Екстремните прояви на времето в Европа: все по-чести и скъпи
Горещи вълни, силни валежи, наводнения на реки, бури със силни ветрове, свлачища, суши, горски пожари, лавини, градушки и бури. Това са десетте ключови природни бедствия, станали в последните години характерни за Европа. Те са представени в нов доклад на Европейската агенция за околна среда, публикуван във вторник.
Прогнозите за климата показват, че повечето от тези десет екстремни проявления на времето ще увеличат честотата си, както и ще стават все по-тежки в следващите десетилетия в цяла Европа.
Бедствията могат да се влошат допълнително заради тенденции като ръст в т.нар. "запечатване на почвата" с асфалт, строителство в рискови райони, застаряване на населението или деградация на екосистемите.
Тези бедствия имат голямо въздействие върху човешкото здраве, икономиката и екосистемите и могат да се окажат по-вредни от други промени в климата на Европа, предупреждават учените, които подготвят научните анализи за Европейската комисия.
Намаляването на ефекта от опасните метеорологични и климатични събития и адаптирането към променящия се климат вече са сред най-важните приоритети за Европейския съюз, се посочва в доклада "Приспособяването към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия в Европа", който оценява и съществуващите практики и политики в момента, но също така посочва иновативни инструменти на национално, регионално и местно равнище, които могат да се използват за справяне с последиците от климатичните промени.
Над 450 млрд. евро са икономически загуби
На над 450 милиарда евро възлизат общите икономически загуби, причинени от крайни метеорологични и климатични прояви на времето в държавите - членки на Европейския съюз, в периода 1980 - 2016 г.
Най-голям дял от икономическата цена на бедствията идва от наводнения – приблизително 40%. Другите сериозно ощетяващи бедствия са силните бури (25%), суши (10%) и топлинни вълни (5%).
Застрахователното покритие на всички тези рискове е общо около 35%. Голям дял от общите загуби са причинени от малък на брой природни бедствия.
Най-смъртоносното бедствие за Европа: топлинните вълни
Топлинните вълни са най-смъртоносните, когато става дума за ефекта на природните бедствия върху човешкото здраве. Най-уязвимите групи са възрастните хора, при които се влошават респираторните и сърдечно-съдовите заболявания. Наводненията, свлачищата и горските пожари също причиняват смъртни случаи, но е в такива мащаби, както топлинните вълни.
"Мащабите на опустошенията от горски пожари, наводнения и бури в Европа и на други места показва, че цената от бездействието спрямо климатичните промени (адаптиране и превенция) са изключително високи. Анализът ни показва, че европейските страни са започнали да се подготвят, но все още има нужда от по-добра съгласуваност в действията, за да се намалят рисковете. Това трябва да бъде основната цел на експертите", обобщава Ханс Брунинкс, изпълнителен директор на Европейската агенция по околна среда.
Иновациите и сътрудничеството като ключ към овладяване на риска
Докладът представя нови модели на управление между националните и местните власти, както и между отделните сектори в Европа. Става дума за политики за териториално планиране и предотвратяване на риска, както и технически мерки като изграждане на диги, застрахователни схеми и дългосрочно финансиране, както и решения, базирани на природата.
Ако се извършват правилно, такива проекти могат да бъдат много ефикасни и рентабилни и да имат редица предимства, пише в доклада. Проектите включват осигуряване на повече място за реките с цел превенция от наводнения, лесовъдство за намаляване на почвената ерозия и за изграждане на паркове и водни елементи, които охлаждат градовете през лятото и предпазват от силни валежи.
Сътрудничеството между участниците е ключово за ефекта от мерките, се казва в доклада и се дава за пример Холандия, където националното правителство, провинциите и общините работят в тясно сътрудничество за управление на водните ресурси в програмата Delta. Застрахователите също окажат положителен ефект, за примери тук са дадени Испания, Франция и Обединеното кралство – чрез създаване на стимули за предотвратяване на риска и чрез подобряване на разбирането за климатичните рискове сред гражданите.