Цер на 300 години е българският представител в конкурса "Европейско дърво на годината"

Е, защо?!?
Като че ли си нямаме пРезидент як като дъб (и почти толкова умен), или министър председател строен като топола (и със същия коефициент на интелигентност).

• 17 11
• Докладване

Впечатляващо наистина!

• 1 9
• Докладване

Еха, огромно е, поне трима човека трябват за да го "прегърнат" с ръце.

• 3 9
• Докладване

А Байкушевата мура?

• 2 5
• Докладване

Красиво!


До коментар [#2] от "Канасубиги":


[quote#2:"Канасубиги"]Да не го сполети участта на Старият бряст, Европейско дърво на годината (2014)

Дано да не стане така и с това дърво.

• 0 11
• Докладване

Какъв вид,(сорт),е това дърво?

• 1 5
• Докладване

В първия момент помислих,че е конкуренция на 165-годишната турска избирателка,а то се оказа дърво.

• 6 3
• Докладване

До коментар [#7] от "deaf":

Който е пуснал материала, не става за учител. В смисъл, да обясни с две думи за какво става дума. Церът е вид дъб, един от десетината вида по нашите земи. По "Технология на дървообработването" учихме няколко вида, които имат стопанско значение, т.е., дървесината им е подходяща за изработване на различни изделия. Най-разпространени и използвани са летен и зимен дъб, благун и др. През старите времена се е използвал за изработване на кораби до момента, когато почват правене на стоманени корпуси. Дъбът е на почит от бъчварите , резбарите и майсторите на масивна мебел.

• 0 9
• Докладване

До коментар [#8] от "БМЗ":


[quote#8:"БМЗ"][/quote]
"Цер" или още познат като "турски дъб".

И къде точно го познават като "турски дъб" ?

• 0 2
• Докладване

Не са се напъвали много при избора: На 3 часа от село Пастух има 600-годишен цер . Уникалният феномен е с обиколка 9 м., височина около 20 м., а площта на короната му е над 1200 кв. м.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#2] от "Канасубиги":
Не разбрах добре. Загинал ли е брястът окончателно?

• 0 1
• Докладване

Красиво дърво със симетрична корона!

• 0 1
• Докладване

До коментар [#13] от "KRAFTWERK":

И аз не съм го срещал с това име, та ми стана интересно.

• 0 1
• Докладване

Много е красиво, но младичко. Поне да беше на 500 години.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#8] от "БМЗ":

Не се безпокойте, този вид е познат и като Австрийски Дъб :-)
Quercus cerris, the Turkey oak or Austrian oak

• 0 4
• Докладване

И сега като се почне една национална гордост, едни патриотарски призиви за гласуване за съревнованието

• 0 1
• Докладване

Бих допълнил казаното от KRAFTWERK за този дъб.
Широко разпространен в България. Най-отличителен белег спрямо другите видове е кората. Силно и дълбоко набраздена, от най-млада възраст с червеникав оттенък. Останалите дъбове с изключение на косматия дъб са с доста по-слабо набраздяване на кората.
Доста характерни листа. Сравнително големи, продълговати с остро и рязко набраздяване по периферията. Силно окосмени с груби власинки по долната част.
Няма да навлизам с подробности за особеностите на жълъдите и дръжките им, че става вече много сложно.
Расте в долния планински пояс, по южни, припечени и сухи месторастения, като естествено почти винаги се смесва с други видове. Като например благун, летен и зимен дъб, келяв габър, мъждрян и други. Може да достигне спокойно до 500-600 години. Устойчив на засушаване и вредители вид. Един от малкото български видове, които оцеляват доста добре след низов пожар. Няколко пъти съм виждал индивиди, че понякога и подраст от него които се развиват и разлистват, когато силен пожар е унищожил всичко друго около него.
Качества на дървесината:
Лоши. Може би най-некачествения български вид за мебели. Формира неправилен ствол, с множество изкривявания. Дървесината му е ядрова с множество малки черни чепове. След разбичване силно измята във всички посоки. След отсичане излъчва силна неприятна миризма ( на тоалетна) която се запазва дълго време и след окончателното му изсушаване.
Гори лошо, като пука, хвърля искри, тлее и си мирише на гадно.
Но (!) дървесината му е устойчива при водно строителство. Издържа много години под вода. Някога много са го използвали за направа на водни прегради, селски мостчета, изработка на кочина за прасета, минни подпори (сигурна и здрава дървесина и предупреждава с пукане преди да се счупи).
Жълъдите не стават за фураж. Някога се учило че е плевелен вид и трябва да се изсича при отгледните сечи. Сега вече не се смята така, но горите с цер които са останали са в много лошо състояние поради вековните сечи и издънково стопанисване с много ротации.
С оглед на намаляване на валежите, повишаване на температурите и зачестяване на пожарите, ще бъде много перспективен за залесяване, като е по-добър вариант от косматия дъб и халепския бор.

• 0 4
• Докладване