорит. За Надя няма такава причина за момента, но допълва, че "човек не знае какво да очаква", а Мирослав е избрал да бъде "активен завинаги: "това е тръпката на живота - да растеш, да се развиваш, да действаш всеки ден."
"Надявам се да приключим сагата с чинарите скоро и да продължим напред. Цялата зелена система на Силистра ни чака", завършва Надя.