Темата се обсъжда периодично покрай всеки нов случай на разораване на дюни на различни места по крайбрежието - в последните години . Причината е че голяма част от тях са части и често са категоризирани като земеделска земя.

Преди пет години - веднага след скандала заради излетите бетонни плочи върху дюните на къмпинг "Корал" (предшестван от т.нар. "Дюйнигейт" в Несебър), тогавашният регионален министър Лиляна Павлова обяви, че ще се търси начин дюните да се върнат във владение на държавата, за да могат да бъдат опазени от разрушаване. Според цитираните от Павлова данни по цялото Черноморие, на което има 297 плажа, общо 4654 дка са дюни и прилежащите им територии. От тях 3272 са терени частна собственост. "Пред нас стои чисто юридическият въпрос да намерим най-доброто решение как да опазваме и стопанисваме тези дюни на територията на частните терени", каза тогава Лиляна Павлова. До момента няма информация за предприети стъпки за решаване на проблема.

В разпространеното днес до медиите становище природозащитниците подчертават, че според тяхна проверка сходен е проблемът и със сивите дюни край Каваците, до къмпинг "Смокиня" - те са частни и се водят земеделска земя. "Дори и в частна нива собственикът няма право да унищожава видове от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, каквито се срещаха върху разораните дюни", отбелязват от коалицията. Според установения от държавата режим за природни забележителности там е забранено разрушаването на естествения облик на местността и изкореняването на растения.

От екокоалицията настояват всички дюни да се включат в зона А по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (където има най-сериозни рестрикции за човешка дейност), както и всички дюни по кадастрална карта да бъдат отразени с такъв начин на трайно ползване, а не като лозя, обработваеми земи или пасища, както е в момента. Природозащитниците се обявяват за "връщане на държавата на всички незаконно заменени земеделски земи (какъвто е най-вероятно случаят с дюните на "Смокиня") и гори, и за които има окончателно решение на ниво Европейски съюз, за чието изпълнение обаче няколко години българското правителство си прави оглушки".

Те искат още всички преместваеми обекти върху дюните да бъдат премахнати, а увредените и ли унищожени дюни да бъдат възстановени по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

По думите на говорителя на главния прокурор извършеното представлява престъпление по общ характер, тъй като категорично е установено, че става дума за разрушаване на защитени територии и земни образувания, които са невъзстановими и изключително ценни. По думите й предвиденото в законодателството наказание е глоба до 100 хил. лв.