Проучване показа, че замърсяването с пластмаса в Черно море е сериозно
Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е подобно на това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от научно изследване на замърсяването в района, проведено през миналата година. Проучването е част от кампанията на "Грийнпийс" – България, за намаляване на пластмасовото замърсяване "Свободни от пластмаса".
Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване е проведено от борда на кораба Rainbow Warrior в три дни, между 8 и 10 август 2017 г., и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на "Грийнпийс".
Данните са получени чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).
Нос Калиакра и река Камчия - най-силно замърсени
Изчисленията показват, че през август 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период.
Спoред събраните данни най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи.
Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Резултатите за замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
"Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето, се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни", коментира Деница Петрова от "Грийнпийс" – България.
Необходимостта от подобни изследвания е голяма поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
"Надяваме се изследването да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения", допълва Деница Петрова.
След няколко месеца анализи на събраните проби крайните резултати са резюмирани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.