Бизнесът да решава за ползването на държавна дървесина предлага проект на горска наредба

Промените, които се предвиждат в наредбата за възлагане на дейности в държавни и общински гори и ползването на дървесина, са донякъде добри, но не са достатъчни за ограничаване на основните злоупотреби в горите. Това гласи становището на коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България", което е подадено до ресорното министерство вчера. Проектът за Постановление на Министерския съвет за приемане на промените в наредбата е изготвен от Министерството на земеделието, храните и горите и е публикуван на страницата му на 21.11.2018 г. с едномесечен срок за становища.
Промените предвиждат въпроси, които по силата на Закона за горите и други текстове в същата наредба са единствено в правомощията на държавните предприятия и техните териториални поделения, вече да се решават "на среща" между представители на държавната власт с браншовите организации в горския сектор и други организации на ползватели на дървесина. Тези срещи, уредени с промени в чл. 6 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, вече ще имат не само консултативна функция. Ако се приемат промените, въз основа на срещите с бизнеса ще се издават административни актове, които ще казват на директорите на предприятията колко дървесина и по какъв начин да отдават за ползване. Така с подзаконов акт вместо със закон ще се създаде "орган", доминиран от ползвателите на дървесина, който ще издава административни актове в области, за които Законът за горите се е произнесъл.
Екокоалицията обаче одобрява промените, които регламентират детайлно електронните конкурси. В същото време обаче смята, че с други промени в наредбата се създава възможност за влияние върху конкурсите чрез цитираните "срещи".
За "Дневник" Добромир Добринов, експерт в горската програма на WWF (ВВФ - България), които са член на екокоалицията, уточнява притесненията от предлаганите промени в наредбата: "През 2018 г. под натиска на дърводобивните фирми бяха спрени електроните търгове в Югозападното държавно предприятие (институцията, стопанисваща държавните горски територии на Благоевград, Кюстендил, София-град, София-област, Пазарджик, Перник и Ловеч), а в другите държавни предприятия те бяха ограничени до минимум. Интересът на браншовия бизнес за ограничаване на електронните търгове произтича и от изключително масовата практика на договаряне между фирмите при другите видове търгове и конкурси, което ощетява значително държавата. Тези практики се прилагат толкова широко, че има много стопанства, в които няма нито един търг или конкурс, при който продажната цена да е по-висока от началната."
Друга критика срещу измененията e, че те биха облагодетелствали големите компании в бранша, биха им дали много власт и биха ощетили малките фирми.
Според екокоалицията визираните промени обслужват определени бизнес лица, които чрез тях ще могат да се намесят в управлението на държавните горски територии, да определят правила и количества за ползване на национален ресурс, от който имат пряка икономическа изгода. От друга страна, държавата явно няма нищо против, като е склонна да игнорира императивни разпоредби на Закона за горите, Административнопроцесуалния кодекс и Конституцията, според които такъв "орган" - съвкупност от юридически лица и държавни органи - не е възможно да съществува като субект, издаващ административни актове като резултат от своите "срещи".
Добринов допълва, че ако държавата смята, че лица, които имат пряка финансова изгода от ползването на национални горски ресурси, следва да получат водеща роля при формиране на държавната политика в областта на горското стопанство, тя трябва да го осъществи по установения правен ред и по достоен начин, като промени Конституцията, промени Закона за горите и закрие държавните предприятия. Така тя открито ще трябва да защити пред обществото позицията си да остави управлението на държавните горски територии в ръцете на лица с финансова изгода от ползването на тези територии.