България е изпълнила една четвърт от целите за климата, показа анализ
България е изпълнила едва една четвърт от целите за борба с климатичните промени. С 26% страната ни е четвърта в края на класация, на всички страни-членки на Европейския съюз, публикувана в началото на седмицата от Европейската мрежа за действие по климата (CAN).
Повечето европейските държави не прилагат ефективни политики за борба с климатичните промени, с които да увеличат шансовете за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата, показа новия анализ.
Твърде малко от страните членки се ангажират с амбициозни цели и политики, свързани с промените в климата и стимулиране на възобновяеми източници на енергия. Мнозинството изостават с целите си за намаляване на въглеродните емисии до нивата, необходими за прилагане на Парижкото споразумение.
България е четвърта в края на класацията – с една четвърт постигнати цели за борба с климатичните промени (26%), точно преди Естония (24%), Ирландия (21%) и Полша (16%), чиито най-ниски резултати се обясняват от експертите с твърдото им противопоставяне на действията за борба с климатичните промени в национален мащаб и в ЕС.
Докладът "Извън целта: Класиране на амбициите на държавите членки и напредъка в борбата с изменението на климата" оценява страните по два критерия: ролята на държавите членки при определянето на амбициозни цели и политики, свързани с климата и възобновяемата енергия; какъв напредък постигат самите държавите в намаляването на въглеродните емисии и насърчаване на възобновяемата енергия и енергийната ефективност у дома.
Класацията се публикува в решаващ момент. Паралелно с приемането на енергийното законодателство от 2030 г. ЕС трябва да започне сериозна подготовка за следващата среща на високо равнище по въпросите на климата COP24, когато се очаква страните да се ангажират да предложат до 2020 г. по-амбициозни цели за климата за 2030 г.
Предстоящият дискусия в Петерсберг и френско-германската среща на високо равнище в Берлин, среща на министрите по действията за климата в Брюксел и Съветът по околна среда в Люксембург са добри възможности за поставяне на по-високи амбиции.
Изследването установява, че никоя страна от ЕС не изпълнява достатъчно в изпълнение на поставените амбиции и в напредък в намаляването на въглеродните емисии. По тази причина водещата позиция в класирането е оставена вакантна.
Петте страни - членки на ЕС, които имат най-висок резултат, са Швеция (77% от точките), Португалия (66%), Франция (65%), Холандия (58%) и Люксембург (56%). Челните им места на класацията се дължат основно на факта, че те се застъпват за по-амбициозни цели за климата на равнище ЕС. В същото време става известно, че същите тези държави трябва да направят много повече за намаляване на вредните емисиите и за насърчаване на възобновяемата енергия и енергийната ефективност в страните си.
Иначе преобладаващата част от държавите членки постигат по-малко от половината от възможните точки. Оценката показва, че те не напредват достатъчно бързо за постигане на целите от Парижката спогодба. Класацията дава на Дания 49% от възможните точки, Германия има 45%, Великобритания - 37%, и Белгия – 35%, обяснението за тяхното класиране е, че тези страни вече не са на преден план в борбата срещу промените в климата.
"Швеция, Португалия, Франция, Холандия и Люксембург са оценени високо, защото припознават значението на политики, които гарантират, че ЕС ще изпълни ангажиментите си по Парижкия договор. Констатира се липсата на готовност за действие срещу климатичните промени при всички останали държави", коментира директорът на CAN - Европа, Уендел Трио.
Той констатира, че макар всички страни от ЕС да се присъединиха към Парижкото споразумение, повечето от тях не успяват да постигнат целите си. Трио призовава страните спешно да започнат да действат за по-амбициозни политики и цели в областта на климата и енергетиката както на национално, така и на европейско равнище.