Сергей Иванов е българин от Цариброд, така се представя. Голямата му страст са старите местни породи животни от Балкана. Това е причината да стане фермер преди 12 години – започва да отглежда една от тях – балканското магаре. По-късно – и други застрашени от изчезване видове от Източна Сърбия: каракачански овце, планински кон, балканска коза.

Обяснява, че Цариброд е една от най-важните общини в Сърбия за опазване на местни породи. От 30 такива в цяла Сърбия 15 се отглеждат там и повечето са застрашени, а в Асоциацията за опазването им влизат 20 фермери.

С работата си като ветеринарен лекар финансира мечтата си – да създаде парк на старите местни породи. Започва през 2005 г. с 10 магарета, видът по това време е сериозно застрашен, сега има 38 животни. Цялото семейство на Сергей – жена му и двамата им сина, е ангажирано с работата във фермата, животните отглеждат според изискванията на биологичното производство на 50 дка пасища, имат сертификат.

Основният продукт, който произвежда във фермата си Сергей е прясно магарешко мляко, прави отскоро и 5 вида сапун, за да поддържа традицията за правене на лечебни и козметични продукти от магарешко мляко.

[[img:3003455]

Преработват и вълната от каракачанската овца, няколко жени в Цариброд плетат от тях суичъри и жилетки. Затова Сергей регистрира регионална марка за плетени дрехи от вълна на каракачански и пиротски овце от района на Стара планина – "Karvas" (на сръбски така казват на каракачаните). Продават и агнета за месо за един белградски хотел.

Фермата му е първата от общо три ферми производителки на такова мляко в страната (другите две са много по-големи), към продуктите им има голям интерес.

Сергей има постоянни клиенти и много държи да се познава с тях лично, защото основно нещо в неговата "магарешка" търговия е доверието. Важно е първия път купувачът да посети фермата и да види как се дои млякото с очите си.

Млякото се търси предимно за деца с проблеми в дихателната система, с астма. За разлика от кравето мляко, в това има много по-малко алергени. Децата, които са алергични от белтъчините в първото, могат да пият магарешко или конско мляко. Вземат го още за подобряване на общата имунна система. В него има и имуноглоболини и много ензими – лизозим и лактоферим, и може да се използва срещу инфекции в храносмилателната система.

Други основни клиенти на Сергей са хора, лекуващи се с химиотерапия, защото млякото запазва черния дроб от отрицателните ефекти от това тежко лечение.Съдържа есенциални мастни киселини, с това предотвратява сърдечно-съдови заболявания и развитие на атеросклероза.

Магарешкото мляко има сладък вкус, описва основните характеристика Сергей. В него има над 5% млечна захар и много малко мазнини, което го прави диетично.

Едно женско магаре през годината може да даде 60-80 литра (има крави, които могат да дадат над 10 хил. за това време). Капацитетът на магарето е по-голям, но това количество позволява да има достатъчно за клиентите и в същото време майката да може да кърми малкото си. "Важно е да запазите баланса: да има нужното за магаренцето, да има достатъчно и за пазара. И ние държим на това."

Докато е малко, майката има мляко. Ако го отделите от нея, млякото й свършва за два дни. Това е и най-специфичното за тези животни: имат нужда от магаренцето си като стимул, за да дават мляко. А това прави млякото още по-естествено.

Трябва да има връзка и добро отношение между животните и човека, който ги гледа, убеден е Сергей. "За да доите мляко, трябва да има доверие, че магарето няма да ви ритне буквално. Животните трябва да са свикнали с тези хора, да се отглеждат по хуманен начин, да не се бият," изброява той. Ако животното усеща стрес по време на доенето, не е добре за качеството на млякото – в него има адреналин, който вреди на този, който го пие, количеството ще е по-малко.

Месото от магаре също може да се яде, прави се магарешки колбас около Пирот например, прилича на суджук на вкус. "Но ние нашите животни не ги даваме за месо. Просто когато гледате животни от малки, се привързвате и трудно ги давате да ги убиват," е краткият коментар на въпроса за месото.

Иначе магаретата могат да живеят почти до 40 години. За сравнение – конете издържат до 30 години. "Аз имам и няколко коня, ако се сравняват магарето и коня – магарето е по-интелигентно. Има го и този прословут инат, но интелигентността е на страната на магарето," прави равносметка Сергей. И се сеща и за друга голяма полза от питмоците: "на Запад е много популярна терапията с магарета. Тя се прилага за хиперактивни деца, но и за други двигателни заболявания, деца със синдром на Даун и с аутизъм. Веднага след делфините, магаретата са най-подходящи за тази терапия, защото успокояват. Това са много търпеливи животни, ако са подготвени за такова нещо, позволяват да си играят с тях."

В Сърбия започва да се консумира в по-голяма степен магарешко мляко едва след 2010 г. или пет години след като Сергей се захваща да възстановява балканското магаре. По това време започва да работи една много по-голяма ферма в Северозиточна Сърбия, Войводино. Те имат около 200 животни. Основният им продукт е млякото.

Макар да не е много популярно в България, Сергей има постоянни клиенти и от София – по 4-5 пъти месечно взимат от него. Продава им директно. "Има всякакви хора, които искат да забогатеят бързо. Затова държа да видят, че това е истинско магарешко мляко и могат да ми имат доверие."

Сергей отделя по 3-4 часа средно на ден за магаретата. Заплатата му от това е 300 евро на месец, не е достатъчно за семейството му в Сърбия, затова се налага да работи и други неща – практикува като ветеринарен лекар и като консултант. Смята следващата година това да е основният поминък: "Ще имам 11 възрастни магарета за доене и ще ми трябва повече време за тях."

За магаретата в Сърбия субсидията е 75 евро на година на животно, достатъчно е да им се купи храна за 3-4 месеца. Това е достатъчно, но Сергей иска да не зависи от субсидията за в бъдеще.