Франция ще намали наполовина изхвърлянето на храна до 2025 г.
До 2025 г. Франция ще намали наполовина количествата изхвърляна храна, предназначена за човешка консумация.
"50% спад на загубите от т.нар. пилеене на храна е огромно количество, но е напълно постижима цел в борбата с проблема, по която вече работим активно." Това обясни Пиер Галио, ръководител на отдел "Потребление и превенция" в Агенцията за околна среда и контрол върху енергията на Франция (ADEME), който представи как френската екоагенцията подхожда към този сериозен проблем на разхищение на храна в държава, където всеки десети французин или гладува, или не се храни пълноценно. Във Франция в момента се изхвърля 10 млн. тона храна ежегодно, или 150 кг на човек годишно. Най-много се изхвърлят зеленчуци, месо и риба.
Галио сподели френския опит в политиките за борба с този проблем, както и подхода на страната му в управлението на отпадъците по време на втория семинар от конкурса "Екообщина".
Планът на Франция за борба с т.нар. пилеене на храна предвижда намаляване на изхвърлянето на храни в домакинствата да е 40%, а в търговските вериги - 30%. Агенцията предлага съдействие за справяне с проблема на различните засегнати страни - домакинства, супермаркети и големи вериги магазини, градове и общини, като им осигурява възможности за диагностициране на загубите от изхвърлянето на храна, както и план за действие. По този начин 10 малки магазина успяват да спечелят 75 хил. евро, спестявайки тези загуби чрез дарения на храни, чийто срок на годност е почти изтекъл. За подобни дарения фирмите получават данъчни облекчения.
Благодарение на колективни действия за борба с изхвърлянето на храна един град с 11 хил. жители успява да намали с 80% своите загуби и да ги вложи за снабдяване със 100% биохрани в училищата, както и да инвестира в градско земеделие, разказа Пиер Галио.
Другите важни стъпки, на които набляга френската екоагенция, са комуникационните кампании и информирането на потребителите как да консумират разумно, без да се презапасяват и да се налага да изхвърлят.
Днес около 3 млн. граждани в страната живеят в райони, където биоотпадъците се събират разделно, цитиран данни на агенцията Галио. Заложената цел е до 2025 г. всички общини да са въвели този вид събиране на биоотпадъците.
Според френския Национален център за независима информация за отпадъците всеки европеец генерира всяка година 550 кг битови боклуци; 90% от тях могат да се рециклират или третират биологично.
Клоди Клодел, отговорник проекти към отдел "Отпадъци" в Европейска метрополия Лил, разказа как там успяват да оползотворят около 98% от битовите отпадъци, които се генерират в региона. Необработвани остават едва 1.9% отпадъците.
Тя посочи, че годишно в Лил и метрополията се генерират около 660 000 т отпадъци, като 61 на сто се създават в домакинствата. В центъра за биоотпадъци на Лил се получава около 20 000 т компост годишно и 3.5 млн. кубически нанометра биогаз, който се продава и приходите от него са около 3 млн. евро.
Заместник-министърът на околната среда и водите Николай Кънчев посочи, че в страната са изградени 19 инсталации за компостиране на зелени отпадъци, а компостирането е около 9% при 14% за ЕС.
Стефан Александров, старши експерт към дирекция "Управление на отпадъците" в МОСВ, обясни, че над 1.3 млрд. лв. са необхидими за въвеждане на Националния план за управление на отпадъците.
Заместник-кметът за околна среда на Столична община Йоана Христова каза, че генерираният общ годишен отпадък в столицата е 658 000 т, като от тях 356 000 тона постъпват в Завода за механично и биологично третиране. По думите й 84% от отпадъците са оползотворени през 2017 г., което е с две на сто повече от 2016 г. Към септември 2017 г са изработени 6772 т компост от събираните в общината зелени отпадъци