"Уличните събирачи" спестяват на данъкоплатците в София около 16 млн.лв. годишно
Клошарите в София наброяват около 4-5 хил. души, които с работата си на улицата успяват да съберат за година от 80 до 100 хил. тона материал, годен за рециклиране. Тези количества рециклируем отпадък спестяват на данъкоплатците в столицата около 16 млн.лв. годишно, защото не отиват за депониране като общ битов отпадък, върху който се начислява такса "смет".
Това сочат изчисленията на сдружение "За Земята", базирани на официалните данни за отпадъците на Столична община за 2014 г., както и на информацията от пунктовете за вторични суровини. Данните, както и резултатите от теренно социологическо проучване от 2017 г. бяха огласени по време на дискусия за управлението на отпадъците тази седмица.
По време на събитието организаторите оставиха символично един празен стол за липсващия представител на този "неформален сектор", който по думите им не участва във вземането на решения за нещо, от което зависи прехраната му. Според сдружението това, че клошарите са лоши хора, които само разпиляват боклук и правят мръсотия е мит, който трябва да бъде развенчан.
Изнесените от "За Земята" данни и изводи обаче предизвикаха остри реакции в залата, най-вече от представителите на оползотворяващите компании и на Министерство на екологията. Изпълнителният директор на Екопак заяви, че според него се манипулират цифри, коментира работата на клошарите като незаконна дейност и напусна залата.
Неформалният сектор събира 50% от материала за рециклиране
В София, където живеят над 1, 5 млн. души, които се отговорни за около 600 хил.тона отпадъци годишно. 200 хил. т. от тях отиват за рециклиране като половината от това количество (близо 100 хил.т.) се рециклира благодарение на неформалния сектор на събирачите от кофите по улиците.
Неформалният сектор събира разделно минимум 41% и максимално 57% от количествата разделно събирани отпадъци.
На въпроса кой рециклира в столицата, графиката показва, че 50% идва от на т.нар. неформалнен сектор, 33% на фирми, домакинства и търговци, които предават на пунктове, 10% са от цветни контейнери, а 8% – биоотпадъци от големи търговски фирми.
"Голяма дял от това, което домакинствата са длъжни да правят, но не го правят, защото нямат финансови стимули, го извършват едни "невидими" хора по улиците безплатно. След това ги връщат ги в пунктовете за вторични суровини срещу заплащане," каза пред "Дневник" Евгения Ташева, експерт "Нулеви отпадъци" от сдружението.
Клошари: професия vs проблем
Според "За Земята" е редно тези хора да имат форма на представителство, за да участват в дискусията и вземането на решения по въпросите, които ги засягат. "Трябва тепърва да намерим начин да ги намерим, да ги поканим и да ги включим в тази дискусия. Много е арогантно да се решават съдби без самите хора да участват," обясни Ташева.
Като начин за включването им от "За Земята" предлагат първо този сектор да бъде проучен чрез интервюта и преброяване. Нормативната рамка трябва да спре да изключва тези хора, да вземе предвид съществуването им. От сдружението предлагат работата им да се припознае като официална професия "събирач на рециклирани отпадъци".
Те допускат възможности за структурното им интегриране и сътрудничество с фирмите по оползотворяване на опаковки. Последните обаче засега по-скоро приемат клошарите като основен проблем в системата за разделно събиране от домакинствата и често се оплакват от случаи, в които "събирачите" разпиляват и взимат разделените отпадъци от техните цветни контейнери.
"Организациите по оползотворяване на опаковки твърдят, че те крадат от тях материали, но цветните контейнери са в пъти по-малко от сивите общи контейнери. Така че доколко крадат от тях и доколко помагат на местните данъкоплатци е въпрос на сметка," отговарят от "За Земята". Евгения Ташева признава, че съществуват и организирани събирачи, но съществена част от тези хора са пенсионери и безработни в много тежка ситуация.
Няма и заявена политическа воля да се включат тези хора по някакъв начин в офиациалната системата за събиране на отпадъците.
Събирачът на отпадък: запознаване
Според теренно социологическо проучване, представено от Боян Захариев от "Отворено общество" събирачите от кофите са предимно възрасти хора – обичайно над 57 г.
Около 2/3 от тях работят седем дни в седмицата без почивка. Става дума за тежък физически труд, ходене предимно пеша с голям товар, понякога с помощта на пригодена количка. Тези хора печелят средно по 10 лв. на ден или около 300 лв. на месец.
Тодор Бургуджиев от "Екопак", който взе участие във форума, коментира изнесените данни като "манипулирани цифри". Той подчерта, че в много европейски държави подобни действия са инкриминирани. Ние като оползотворяващи организации не можем да заместим социалното министерство, опитваме се да си вършим нашата работа," каза той и напусна залата.
В отговор Ивайло Хлебаров от "За Земята" обясни, че се опитват да представят съществуващ проблем, който не е редно да остава невидим, а да се търси решение.
Депозитната система като възможност за решение
Анна Пеева напомни, че добро решение в тази ситуация е депозитна система с машини за връщане на пластмаса и кенчета в магазините. Така хората могат да връщат бутилките си срещу заплащане и това е добра възможност за средства за най-бедните. Преди две години обаче опитът за въвеждането на тази система в България от страна на МОСВ срещна мощен отпор от бизнеса, занимаващ се с опаковки.
"Нашето министерство създава политики на околната среда, а не социални," каза Камелия Костова от МОСВ. Тя оправда решението за изместване на пунктовете за вторични суровини в крайните региони на града с множество жалби срещу шума и миризмите от тези места. Според нея събирайки материал за рециклиране от сивите контейнери, клошарите доставяли замърсен и негоден материал.
"Не целим да официализираме или легализираме проблема, а да покажем, че той съществува, да го проучим и да помислим какво да правим с него," завърши Ивайло Хлебаров.