Европейска екоагенция: Данните за въздуха по часове са важни, дишаме го във всеки един момент
Важно е гражданите да знаят какво е замърсяването на въздуха по часове в реално време, защото това има сериозни последици за здравето на хората, особено за по-уязвимите: тези с хронични заболявания, децата и по-възрастните. Това потвърждават Световната здравна организация и Европейската агенция за опазване на околната среда в отговори на запитване на "Дневник" .
Редакцията потърси от компетентните органи мнение важно ли е хората да бъдат информирани за нивата на замърсяване в реално време и коректно ли е да бъдат публикувани – по часове, а не само за изминалото денонощие, седмица, месец, година.
Причина за запитването ни към Европейската екоагенция и Световната здравна организация е фактът, че българската изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), която измерва и събира тези почасови данни за замърсяване, за съжаление не ги публикува в реално време нито като архив за изминали години. Самият министър на екологията, обаче, се позова на почасови данни при проверка с мобилната станция, за да съобщи, че в определени часове се наблюдавало замърсяване, за чийто източник той определи битовото горене.
В същото време в Полша - другата европейска страна с толкова сериозен проблем с мръсния въздух като България - именно държавните институции публикуват тези данни и ги правят все по-лесно достъпни за гражданите, показват ги по спирки и в мобилни апликации.
"Информацията за почасовото замърсяване на въздуха в реално време е важна, тъй като това е въздухът, който гражданите дишат във всеки един момент, там където живеят, работят или пътуват," заявяват от Европейската агенция за околна среда.
Идентичен е отговорът и от Световната здравна организация: "Почасовите данни за въздуха са полезен източник на информация за текущото състояние на въздуха и за динамиката му на местно ниво. Тези данни от измервателните станциите стават все по-достъпни за гражданите.
Какво прави смогът с човешкото здраве
Последствията за здравето от мръсния въздух са свързани както с краткосрочното, така и с дългосрочното излагане на мръсен въздух.
Краткосрочното – в продължение на няколко часа или дни, може да предизвика неблагоприятни и "остри" здравословни въздействия, докато продължителното – в продължение на месеци или години – има хронични последствия за здравето.
От СЗО обясняват, че краткотрайното излагане на мръсен въздух води до обостряне на симптомите при хора със сърдечни и респираторни заболявания, ограничена активност, повишена употреба на лекарства, увеличен прием на хора в болници или спешни посещения заради сърдечно-съдови и респираторни проблеми, както и повишена смъртност.
Ниво на излагане на хората
Измерените от станциите концентрации не могат директно да се отнесат към нивото на излагане на хората на замърсителите във въздуха, подчертават изрично от СЗО. Последното зависи и от концентрацията на замърсителите в средата, в която хората се намират, както и от времето, което прекарват в тази среда. Има и редица други фактори, които също имат значение – като начин на живот; време прекарано в затворени помещения; климатични условия, как и къде са разположени източниците на замърсяване и др.
Сегашното законодателство на ЕС (Директива 2008/50/ЕО) въвежда допълнителни цели, за да намали излагането на населението на по-малките фини прахови частици (ФПЧ2.5) и така да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве. Такава е т. нар. "национална цел за намаляване на експозицията" - която представлява процентното намаление на средната експозиция на населението (ПСЕ) на дадена държава-членка, определено за съответната година, Целта за България за ограничаване излагането на ФПЧ2.5 от 18 μg/m3 трябва да бъде постигната през 2020 г.
Показателят за средна експозиция на населението (ПСЕ) означава средното ниво, определено на основата на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени на цялата територия на дадена държава-членка. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за три последователни календарни години. (за 2015 г. например се определя като средна годишна концентрация за 2013, 2014 и 2015 г.) Съгласно законодателството същият показател за ФПЧ2.5 е трябвало да бъде постигнато до 2015г. е 20 μg/m3. ПСЕ за 2015 е 23.24 μg/m3.
СЗО също работи по генерирането на данни за излагането на хората на замърсяване на въздуха, за да преценят здравните рискове в световен мащаб. Наскоро разработеният модел за интегриране на данните за качеството на въздуха (DIMAQ) предлага прогнози въз основа на данни от станции за мониторинг заедно с информация от други източници.
СЗО публикува оценки за България през 2016 г., когато средното излагане на ФПЧ2.5 е бил 27 μg / m3 (средна годишна стойност за страната)
Един добър източник за лесна проверка и сравнение е глобална карта на замърсяването на въздуха на СЗО (http://maps.who.int/airpollution/).
Независимата гражданска инициатива вече измерва в много точки на България нивата на замърсяване и може да се следи лесно и бързо на http://www.airsofia.info/.
Въздухът по часове
Нито ръковоството на СЗО, нито европейското законодателство задават препоръчителни прагове за замърсяването с фини прахови частици по часове.
Австралийската агенция по околна среда на щата Виктория - макар да не въвежда нива, е предложила обяснение относно смисъла на едночасовата средна стойност и ги използва, за да визуализира качеството на въздуха чрез онлайн системата си EPA AirWatch. Едночасовата стойност може веднага да покаже, когато някъде има пушек или горене. Тя може също така да покаже колко сериозно е това, което се случва.
Едночасовите данни, показани на EPA AirWatch, са най-бързият начин, по който агенцията може да посъветва общността за високи нива на PM2.5 във въздуха.
Как измерват нивата на смог в Европа
В новия онлайн индекс за Европа са използвани пет степени за качество на въздуха от "добро" до "много лошо". В индекса са включени 5 замърсителя: ФПЧ2,5, ФПЧ10, азотен диоксид, озон и серен диоксид. За трафик ориентирани станции индексът се изчислява само за тези, които измерват азотен диоксид и ФПЧ (ФПЧ2,5 или ФПЧ10 или и двете). За останалите е необходимо поне азотен диоксид, озон и ФПЧ (ФПЧ2,5 или ФПЧ10 или и двете). Замърсителят с най-високи концентрации определя степента на качеството на въздуха. За изчисленията на замърсяване в реално време с ФПЧ10 и ФПЧ2,5 Европейската екоагенция ползва т.нар. "пълзяща 24 часова средна стойност".
Например за конкретен час се взима средната стойност от последните 24 часа (последните 24 броя средночасови стойности). Потребителите могат да проверят до 48 часа назад, какво е било качеството на въздуха и кой замърсител е бил определящ.
Европейският индекс по принцип не е предназначен за сравнение между нормите на ЕС с измерванията на качеството на въздуха в реално време. Законодателството на Европейския съюз определя нормите за качество на въздуха както за краткосрочните (почасови / дневни), така и за дългосрочните (годишни) нива на качеството на въздуха: стандартите за дългосрочни нива са задължително по-строги от тези за краткосрочните нива, заради по-сериозните последици върху здравето от от дългосрочно излагане на такива замърсители.
Определените от СЗО допустими нива на замърсяване на въздуха за краткоосреднено време(като 24 часа) са за защита от пикови концентрации с остри последствия върху здравето, докато по-дългите осреднени периоди (година) са за защита от хронични последици за здравето.
Какви нива задават от СЗО
Заради доказателствата за неблагоприятните последици за здравето от излагането на мръсен въздух – остри и хронични заболявания, СЗО въвежда официални препоръчителни норми в ръководството на Световната здравна организация (СЗО).
За ФПЧ10 – по-едрите прахови частици – допустимата норма навсякъде е 50 μg/m3 за 24 часа и 40 μg/m3 – за година. За по-дребните и затова по-опасни за здравето прахови частици ФПЧ2,5 краткосрочната 24-часова стойност е 25 μg/m3, а дългосрочната годишна индикативна средна стойност е 10 μg / m3.
В България и Европа липсва такава препоръчителна норма за концентрациите на ФПЧ2,5. Въвеждането й може да стимулира институциите да предприемат по-бързи и ефикасни мерки, за защита на човешкото здраве и околната среда.