Платете ми обратно мисстонките, Пирин е мой и на войводите

Платете ми обратно мисстонките, Пирин е мой и на войводите

Платете ми обратно мисстонките, Пирин е мой и на войводите
Личен архив на авторката
Нека написаното се разглежда като отворено писмо до българското правителство и специално до министър Нено Димов
Живеем с толкова права и придобивки, за които не си даваме сметка и които предците ни не са имали. Приемаме ги за даденост. Началото на едва миналия век България посреща с доста по-малка територия. Тя не е включвала Пирин например, други земи също. Общото между всички тези неща е, че са били извоювани – често буквално и/или с кръв. Или с човешкото време и усилия на някакви хора. На някои от тях сега са кръстени булеварди, други не сме и чували, но ако не бяха те, нашият живот би бил друг.
Сега измерваме всичко в пари и акции, а нашите дядовци, че и някои баби само преди стотина години са го мерили в пушки. Звучи ни чуждо?
Пирин е единствената наша планина, част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО.
Стойности. Цени. Активи... Неотдавна Никола Вапцаров - от рода на поета, спомена песента на банскалии, че "Пирин е на Гоце, Даме и Тодор Александров", защото "те са кървяли за Пирин". Та това всъщност искам да припомня - затова сега Пирин е наш. Защото някога едни прекрасни и достойни хора са оценили свободата му с живота си.
Така че имаме отговорност. Не можем дори да си помислим да го остойностяваме.
Пирин не се продава и купува
Той е на войводите. Той е и на Яворов. Същите тези многовековни дървета, които министрите и "инвеститорите" ни виждат в кубици дървесина, са виждали и домакинствали комитлъка на същите тези войводи и на хиляди четници, по чиито улици днес ходим, спомени четем и учим в училище. Те са нашите дядовци. Това не е никак отдавна – само преди стотина години. Нима ще допуснем да изсечем дърветата, под които са спали Яворов, Гоце, Даме, Тодор...
Пирин е и на прабаба ми
Тя се казва Катерина Цилка, от Банско е и тук, които знаят за аферата "Мис Стоун", могат да пропуснат пасажа, а за останалите ще се опитам да съм кратка или да гледат чудесния филм на Георги Дюлгеров "Мера според мера". Та: в самата зора на 20 век македоно-одринската революционна организация – в случая четата на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов, търсят начини да финансират борбата и започват за целта терористични и други актове. Един от тях е отвличането за откуп на важен чужденец. Избират възрастната американска протестантска мисионерка мис Стоун, а заедно с нея попада и прабаба ми – също протестантска възпитаничка.
Става буквално световен медиен и политически скандал, който се тресе няколко месеца между Турция, България, Великобритания, САЩ, Европа... Насред всичко това на четата й се налага да открие, че прабаба ми е бременна... (не с дядо ми, а с първата си дъщеря, понеже често ме питат). Кадем ли, беля ли - и те се чудят. Четата обикаля и се крие цялата есен и зима на 1901 из Пирин, Гърция и къде ли още не, докато тя накрая ражда. Така това вероятно ще дойде единственото в света политическо отвличане с раждане.
Баба ми кръщава момичето Елена, а четниците й добавят "Късмет". Така пише после и на гроба й: "Елена Късмет". Откупът от 14 500 златни! турски лири е платен и е колосална за времето си сума – днес май милиони. Златните лири се кръщават мисстонки, после, разбира се, и пушките, купени с тях. Двете жени са освободени, но вече са заразени с каузата. След години се озовават в Америка, където обикалят и правят сказки и срещи, в които споделят всичко, радват се на огромен интерес и печелят много симпатии. И двете са припознали освободителната кауза на революционерите и я разказват завладяващо.
След гореизложеното смятам, че имам пълното право над следното твърдение:
Прабаба ми финансира македонското освободително движение.
Така че, уважаемо правителство и особено г-н министре Димов,
Пирин е и мой, и на четниците
Така че който ще го продава, подарява, развива, унищожава, изсича, остойностява, ако обича, да ми го плати обратно. Дължи и кръвнината на четниците.
Кристина Димитрова,
правнучка на Катерина Цилка от Банско
Четата на Христо Чернопеев, около 1903 г. Снимката е от сайта "Изгубената България"
"Изгубената България"
Четата на Христо Чернопеев, около 1903 г. Снимката е от сайта "Изгубената България"