Бернската конвенция ще продължи да следи казусите Кресна и Калиакра (допълнена)
Наблюдението на развитието на казусите Кресна и Калиакра остава и занапред, а България се задължава да докладва равитието на случаите, заради реален риск от нарушаване на изискванията за опазване на биоразнообразието там. Това е решението от преди ден на членовете на Бернската конвенция - договореност между европейските държави-членки на Съветана Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна. За решението съобщават няколко природозащитни организации от коалиция "За да остане природа в България".
В петък приключи срещата на 37-ия Постоянен комитет на конвенцията в Страсбург, която от дълги години следи два случая за нарушения на изискванията на Конвенцията от страна на България – заплахата за биоразнообразието от прокарването на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, и изграждането на ветрогенератори в района на Калиакра, заради което страната ни беше осъдена от Съда на европейските общности миналата година, но все още не е изпълнила решението на съда.
Случаят с Калиакра ще продължи да бъде наблюдаван поради неизпълнени препоръки на Бернската конвенция от преди десет години (от 2007 г.). Конвенцията също е решила да осъществи оценка на място и ще изпрати мисия в България още през следващата година, по възможност в периода на зимуване на червеногушата гъска.
Осемчленна правителствената делегация, водена от заместник-министъра на регионалното развитие Малина Крумова и придружена от експерти по биоразнообразието и външни адвокати – консултанти, е уверила че е избран най-подходящият вариант за преминаването на автомагистрала "Струма" в участъка на Кресненското дефиле, и че всички алтернативи са проучени. Въпреки това, членовете на Постоянния комитет не са останали убедени, че уникалното биоразнообразие в дефилето ще бъде защитено и че процедурите по оценка въздействието върху околната среда са били обективни, най-вече заради съществуващото съденото дело срещу решението за одобряване на проекта.
Пред агенция "Фокус" зам. мионистър Малина Крумова каза, че на срещата българската делегация е заявила позиция, че при избора на вариант за преминаването на АМ "Струма" през Кресненското дефиле "сме изпълнили всички изисквания на Решение 98 от 2002 г. "Изискванията за избор на разгледаните над 20 алтернативите, в рамките на развитието на проекта, са изпълнени. Проведени са обществени консултации, отчетено е становището на местните общности. Алтернативите са разглеждани на базата на екологични съображения, не само на технически и икономически. Всичко това е свършено, проведени са две процедури пооценка въздействие върху околната среда, разгледани са много алтернативи", заяви тя.
"В резултат на всички действия е избран вариантът с частично преминаване през дефилето и второ платно в обратната посока в ниските склонове на Пирин", обясни Малина Крумова. По думите й, Бернската конвенция има решение от 2002 г. за инвестиционните намерения в дефилето, което не определя какъв трябва да бъде вариантът на минаването през Кресна, а посочва определени изисквания, които трябва да бъдат спазени при избирането на вариант - да бъдат разгледани всички алтернативи, по възможност да бъде избегнато разширяването на магистралата в дефилето, доколкото е възможно да се търси вариант извън дефилето. "Такъв е и текстът на самата Конвенция. Тя не отрича възможностите и инвестициите, които са необходими за развитието на регионите и икономиката, цели екологичните аспекти да се съобразяват в най-голяма степен", каза още Малина Крумова.
Конвенцията ще продължи да наблюдава случая Кресна и да изисква от страната да докладва, тъй като счита че съществува реален риск от нарушаване на изискванията на Конвенцията за опазване на биоразнообразието.
Коалицията "Да спасим Кресненското дефиле" информира за липсата на обективност и еднакво оценяване на база, на която е взето решението за одобрение на отсечката през Кресненското дефиле, за което всички отговорни национални и международни институции са информирани още през септември 2017 г. по време на процедурата на обществените обсъждания. Въпреки посочените закононарушения, Министърът на околната среда и водите одобри проекта, което бе и причината за обжалването му.
В момента одобреният вариант е т. нар. "трасе Г10.5", който предвижда едната посока (София – Кулата) на магистралата да преминава през Кресненското дефиле, а в обратна посока трасето да преминава от изток. Този вариант все още оставя голям трафик в дефилето, а местните хора - без път, в това число и за бързо реагиране при критични ситуации. Ще продължи и унищожаването на вече силно засегнатите популации, предупреждават от сдружението. Според тях, "Трасе Г10.5" изправя пред нови заплахи и развитието на алтернативния туризъм в района на дефилето, което е най-доброто място в България за рафтинг и каякинг.
Бернската конвенция е ангажирана с казуса за Кресненския пролом от 2002 г., когато излезе с Препоръка 98 (2002) за изключване на вариант с разширяване на пътя през дефилето, и равностойно проучване на алтернативи извън дефилето. Коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" смята, че и в момента алтернативите не са равностойно проучени и преимлив вариант извън дефилето е възможен.
Пълният текст на решението на 37мия Комитет на Бенрската конвенция, относно случаят с Кресненското дефиле гласи:
"The Standing Committee decided to keep the file as a possible file in the light of the pending national court appeal of the EIA/AA and the pending submission of an application package to the European Commission for the funding of the Lot 3.2 construction. The Standing Committee invited the national authorities to send an updated report as soon as the results of the national Court appeal is available, possibly for the next Bureau meeting taking place on 19 March 2018. The Bureau to the Convention will continue the follow-up of the case ahead of the next Standing Committee meeting."