Разделното изхвърляне на биологичния отпадък е от ключово значение, за да е ефективна системата за рециклиране в България. Това е една от основните цели в алтернативна визия за устойчиво управление на отпадъците на експерти по нулеви отпадъци от сдружение "За Земята", която те представиха на конференцията "Икономика на отпадъците: предизвикателства и възможности" в Дома на Европа.

Еколозите ще представят визията си пред Столична община на среща с новия заместник-кмет по екология.

Ежегодно биологичният отпадък се изхвърля най-много – между 30% и 50% от общия. В същото време той е мокър и загнива бързо, цапа и прави некачествени за рециклирани другите видове отпадъци, отделя метан в общите сметища.

Всичко това може да се избегне, ако общините започнат да събират биоотпадъците отделно – в кафяв отделен контейнер или фамилни компостери. Така голямо количество, изхвърляно в сивите кофи, ще намалее, а другите отпадъци няма да се замърсяват и ще са годни за рециклиране.

Идентично мнение изрази и Ася Добруджалиева от Асоциацията на еколозите от общините в България.

Индивидуализирано разделно събиране при източника е другият акцент в алтернативната визия на "За Земята", която би довела до ефективно рециклиране според тях.

Моделът, използващ данни от Столична община и завода в Садината, изчислява, че до 2020 г. можем да постигнем 67% разделно събиране, ако веднага се промени сметосъбирането в столицата. Ще се открият много нови работни места и ще има над 30 млн. лв. приходи годишно от рециклиране (до 2020 г.) и над 38 млн. лв. до 2030 г. Визията включва модифициране на инсталацията, така че да не произвежда RDF и следователно да няма нужда от инсталация за горене в ТЕЦ-София .

Добруджалиева представи проучване на АСЕКОБ сред повече от 200 общини. Голям проблем за общините, най-вече малките, е транспортирането на отпадъци към регионалните депа, при някои разстоянията са над 100 км.

В сепариращите инсталации на депата се постига изключително нисък процент отделени за рециклиране отпадъци. Решението е общините да развиват разделно събиране още в самите домакинствата и да насърчават домашното компостиране. По-голяма част от анкетираните са готови да направят тези стъпки.

По "горещата" тема за инсталацията за горене на отпадъци в Столична община експертите напомниха, че дори и Дания, която има свръх-капацитет в изгарянето постепенно затваря инсинераторите си и е подела кампания "Да рециклираме повече, да горим по-малко".

Според последните препоръки на Европейската комисия публичното финансиране трябва да е насочено към проекти в по-високите нива в йерархията за управление на отпадъците – предотвратяване, намаляване, рециклиране, компостиране, което не включва горене.Сиво срещу цветно

Няма официално публикувани данни колко общо цветни контейнери има в София в момента.

По изчисленията на сдружение "За Земята" в момента кофите за разделно събиране са около 5000 и са разположени на 1500 места из столицата. Цифрите съобщи Евгения Ташева от сдружението. Еколозите са изчислили бройката на базата на изискванията за брой цветни кофи в Наредбата за отпадъците, а не на база реални факти, предоставени от общината.

Болшинството кофи по софийските улици сега са сивите – около 20 хиляди броя, или четири пъти повече от цветните. "Съотношението на кофите трябва да се промени, сивите да бъдат намалени драстично за сметка на кафявите, които ще са за биоотпадък", обясни Ташева. "В момента, в който ги разделим и двата вида отпадъка повишават стойността си, както и рециклируемостта." Така обемът боклук от сивите кофи логично ще намалее драстично.

Според експертите разпределението на отпадъците трябва да е: в зелен контейнер –

стъкло; в син - хартия; в жълт – леки опаковки – пластмаса и метали, заедно с останалите, които не са подходящи за другите кофи, т.нар. сух отпадък. Тази система се практикува вече успешно в Габрово и Трявна и е успешна.

В същото време в сепариращите инсталации, които са изградени в регионалните системи за управление на отпадъците, се постига много нисък процент на отделени рециклируеми отпадъци.

Според Добруджалиева нито една от компостиращите инсталации в страната не решава проблема с хранителните отпадъци. Причината е, че общините трябва да получат сертификат за произведения от биоотпадъци компост, за да могат да го продават, а изискванията към получения продукт не могат да бъдат покрити без въвеждане на разделно събиране на мократа биофракция.

Така нито една община не се наема да пробва да прави открито компостиране на хранителни отпадъци. Това налага разделянето на биоотпадъците при източника да стане приоритет, завърши експертът.