Ивайло Хлебаров, "За Земята": Мерките по наказателната процедура за въздуха са добри, но недостатъчни
На 8 януари изтече срокът, който Еврокомисията даде на България да отговори какви мерките е предприела, за да се справи с мръсния въздух след решението на Съда на ЕС от 2017 г, с което държавата беше осъдена за неизпълнение на задълженията по Директивата за качеството на въздуха. За "Дневник" от екоминистерството съобщиха, че отговорът е изпрател в Брюксел в срок, но отказаха да оповестят съдържанието му с аргумента, че то не е публична информация.
В интервю за "Дневник" Ивайло Хлебаров от екологичното сдружение "За Земята" прави преглед на правителствените инициативи за решаване на проблемите - превишаване на нивата на фините прахови частици ФПЧ10 и липса на мерки за минимизиране на периодите с високи нива на замърсяване.
Първата мярка на правителството за решаване на проблемите с въздуха бяха приетите от парламента на 20 декември промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Виждате ли в тях мерките, за които Европейската комисия (ЕК) настоява?
- Има промени, които са в добра посока и за които се борим година и половина - например повишени изисквания към качеството на изготвяните общински програми за чистотата на въздуха и разширяване на правомощията на местната власт за налагане на ограничения. Една от най-важните беше правилно пренасяне на чл. 23 от Директивата, заради което е второто писмо на ЕК - че програмите ни трябва да намалят превишаванията на нормите в най-кратки срокове.
Но като цяло промените едва ли ще са достатъчни. Те не адресират добре системните проблеми като липсата на административен и финансов капацитет в общините за изготвяне и изпълнение на качествени програми, както и липсата на мерки с ясен ефект за основните източници на замърсяване - такива са битовото отопление с твърдо гориво, за големите градове - и транспортът, а за някои специфични места - индустрията. Разписани са стандарти за въглищата за битово отопление, но за дървата за огрев, които са по-големият замърсител, изискванията са минимални и ще се прецизират в бъдеща наредба.
Не се осигурява и адекватна координация между министерствата, общините и агенциите, отговорни за постигане на изисквания за чист въздух.
Изключително важна е и невъзможността общинските програми за качество на въздуха да бъдат обжалвани от гражданите и контролирани от съда. Последното е и проблем на съдебната власт, която отказва да прилага решенията на Съда на европейската общност, въпреки че е задължително.
Според промените общините ще отчитат напредък според средна стойност за предходните 3 г. Как това ще се отрази на изискването да се сведе до минимум продължителността на периодите, в които стойностите на фините прахови частици (ФПЧ10) са превишени?
- Това изискване е възможно да доведе до объркване и да внесе неяснота за това какво всъщност се изисква. В крайна сметка за ФПЧ10 е нужно да се спазва годишната норма и броят на дните с превишение на средноденощната норма да е под 35. В приетия текст липсва ясна мотивация и обосновка за тази промяна, както и оценка на въздействието. За да се спази изискването за свеждане до минимум на продължителността на периодите с превишения, програмите за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) на общините следва да са определили и оценили чрез моделиране с кои мерки това може да се постигне.
Как оценявате въвеждането на стандарти за въглища и брикети от въглища, ползвани за битово отопление, които би трябвало да намалят ползването на силно замърсяващите нискокалорични въглища. Това би трябвало пряко да се отрази в намаляване на вредните емисии, но ще доведе ли до спазване на евроизискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10?
- Сама по себе си промяната няма да доведе до спазване на изискванията. Въвеждането ѝ е правилно, като тенденцията трябва да е премахване на въглищата като гориво вбъдеще. Основният проблем е, че сред тези, използващи твърди горива за отопление, едва 14-15% са на въглища и този дял е намаляващ, докато над 76% използват дърва и процентът расте. По отношение на дървата, които, подчертавам, са по-сериозният замърсител, законът не предвижда въвеждането на стандарти, а националната програма на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) включва само палиативни мерки. Въпросът се дискутира почти две години, но в крайна сметка в Закона за чистотата на атмосферния въздух няма ясни стандарти - прие се до края на юни 2019 г. Министерството на земеделието, храните и горите да изготви наредба с изисквания към дървесината.
Част от законовите промените предвиждат стандарти за ползване на въглища за отопление. Масово използваните български въглища не отговарят на тях, което води да съмнения за предстоящи загуби за ТЕЦ, особено на фона на тежките им финансови задължения по изкупуване на квоти. Как стратегията на кабинета за запазване на ТЕЦ-овете се отнася към наказателната процедура за въздуха?
- Стандартите за въглища се отнасят само за пусканите на пазара за използване в бита и нямат отношение към използваните в ТЕЦ. За конкретната наказателна процедура ТЕЦ нямат отношение, въпреки че в дългосрочен план имат сериозно влияние върху въздуха, основно заради ниското качество на използваните въглища и високите разходи за пречистване. Нека не забравяме, че Гълъбово е единственият град в Европа, в който се регистрират пикови наднормени замърсявания със серен диоксид.
Стратегията на правителството да запази ТЕЦ на всяка цена е погрешна поради няколко причини. Въглищата освен че замърсяват, стават неконкурентноспособни и пазарът го доказва в цял свят. Пазарът на емисии, който след години най-накрая започва да работи, изведнъж се оказа проблем за нашите ТЕЦ и държавата се втурна да взима заеми, за да купува квоти. Идеята на самата търговия не бе "плащай, за да замърсяваш", а "инвестирай, покривай изискванията, за да не плащаш за квоти".
Българските ТЕЦ не могат да изпълнят новите екологични изисквания без сериозни инвестиции, които както се вижда никой не желае да направи - защото няма и да се изплатят - и се разчита на държавата да ги спасява чрез субсидии, което е недопустимо. В момента очакваме оценките за различни централи и сме убедени, че те ще покажат прекомерни разходи и занижени ползи за здравето и околната среда. На тази основа държавата ще поиска от ЕК отлагане въвеждането на по-строги изисквания. Много по-смислено е ако се изработи ясен план за поетапното затваряне на тези мощности и осигуряването на алтернативен поминък на хората.
Вместо да работи за бъдещето на хората и районите, които сега са зависими от добива и изгарянето на въглища, правителството се опитва да удължи агонията с неизпълними и вредни за всички ни обещания, като същевременно включително и без оценка на въздействието повсеместно се разрешава горенето на отпадъци в ТЕЦ- Бобов Дол, Сливен, Русе, Брикел и др. МОСВ има ясна непублична стратегия да гори повече боклук, при това с надежда да използва европейски средства - точно обратно на европейските политики за енергетика и за отпадъци. Някои централи ще разчитат и на внос на отпадъци.
Каква трябва да е стратегията за ТЕЦ-овете с оглед целите на ЕК, които включват "social fairness for a just transition" - т.е, социална справедливост за справедлив преход за традиционно заетите в ТЕЦ?
- На всички е ясно, че трябва да има преход към възобновяеми източници на енергия и устойчиво развитие като цяло. Последните научни доклади за климатичните промени ясно показват нуждата от намаляване на емисиите с 45% до 2030 г. и до 100% през 2050 г.. Основният проблем е, че това не е само технологичен и организационен, но и огромен социален преход. Няколко поредни правителства предпочитат да отлагат решенията и да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. В енергийния сектор, включително във въгледобива, безусловно се налагат реформи и е необходимо да се разработи национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители. Но преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме.
Възможно ли е сегашните ТЕЦ да послужат за база за изграждане на зелена енергетика вбъдеще, каквато идея изказва Юлиян Попов за Маришкия басейн?
- Тези идеи се говорят от години. Проблемът е, че редица правителства не желаят да ги разработват защото смятат, че въглищата ще са едва ли не вечни. Развитието на региона след въглищата може да се разглежда в няколко основни посоки: развитие на нови високотехнологични сектори или на вече налични бизнеси с висок потенциал, но незамърсяващи; специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия;
развитие на съществуващи не-енергийни дейности (собственост на "Мини Марица-Изток" и енергийните дружества); поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.
Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество.
Сред усилията за подобряване на ситуацията е и проектът за Национална програма за чистотата на атмосферния въздух, която предстои да бъде приета от правителството и трябва да определи срокове, мерки и отговорни институции по темата. Мерките от нея ще дадат ли решение на високите концентрации на ФПЧ10, за които ЕК съди България?
- Стартът на програмата вече е закъснял и прилагането ѝ ще започне от 2019 г., макар че някои мерки започнаха през 2018 г. Част от тях са в правилната посока, но изпълнението им зависи от наличието на силна политическа воля, поемането на ясна отговорност и ангажираност, отлична координация между институциите и различни финансови механизми за подкрепа с фокус върху енергийно бедните и най-уязвимите групи. От начина на разписване на програмата, както и от действията на правителство, министерства и общини, до момента не виждаме ангажиране с проблемите и решенията. Целта на упражнението е да се замажат очите на ЕК, за да се избегнат финансови санкции, а не да се изчисти въздухът, не и в най-кратки срокове.
Оперативната програма "Околна среда" (ОПОС) предвижда през 2019 г. пари за мерки за въздуха в 7 общини нa фона на изгарянето на отпадъци, което се насърчава от екоминистерството пак с пари на ОПОС. Как ще коментирате тези мерки по ОПОС за намаляването на концентрацията на ФПЧ?
- Очаква се да се подкрепят мерки за подмяна на замърсяващи уреди за отопление, което е добре. Критериите за напредък и отчитане на резултат - намаляване на емисиите, обаче са базирани на данни от 2011 г., но на този етап не можем да преценим доколко са амбициозни тези намалявания. През тази година се надяваме общините качествено да актуализират данните си и да направят съответните моделирания, за да се види какво намаление би могло да се постигне с подмяната на определен брой уреди.
Обявените от столичния кмет Йорданка Фандъкова мерки за подобряване на въздуха в София включват монтирането на филтри за печки на твърдо гориво, постоянни проверки за нерегламентирано изгаряне на гуми и кабели, специални пунктове за правилно изхвърляне на отпадъци, които се ползват за изгаряне. Адекватни ли са те, като се има предвид и предстоящото изгаряне на отпадъци в ТЕЦ София?
- Проблемът с горенето на отпадъци от бита се дължи в известна степен на неадекватното разделно събиране в София въведено в края на 2005 г. Упоритият отказ на Столичната община да премахне анонимните контейнери, да засили разделното събиране (включително чрез адекватно определяне на такса смет), като и да припознае неформалния сектор, който де факто е отговорен за разделното събиране, водят до това, че в контейнерите има прекалено много неща, които могат да свършат в нечия печка. Неясно е какви мерки предприема общината след разкритията за продажба на дрехи втора употреба за горене. Непрекъснато се говори за направени проверки, но не се вижда резултат от тях.
В допълнение, самият проект за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-София допринася за липсата на адекватно събиране на боклука. Инсинераторът ще е нов източник на ФПЧ, диоксини, фурани, тежки метали и ще увеличи емисиите на ТЕЦ-а, тъй като газ се заменя с отпадъци.
Филтрите за комини не са подходяща мярка за България, тъй като те не адресират основните предизвикателства пред битовото отопление - некачествените горива и нискоефективните отоплителни уреди. Това е основният извод от изследване, което публикувахме през декември 2018 г. и от "За Земята" сме доста скептични за ефективността им в България. Според нас е много по-правилно проблемът да се решава при източника - печката и горивото, като така се намалят и емисиите на ФПЧ вътре в помещението. Монтирането на филтри би могло да е допълнителна мярка при вече сменена горивна база, но не и основна мярка. Тук по-скоро става въпрос за търговски интерес и желание за използване на европейски средства, отколкото инвестиране в добри решения.