Увеличаване на приходите от зимен туризъм – това е един от основните приоритети в "Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030г.". В същото време в стратегията пише, че това би могло да доведе до "нарушаване на природната и екологичната среда на защитените територии, паркове, флора и фауна при застрояване и изграждане на нови ски писти". Подобно противоречие между развитие и опазване на природната среда не е уникално за България. В Алпите, които заемат 43% от световния ски пазар, въздействието на ски инфраструктурата върху биологичното разнообразие – птици, бозайници, безгръбначни – е значително.

България и Алпите не могат да се сравняват като надморска височина и дължина на ски пистите, но са напълно сравними

Биоразнообразието в България е сред най-богатите в Европа. Страната ни има с около 60% по-малка площ от Алпите, но и двете територии имат сравнително еднакъв брой видове бозайници (в тъмно кафяво на графиката долу, бел.ред.). (По дефиниция биологичното разнообразие е разнообразието на видовете в определена област. То е превърнало Земята в уникално обитаемо място и има важно значение за обезпечаване благосъстоянието, прехраната и културната идентичност на човечеството.)

Влиянието на ски туризма върху биологичното разнообразие е широко изследван проблем по целия свят, но у нас – с малки изключения, липсват подобни проучвания. Тази непълнота в знанията обаче не се взима предвид от страна на държавата при изявеното й желание да развива ски туризъм, особено в защитените територии. В Проекта на план за управление на Национален парк "Пирин" за 2014-2023г., финансиран от дирекцията на парка на обща стойност 19 791 600 лв. - не е анализирано влиянието на строежа на ски писти и лифтове върху околната среда и биологичното разнообразие.

При строежа на ски писти и инфраструктура (пътища за строителните машини, лифтове и др.) се унищожават естествените тревни и горски местообитания, обезлесяват се гори, изкореняват се корени на дървета, изравнява се теренът, премахват се камъни и растителност, поставят се бетонни фундаменти и т.н. Тези дейности водят до почти пълна промяна на ландшафта, почвата, растителните и животински съобщества. Следва период, в който човекът полага усилия за смекчаване на човешкото влияние и овладяване на ерозията по пистите, прокарват се отводнителни канали, пистите се затревяват наново и т.н.

Строежът на ски писти, лифтове и съпътстваща инфраструктура разпокъсва горите на по-малки по площ участъци (фрагменти). Този процес се нарича фрагментация. В резултат на това се получават различни по големина "острови" от гора, които вече не могат да поддържат същото биоразнообразие и да изпълняват същите екосистемни функции като непрекъсната (нефрагментирана) гора.

Гората е местообитание за много видове растения и животни. Тези нейни елементи са преплетени в сложни взаимодействия и изпълняват разнообразни функции като образуват единна горска екосистема. В този смисъл трябва да се има в предвид, че гората не е автоматичен сбор от броя на дърветата или обемът на добития дървен материал, а съвкупност от всички живи организми които я населяват (гъби, бактерии, безгръбначни животни, влечуги, птици, бозайници и други).

За да се прецени качеството и здравето на една екосистема (например горската), често се изследват животните, които я населяват. Тяхната численост, броят на видовете, съотношението им дават представа доколко е увредена околната среда. Такива видове животни се наричат животни – индикатори.

В България съществуват единични изследвания, които разглеждат влиянието на ски туризма върху биологичното разнообразие. В периода 2009-2010 г. в района на ски зона Банско (НП "Пирин") екип от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН проучва животни – индикатори, за да проследи промените в горските екосистеми, които са настъпили при строежа на ски пистите. По-долу е представеното обобщение на първоначалните резултати от това и други изследвания с акцент върху България.

Често използвани индикатори за състоянието на околната среда са безгръбначните животни, например почвените нематоди са микроскопични кръгли червеи, които широко се използват за оценка на екологичните промени, характеристиките и здравето на почвата. В района на ски зона Банско ски пистите имат отрицателно въздействие върху почвените нематоди, а оттам и върху функционирането на почвата като цяло поради нейното трайно увреждане.

Установено е и негативно влияние на ски пистите върху правокрилите насекоми, например скакалците. Колкото са по-широки ски пистите, толкова по-малко видове се срещат. Ски пистите имат нестабилна, често променяща се среда, която благоприятства развитието на непретенциозни видове в голяма численост.

Птиците се намират на върха на хранителната верига и затова често се използват за оценка на промените в околната среда. Във Великобритания се прилага "bird index" (брой и вид на птиците) като показател за общото състояние на земеделските земи.

В горските екосистеми птиците също се използват като индикатор за проследяване на промените, предизвикани от човешката дейност. Проучването на птиците в ски зона Банско показва, че широчината на ски-пистите не се отразява на видовия състав и тяхната численост, защото птиците са много мобилни. Въпреки това от общо 34 вида, 14 летят по-рядко над ски писти.

Наличието и отсъствието на растително покритие върху пистите е важно за други два вида птици.

Размерът на горския фрагмент също влияе на птиците – колкото е по-голям, толкова повече видове има и обратното, колкото е по-малък те са по-малко.

След разширяването на ски зоната е отчетено изчезване или силно намаление на числеността на птици с висок природозащитен статут – трипръст и белогръб кълвач, глухар и пернатонога кукумявка.

Предвидените за изграждане или разширение ски курорти в Рила и Западни Родопи също са обект на научни изследвания концентрирани върху природозащитно значими и редки видове птици – глухар, лещарка, горски бекас, врабчова и пернатонога кукумявка, трипръст, черен, сив и белогръб кълвач. Негативното влияние на планираните ски-зони ще бъде най-осезаемо за врабчовата кукумявка, ще бъдат засегнати 35% от националната популация, 11% при глухаря, по 10% при пернатоногата кукумявка и трипръстия кълвач.

Друг индикатор за проследяване на промените предизвикани от човешката дейност са дребните бозайници (гризачи, насекомоядни и зайцевидни). Те са важна част на екосистемите с голямо значение за тяхното функциониране.

Проучването в района на ски зона Банско показва, че най-голямо въздействие върху дребните бозайници оказва широчината на пистите. По-широките участъци на пистите (около 75 м) имат най-малко на брой видове, средните по широчина писти (около 30м.) имат повече видове поради силно проявения пограничен ефект. Пограничният ефект се наблюдава на границата между две местообитания, където се срещат видове и от двете местообитания.

Броят на скиорите оказва съществено влияние, особено при улеснен достъп, какъвто предлагат лифтовете. Повишеният брой скиори води до по-бързо разрушаване на снежното покритие на пистите, от там повече производство на изкуствен сняг, повече водохващания (води до маловодие и пресъхване на реки и потоци), повече работа на поддържащата верижна техника (води до компактиране на снега – замръзналата почва влияе на животните и растенията), повече енергийни разходи, повече безпокойство за животните и т.н. Ще са необходими повече места за хранене и почивка което също означава повече консумация на вода, по-големи количества отпадни води и т.н.

Пример за такова въздействие е лифтът от хижа Пионерска до хижа Седемте езера в Национален парк Рила, който е с капацитет от 800 души на час. След пускането на лифта възможностите за достъп на туристите до циркуса на Седемте езера многократно се увеличават. Съществуващата туристическа структура се претоварва и в отделни участъци започват да се явяват ерозионни процеси. Наблюдава се замърсяване с битови и органични отпадъци, увеличава се шума (безпокойство на животните), отъпкване на пътеките, започват процеси на заблатяване на езерата и т.н.

В България стремежът за развитие на ски туризъм, особено в защитените територии, не е съобразен с оскъдността на научните знания, посветени на влиянието на тази индустрия върху околната среда и биологичното разнообразие.

Строежът на ски писти, лифтове и съпътстваща инфраструктура фрагментира (разпокъсва) горите. Влиянието на тези процеси върху индикаторни групи животни не е еднозначно, защото те се различават по своята екология и биология.

Като цяло ефектът е отрицателен за почвата и нейните обитатели, съобществата от мравки и правокрили насекоми, поради трайно увреждане на почвените характеристики и растителността. При птиците се наблюдава спад на числеността на редки и защитени видове след разширяването на ски зона Банско. При дребните бозайници широчината на ски пистите има най-голямо влияние. Колкото по-голяма е площта на фрагмента от гора, толкова по незасегнат е той от гледна точка на животните.

Лифтовете – освен че разпокъсват горите, увеличават човешкото влияние (чрез повишения брой на скиорите), което оказва негативен ефект върху високопланинските екосистеми.

Броят на отсечените дървета е важен, но комбинацията от фактори при строежа на ски писти и лифтове оказва силен, най-често отрицателен ефект, върху животните като намалява функционалната свързаност в горите.

Тези отрицателни ефекти трябва да се имат предвид при строителство на ски зони особено в ценни природозащитни територии (национални, природни паркове, защитени зони от Натура 2000 и др.).