Националният природонаучен музей-София представя до 15 март изложба за експедицията си в Азербайджан
От 11 февруари до 15 март в Националния природонаучен музей-София към Българската академия на науките (НПМ-БАН) може да се види изложбата за експедицията на екип на музея в Азербайджан. През октомври 2018 г. екипът под ръководството на директора проф. Николай Спасов се отправи на петнадесетдневна зооологическа експедиция в Талишките планини, финансирана от Обединена българска банка. Целта на експедицията бе да проучи редките и застрашени видове леопард и ивичеста хиена, както и да събере сведения за последните тигри, живели по тези места вероятно до 80-те години на XX век. Членовете на експедицията от ляво на дясно: проф. Николай Спасов, Иля Акоста и Асен Игнатов. 
Изследователите тръгват по следите на кавказкия леопард и ивичестата хиена на 2 октомври. След тридневен преход стигат до местообитанията им в южните склонове на Талишките планини. Талиш е един от най-разнообразните по природни и климатични дадености район на Азия и същевременно едно от най-запазените й диви кътчета. Изключителното разнообразие от местообитания - от субтропически широколистни гори, сменящи се последователно с дъб, бук и габър до планински пасища - са дом на някои от най-редките едри бозайници на Азия като леопарда (Panthera pardus ciscaucasica) и може би на ивичестата хиена (Hyaena hyaena), които изчезват от Азия с бързи темпове. 
Централните територии на Азербайджан представляват планински степи. Те са местообитание на много хищни птици, включително на царския орел. Предполага се, че тук живее и ивичестата хиена. 
Основна храна за леопарда в Талишките планини е дивата свиня. Докато дивата свиня е в планината и снегът не е паднал, там ще е и леопардът. При падането на дълбоките снегове той мигрира на юг, следвайки своята плячка. 
По пътя в търсене на леопарда учените откриват следи от сирийска мечка (Ursus arctos syriacus), която е брулила клони с жълъди за малкото си. 
Екипът попада и на череп от дива свиня – остатък от храната на леопарда. 
След дългия поход събраната информация трябва да бъде документирана в полевите дневници. На снимктата: проф. Николай Спасов и Иля Акоста водят записки във вечерния лагер. 
За да имат шанс да заснемат леопарда, учените трябва да заложат фотокапаните на подходящо място, независимо от дъжда. 
Изследователите проверяват какво е заснел фотокапанът заедно със своя водач Бабахан. 
Най-интересното откритие обаче настига екипа на НПМ-БАН в София. Учените са се завърнали в края на октомври, а в средата на ноември фотокапанът на експедицията е засякъл териториален мъжки леопард в Талишките планини. Кадърът е изпратен до НПМ-БАН от техни колеги от WWF-Азербайджан, които продължават да проверяват и предават данните от фотокапана. Засега данните за ивичестата хиена не са категорични. 
Докато учените продължават да работят по данните и да получават нови кадри от Азербайджан, първите резултати от експедицията бяха представени тази седмица в изложба в Националния природонаучен музей, към която интересът бе изключително голям. Изложбата може да бъде видяна до 15 март в НПМ-БАН. 
Посланикът на Азербайджан д-р Наргиз Гурбанова и директорът на НПМ–БАН проф. Николай Спасов, в присъствието на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, откриха изложбата официално в понеделник, 11 февруари. Гурбанова говори в двуезична реч на английски и български за значението на експедицията. Тя изтъкна, че в Азербайджан има 9 от общо 11 световни климатични зони. Именно благодарение на разнообразните си природни условия Азербайджан притежава живописно животинско царство от 10-12 хиляди. От тях 223 представители на фауната заедно с леопардите са включени в Червената книга на Азербайджан. Посланикът разказа също, че според Червения списък на световнозастрашените видове на Международния съюз за защита на природата се смята, че в Азербайджан има не повече от 13 до 17 леопарда, от които 3 или 4 са в сегашния регион Нагорни Карабах, който е обект на спор от три десетилетия между Армения и Азербайджан. 