Зубърът, изчезнал от дивата природа в България през Средновековието, отново се размножава в Родопите.
Европейският бизон, както е известен още зубърът, се завърна в Източните Родопи преди 5 години, когато фондация "По-диви Родопи" започва възстановяването на популацията му. 
През ноември 2013 г. в дивечовъдния участък "Студен кладенец" бяха докарани първите пет животни от Германия. 
Въпреки първоначалните трудности и загубата на част от тях зубрите успешно се адаптираха, а през юли 2015 г. се роди и зубърче – първото от столетия в Родопите. 
През следващите три години двойката възрастни се сдоби с още две малки зубърчета, което показва, че животните се чувстват добре в родопската природа. 
Портрет на Марина, последното зубърче, което се роди в Източните Родопи през юни 2018 г. 
През ноември 2017 г. броят на европейските бизони в Източните Родопи нарасна с още две животни. Така стадото достигна седем. Новите попълнения са млади и са дарени от зоопарка в Зул, Германия. Увеличаването на стадото също бе съпътствано с емоции и непредвидени ситуации за членовете от екипа на "По-диви Родопи". Първоначалният план предвижда поетапно разширяване на оградата и постепенно събиране на животните. Нещата обаче поемат в неочаквана посока. 
Обичайната възраст, когато зубрите обикновено достигат полова зрялост и започват да се размножават, е 2-3 години. За изненада на експертите обаче новопристигналата млада женска показва признаци на разгонване доста рано, едва на 14 месеца. 
От фондация "По-диви Родопи" разказват, че това не остава скрито за възрастния мъжки в съседство - Спиро, и той решава бързо да премахне преградите между себе си и новата си любов. След неколкократни неуспешни опити да достигне до нея по заобиколни пътища той взима радикални мерки и буквално събаря оградите помежду им. Така двете групи заживяват заедно по-рано от планираното. Постепенно животните сформират една социална група. 
Зубрите живеят на стада, доминирани от най-възрастната и опитна женска. 
Зубрите са световно застрашен вид, ключов за отворените горски екосистеми, които поддържат мозаечен ландшафт - редуващи се гори, храсти и открити пространства. 
Европейският бизон е един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. Той е изчезнал от дивата природа в България през Средновековието, а в Европа в началото на 20-и век поради ловуване и загуба на местообитания. 
След мащабна селекция и програма за реинтродукция на отделни екземпляри диви популации на зубъра са били възстановени в районите на Централна и Източна Европа, основно в Полша и Беларус. 
През шейсетте години на миналия век малко стадо зубри е било реинтродуцирано в ловно стопанство "Воден" в Североизточна България. В него към момента има около 30 животни, които обаче все още живеят зад ограждения. 
Завръщането на европейския бизон в Родопите е част от дейностите за възстановяване и опазване на дивата природа на Стария континент на европейската мрежа Rewilding Europe, част от която е и българската организация "По-диви Родопи". 