Близо половината видове в Черноморския басейн може да изчезнат до края на века
Почти половината растителни и животински видове в Черноморския басейн може да изчезнат до края на века заради промените в климата. Това сочат данните в ново проучване, публикувано в списание Climatic Change преди ден. Проучването е извършено от учени от Университета в Източна Англия (UEA, Великобритания), университета "Джеймс Кук" в Австралия, съвместно с природозащитната организация WWF.
Същият сценарий за близо 50% загуба на биоразнообразието грози места, особено ценни заради дивата природа, като Амазонка, Арктика и Галапагос, както и други части от Европа - Средиземноморието.
Дори ако бъде изпълнена целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата под 2°C, тези региони могат да загубят 25% от видовете си.
Проучването изследва въздействието на промените в климата върху близо 80 000 растителни и животински видове в 35 от най-разнообразните и естествено богати на диви животни райони в света. Докладът установява, че 30% от средиземноморските видове като морски костенурки и риба тон са изложени на риск от изчезване, дори ако поддържаме глобалното затопляне до 2°C. А ако не положим усилия за ограничаване на температурите, 50% от видовете ще бъдат застрашени.
"Покачването на температурите влияе пряко върху хората, но и застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, които също имат връзка с човешкото благоденствие", коментира доклада Емке Любек, ръководител на направление "Климат и енергетика" в европейския офис на WWF. По думите му е важно Европейският съюз да действа, за да поддържа глобалното покачване на температурата под 2°C съгласно Парижкото споразумение, а начинът това да се случи е да прекрати използването на изкопаемите горива възможно най-бързо. Според него ЕС трябва да започне с ограничаване употребата на въглищата до 2030 г.
"Днес климатичните промени видимо засягат ежедневието ни в България", коментира Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България, и даде за пример това, че редица видове в Черно море са застрашени, иглолистните гори масово съхнат. Кавръкова се спря и на друг проблем: комбинацията от масов туризъм и климатични промени в защитените територии с крехък природен баланс ускоряват бързата загуба на биоразнообразие - например Седемте рилски езера са единствените високопланински езера у нас с лош консервационен статус.
Според нея решението е всеки от нас да направи своя жест, за да помогне за опазването на природата. Затова и призивът на тазгодишния Час на Земята (24 март), отправен към отделните хора, институциите и бизнесите, е "свържи се природата", покажи как твоят ежедневен избор в домакинството, транспорта, потреблението или почивката ще помогне да имаме опазени гори и реки, чист въздух и вода. Международната мобилизация за Часа на Земята изпраща и послание към бизнеса и правителството, че има обща воля за промяна на негативните тенденции.
Отбелязването на Часа на Земята в София ще бъде пред Народния театър от 20.30 до 21.30 ч. Събитията за Часа на Земята от различни места по света са представени на сайта на събитието.