Д-р Борис Луканов, PSE Healthy Energy: Непопулярните и ефективни мерки липсват в програмата срещу смога
Столична община публикува за обществено обсъждане проект на програма срещу мръсния въздух в града. "Дневник" се обърна към различни експерти и организации за реакции и коментари по документа. Редакцията публикува мненията им в поредица от текстове като се надява това да провокира дебат и компетентни предложения по проекта на повече от засегнатите страни.
Този коментар по проекта за програма срещу замърсяването на въздуха в София до 2020 г. е на д-р Борис Луканов. Завършил е приложна физика в Йейлският университет. Работи в организация за енергийни науки и политики PSE Healthy Energy и има над десет годишен изследователски опит в експерименталната и теоритичната наука. Активен е в проекти, свързани с качеството на въздуха и енергийната ефективност в България.
В програмата на Столична община се открояват два положителни елемента. Първият е, че на преден план ясно е очертан основният проблем, с който столичани и общината трябва да се преборят: фините прахови частици (ФПЧ10). Това са частиците с размер под 10 микрона, които се отделят главно при горенето на твърди и течни горива и които, поради микроскопичния си размер, могат да навлизат дълбоко в белите дробове и директно в кръвта и да предизвикват и изострят редица заболявания: от дихателни и неврологични до ракови и сърдечно-съдови.
Другият положителен елемент е, че за пръв път ясно и точно се посочват двата основни източника на замърсяването с ФПЧ в столицата: битовото отопление с твърди горива и транспорта. Тези виновници, разбира се, отдавна не са тайна за никого, но е добре да ги има описани черно на бяло в официален документ на общината. За съжаление, с това положителните аспекти в програмата се изчерпват.
Обективно погледнато, новата програма е предъвкана предишна такава, с някои нови допълнения към мерките и почти никаква разлика в методологията и анализа. Така наречената "обновена" програма дори не включва данни от автоматичните измервателни станции за последните две години (2015-2016). По каква причина тези данни не фигурират в новия доклад е въпрос, на който аз не мога да намеря адекватен отговор.
Кои мерки оценявате като добри и работещи в програмата?
Предложените в програмата мерки са много на брой, но за съжаление малко от тях ще имат забележим ефект. Сред по-добрите мерки се открояват предложенията за иницииране на национален стандарт за горивата за отопление, подобряване и оптимизиране на градската транспортна мрежа и въвеждане на по-строг контрол при периодичните прегледи на пътните превозни средства.
Дяволът обаче е в детайлите, а конкретика в програмата за съжаление няма. Тепърва трябва да се види как тези мерки ще бъдат приложени на практика, а някои от тях ще изискват и координация с редица държавни институции, което допълнително усложнява нещата.
Кои мерки няма да са ефективни?
Предложението за безплатен транспорт в кризисни дни. Истината е, че хората се придвижват с коли не заради високата цена на билетчето за автобус, а заради това, че градския транспорт е претъпкан, бавен и нередовен. Такава популистка мярка може да е ефективна единствено, ако се съчетае със забрана за влизане в града на автомобили с четни или нечетни номера в дни с превишения на нормите, т.е. само и единствено, ако половината от хората придвижващи се с коли бъдат задължени да ползват градският транспорт в такива дни (такава мярка между другото е въвеждана успешно в други големи градове като Мексико Сити например).
Дори и да се направи това, ще е пак един вид симптоматично лечение, което не адресира същинските първопричини на замърсяването.
Миенето на улиците. Това често е първото решение, което минава през ума на много хора и е наистина важна мярка за поддържане чистотата на улиците и здравето на столичани. Но не бива да се бъркат калта и мръсотията по улиците с фините прахови частици във въздуха, които се образуват при горенето на твърди и течни горива, както и при някои химични реакции на NO2 и SO2 в атмосферата.
Песъчинките и едрите прахови частици са с по-голям размер от 10 микрона – затова ги виждаме толкова добре и затова остават по улиците или се стелят ниско над тях (по-тежки са). Не ме разбирайте погрешно – те също могат да бъдат много опасни за белите дробове и улиците трябва да се мият редовно – но те не са съставна част на т. нар. "градски смог", който се състои главно от ФПЧ2.5 и ФПЧ10. Истината е, че проблемът с фините прахови частици просто няма как да бъде решен с миене на улиците.
Какво липсва в предложената програма?
На практика липсват сериозните, дълбоки, непопулярни и наистина ефективни мерки, с които проблема ФПЧ може да бъде решен веднъж завинаги бързо и адекватно. Те са следните:
1. Забрана за продажбата на въглища и мокри дърва за огрев и въвеждане на строги стандарти за качествени твърди горива, с ниско съдържание на пепел и влага и нисък отпаден продукт (напр. пелети, добре изсушени дърва и пр.).
Проблемът с горенето на въглища и мокри дърва произтича не само от липсата на информираност на населението, но и от факта, че енергийната бедност в България е сериозен социално-икономически проблем, който няма как да бъде решен с магическа пръчица за няколко дни.
И все пак това не означава, че парите за социално подпомагане например трябва да се раздават под формата на нискокалорични въглища и да ни се връщат обратно в белите дробове под формата на отрови и заболявания. Което ни отвежда до следващата мярка.
2. Прекратяване на въглищните субсидии за битово отопление и замяна с други видове помощи.
Субсидиите могат да бъдат парични, или да отиват за електрификация и сметки за ток, или за подмяна на домашните горивни инсталации с по-високо ефективни такива, или за горива с по-ниски емисионни характеристики. Варианти много.
В това отношение ние имаме огромна роля и като общество – трябва да осъзнаем, че цената, която плащаме със здравето си е далеч по-висока от цената, която ще платим за подмяната на няколко десетки хиляди стари отоплителни печки, или за закупуването на няколко десетки хиляди филтри за твърди частици, или за подобряване на енергийната ефективност на няколко десетки хиляди домове във и около София.
3. Затягане на контрола върху емисиите от транспорта (с конкретни предложения как този контрол да се осъществява на практика).
В Калифорния, например, се използва автоматизирана система за измерване и електронно отчитане на емисиите при автомобилите. Пунктовете за годишни прегледи нямат възможност да контролират или да влияят по никакъв начин на този автоматизиран процес. Или минаваш прегледа, или не минаваш, а липсата на филтър за твърди частици или катализатор определено няма да ти помогнат.
Такава система трябва да се въведе и у нас, в комбинация със спешна ревизия на данъчното облагане при автомобилите, което, както знаем, е обърнато с главата надолу.
4. Намаляване на местата за паркиране в центъра на София поне наполовина и драстично увеличаване на таксите за паркинг. Една идея как това да стане е като например се премахнат местата за паркиране от двете страни на няколко от главните улици в центъра и се заменят с велоалеи. Такава мярка ще подобри значително и трафика в центъра на града.
5. Общината трябва да започне да предоставя адекватна, достъпна и навременна информация за замърсяването на въздуха с ФПЧ.
Наскоро от Изпълнителната агенция по околна среда оповестиха (в отговор до "Дневник", публикуван от редакцията, бел.ред.), че са "решили" да предоставят данните от измервателните станции за последните няколко години (които по закон би трябвало да са публични) на организации като "За Земята" и "Грийнпийс".
Оказа се, обаче, че случайно или не – са пропуснали да предоставят най-важните средночасови стойности – тези за ФПЧ – както и първичните необработени данни, които също бяха поискани от двете организации. Това поражда съвсем уместния въпрос защо и какво се опитва да скрие ИАОС?
Общината също съхранява тези данни и има възможността да ги предоставя на организации и частни лица, които искат да ги анализират. Ще е добре да го направи, както и да предоставя в реално време суровите (необработени) стойности, които непрекъснато постъпват от шестте измервателни станции в столицата. Така тези стойности биха могли да бъдат проверявани, осреднявани и визуализирани и от външни лица за да има някакъв независим контрол, както и за да се направи по-добра визуализация на данните за качеството на въздуха.
Ако от общината нямат възможност (или желание) да разработят качествена система за информиране на хората (специализиран уебсайт, безплатно мобилно приложение и т.н.) поне биха могли да дадат възможност на някоя друга организация да го направи.
Ще си позволя да направя и една прогноза: ако тези пет мерки не бъдат приложени в най-скоро време и вместо това общината продължи да се заиграва с псевдо-мерки като тези изложени в програмата, то реална промяна скоро няма да видим и ще продължим да се въртим в един омагьосан кръг, водейки същия този разговор отново през следващата и по-следващата зима, а сигурно и по-нататък.
Хубавото е, че хората вече започнаха да губят търпение и изглежда им омръзна да ги водят за носа и да се подиграват със здравето им. Симулирането на дейност от страна на общината и предложените половинчати мерки този път може и да успеят да хвърлят прах в очите на столичани, но подобни тактики са обречени на провал в дългосрочен план.