Десетки хиляди червеногуши гъски предстои да прелетят до нашата страна и тази зима. Гледката на огромните ята, прелитащи червеногуши гъски, се повтаря всяка година край Дуранкулак, Шабла и Тюленово. За да пристигнат в нивите и езерата в североизточна България гъските прелитат над 3000 км. Тръгват от Арктична Русия (полуостровите Таймир, Гидан и Ямал), прелитат над Казахстан, Калмикия и продължават към Украйна. При много студени зими стигат до Приморска Добруджа – Румъния и България.
Десетки хиляди червеногуши гъски предстои да прелетят до нашата страна и тази зима. Гледката на огромните ята, прелитащи червеногуши гъски, се повтаря всяка година край Дуранкулак, Шабла и Тюленово. За да пристигнат в нивите и езерата в североизточна България гъските прелитат над 3000 км. Тръгват от Арктична Русия (полуостровите Таймир, Гидан и Ямал), прелитат над Казахстан, Калмикия и продължават към Украйна. При много студени зими стигат до Приморска Добруджа – Румъния и България. 
Червеногуши гъски в небето над Казахстан. Тук гъските спират за почивка по време на есенната миграция. В Казахстан гъските се хранят в нивите, където остава много неприбрано жито след комбайните.
Днес числеността на червеногушата гъска в световен мащаб се определя на над 50 000 екземпляра, като през студената зима на 2013 г. в нашата страна зимуваха 54 000 червеногуши гъски.
Сигурното опазване на вида в дивата природа е възможно, ако за червеногушата гъска се полагат специфични грижи във всяка от страните, през които гъската прелита по време на миграция. Годишно червеногушите гъски изминават над 6 000 км от местата, на които се размножават до тези на които зимуват и обратно. Затова сега започва нов проект за опазване на червеногушата гъска, който ще се изпълнява на територията на Русия, Казахстан, Калмикия, Украйна, Румъния и България. Всички тези страни обединяват усилия в проект "Сигурен прелетен път", изпълняван от Българското дружество за защита на птиците и още 10 партньора. 
Коя е червеногушата гъска: Това е най-дребната дива гъска в Европа, но най-красивата сред гъските. Откроява се с яркото си оперение – ръждиво-червена предна част на тялото. Отглежда малките си в сибирската тундра, като двойките разпръсват гнездата си на групички. В тундрата червеногушите гъски стават жертва на наземните хищници, но ако наблизо има гнезда на сокол скитник или полярна сова, те защитават територията, на която гнездят червеногушите гъски. 
Най-често червеногушите гъски формират многохилядни ята с голямата белочела гъска. Последната е ловен вид. За съжаление по време на лов, освен големи белочели гъски, често жертви стават и екземпляри на световно застрашената червеногуша гъска. Това е една от основните заплахи за вида, не само в България, но и в Русия. Затова една от дейностите в България в рамките на проект "Сигурен прелетен път", финансиран от програма LIFE на ЕС, ще бъде събиране на повече информация за провеждания лов в местата, където гъските спират за почивка през зимата, както и акустично проучване на ловната преса в Шабла и Дуранкулак. 
Езерата Шабла и Дуранкулак през зимата са предпочитано място, както за нощувка на десетки, а понякога и стотици хиляди гъски, така и на пойни и неми лебеди, белочели водни кокошки, потапници, чапли и други водолюбиви птици. Двете езера и други влажни зони в северната част на Черноморското крайбрежие са важни места за зимуващите птици в нашата страна. 
Пристигайки през зимата в Румъния и България червеногушите гъски се хранят в земеделските площи, засети с зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица, в пасища или полета с рапица. Птиците прелитат до езерата, за да пият вода. Тези езера се използват от червеногушите гъски и за нощувка. В тях те се чувстват на безопасно място, както от хищниците, така и от човека. В много студени зими, когато езерата замръзнат, червеногушите гъски нощуват на леда или в морето. 
Една от ключовите заплахи за много видове птици в дивата природа е увреждането и/или унищожаването на местата, в които се хранят, размножават или почиват. Това важи в голяма степен и за червеногушата гъска, затова една от основните природозащитни дейности, които ще бъде приложена по време на изпълнението на проекта, е възстановяването на част от тези места в Украйна – там това са тревни местообитания, на които се хранят червеногушите гъски. 
Друга заплаха за червеногушите гъски са вятърните перки, разположени на прелетния път на птиците. Освен, че предизвикват директна смърт, при сблъсък в тях, ветрогенераторите биват поставяни на места, които са ценни за почивка и хранене на птиците. През последните години, като особено сериозна заплаха се очертава и загиването на птици от удар след сблъсък с потенциално опасни стълбове от електропреносната мрежа.
Опасни за червеногушите гъски електрически стълбове ще бъдат обезопасени с помощта на специални устройства – дивертори. Диверторите са светофари за птиците. Поставени на жиците, движейки се от вятъра, пластинките с рефлекторно покритие служат като сигнални знаци за птиците да летят далеч от стълбовете, на които са монтирани.
Съвременните технологии позволяват по-лесно да бъдат проучвани и проследявани видове от дивата природа. Те са от полза при спасяването на много видове, намиращи се на ръба на оцеляването. В България ще бъдат направени опити за безопасно улавяне на червеногуши гъски, на които да бъдат поставени сателитни предаватели. С помощта на трансмитерите ще може да се проследява полета на червеногушите гъски и да се научи повече за прелетния им път и местата, на които спират да почиват. Тази информация ще бъде използвана за разработването на по-подходящи мерки за опазването на вида по целия му миграционен път. 
Проследяването на червеногушите гъски с помощта на сателитни предаватели носи много ценна информация за природозащитниците.
Скорошен предварителен анализ на наличната информация за съдбата на червеногушите гъски със сателитни предаватели, показва до 40 на сто смъртност, причинена през пролетния и есенния ловен сезон в Русия и Казахстан. Очаква се проектът "Сигурен прелетен път" да има значителен принос за опазването на червеногушата гъска по целия ѝ миграционен път, чрез разработването и прилагането на адекватни мерки за защита на вида.