Пирин влезе в сивия сектор

Пирин влезе в сивия сектор

Премиерът
Премиерът
"Не ме гледайте какво приемам, а какво ви говоря." Така можем да обобщим приказките на премиера Бойко Борисов по повод на промените в плана за управление на Националния парк "Пирин" през последните седмици.
Документът разреши строителството на обекти на територията на парка и отвори пътя към предоговаряне на концесията или сключването на нов договор с фирма "Юлен", с неизвестен краен собственик. Въпреки приетите промени Борисов настоява, че "няма да позволи една керемидка повече от втори лифт да се построи". Дългосрочно бихме приели дадена дума за чиста монета само от диктатор, за когото сме убедени, че ще управлява през следващите поне 30 години. В цивилизования свят обаче
важни не са приказките,
а какво е написано черно на бяло
Защото за разлика от писмените документи думата не обвързва по никакъв начин следващите премиери и министри на околната среда и водите. Аз все пак се надявам силно Борисов да не е министър-председател още кой знае колко дълго време. Не че няма по-ужасни варианти от него, но не бива да се примиряваме с посредствеността.
Така че отхвърлянето на компромисното предложение на Боян Петров за разрешаване на строителството само на втори лифт и нищо повече на практика развързва ръцете на властта (сегашна или следваща) да се позове на промените в плана, когато разреши строителството на нови писти, ресторанти, заведения и сечта на вековни дървета. Каквато забрана в приетия между Коледа и Нова година няма. Като по този начин бетонира бъдещето на Банско и Пирин като цяло в лоу-кост курорти за социално слаби скиори. И обрича инвеститорите в недвижими имоти още дълги години да губят пари заради цените от 200 евро на кв.м в момента.
Въобще влизането на Пирин в сивия сектор (в който на хартия са възможни едни неща, но на думи други) означава
нови възможности за корупционен натиск
във всички посоки
Когато нещо не е достатъчно ясно написано, интерпретациите стават норма. Като нищо в даден момент и съдът може да прецени, че планът за управление дава възможност за "строителство на керемидки", и тогава думата на Борисов няма да има особено значение. Като той, разбира се, ще е направил всичко възможно да удържи на обещанието си, но съдебната система е независима и той не може да контролира какви решения ще вземе тя.
Изразът "не говори празни приказки" може да се допълни в случая с "каквито приказки говориш, такива постановления приемай". С други думи, не се опитвай да баламосваш публиката с обещания, при положение че в същото време приемаш съвсем различни текстове. Борисов изпусна момента да приеме компромиса на Боян Петров. С което маските паднаха и вече за всеки, който следи водевила, е ясно, че не става въпрос за лифта, а за завземане на много по-голяма територия от парка.
Всъщност правителството има пълното право да подари по-голяма територия от Пирин на офшорката "Юлен" след промени в плана, нов концесионен договор и т.н. А става въпрос за подарък, защото само помощта, която се отпуска за провеждането на световната купа по сноуборд, е с пъти по-голяма от годишната концесионна такса. Но нека поне да излязат и да кажат, че например в името на развитието на Банско като евтин курорт в най-долния ценови сегмент ще позволят на "Юлен" да сече вековни дървета и да строи в планината.
Твърде личното и до голяма степен фриволно отношение на Борисов към упражняването на власт обаче трябва да ни накара да се замислим, че той
няма капацитета да изведе България
от капана на средните доходи
Капанът щраква, когато се опитваш да преминеш на по-горно ниво по досегашния начин – с подкрепа на конкретни и близки до властта олигарси и на отрасли с ниска добавена стойност. Какъвто е случаят с Пирин.
Няма как да очакваме, че индустрии като масовия туризъм, който по данни на Националния статистически институт е на последно място по размер на заплатите, и при това е сезонен сектор, ще ни доближат до средноевропейско ниво на икономиката и доходите. Или с политика и медии на нивото на махленска кръчма ще убедим сънародниците ни да се върнат в страната. Това може да стане с ясни писани (а не неписани както в случая) правила, силна образователна система, която произвежда конкурентоспособни специалисти, и поощряване на отрасли, от които се печели. Както и с включването на повече хора в просперитета на България. Иначе си оставаме на сегашното ниво. На опашката на Европа и с растежи от максимум 3-4%, когато глобалната конюнктура е добра като сега. И ще хващаме пневмония, когато светът кихне.
Авторът е съпредседател на партията "Зелените"