Вижте как учените и гражданските организации работят "на терен" за събиране на данни и опазване на защитените зони от мрежата "Натура 2000"
В тази галерия можете да видите как учените и гражданските организации работят "на терен" за събиране на данни и опазване на защитените зони от мрежата "Натура 2000".
Боян Петров, освен алпинист, беше и магистър зоолог и изследовател в Националния природонаучен мучей (НПМ-БАН). Боян Петров е ръководил Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ-БАН, както и екипа за мониторинг на прилепите при предния период на докладване за състоянието на мрежата "Натура 2000" в България.
Той допринесе значително за разработване на научни методики за наблюдение на прилепите, за събирането на огромна по обем информация, засягаща разпространението и природозащитния статус на прилепите в България, както и за изграждането на ефективна система за мониторинг на прилепните популации. На снимката: Боян Петров събира данни за прилепи в пещера Андъка, защитена зона "Дряновски манастир".
Многообразна експертиза е нужна за теренните проучвания на високите консервационни стойности (ВКС) в горите на няколко горски стопанства, чиито територии попадат в границите на защитена зона "Източни Родопи". Проучванията се правят от група експерти от Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) – херпетолози, орнитолози и ентомолози, като част от работата на WWF-България по идентифициране на гори с висока консервационна стойност.
На снимката: херпетологът от НПМ доц. д-р Георги Попгеоргиев трябва да вземе данни за костенурката и след това да я върне на същото място, на което е хваната.
Градимир Градев от екипа на "Зелени Балкани" участва в идентифициране на ценните европейски птици, които се пазят от защитените зони от "Натура 2000" по река Дунав. 
Яна Барзова събира за БДЗП данни за ново находище на рядка орхидея - палешников серапиас в защитена зона "Родопи Източни". Находището бе открито от фотографи и изпратено като географски координати през базата данни на БДЗП smartbirds.org до екипа, който също го документира. Снимките на дива природа са ценен източник на информация за учените и неправителствените организации. 
Стефан Аврамов от Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) проучва местообитания на редки растения по карстовите била на защитена зона "Родопи – средни". 
Асистент Стоян Стоянов от Инситута по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН събира данни за картиране на Дунавските заливни гори в Натура зона "Мартен-Ряхово". 
Нова гнездова колония на застрашения къдроглав пеликан бе сформирана през 2016 г. след повече от 60 години в България в защитена зона "Комплекс Беленски острови" . Птиците успешно заеха една от наколните дървени платформи в блато Песчина, на остров Персин (Белене) в Природен парк "Персина", изградени от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и Дирекцията на парка. Досега единственото гнездовище на този рядък вид у нас бе в езерото Сребърна.
На снимката: Свилен Чешмеджиев, магистър еколог и координатор проекти към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Свилен и неговият екип от доброволци, както и експерти от ДПП "Персина" полагат ежегодни дейности, за да поддържат платформите в оптимално състояние за пеликаните.
Тези поддържащи дейности са доста трудоемки, извършват се в тежки полеви условия и включват няколко етапа: ремонт на платформите, косене на тръстика, връзване на тръстикови снопи, пренос и наслагване на тръстиковите снопи върху платформите.
Платформа на колонията на пеликаните в защитена зона "Комплекс Беленски острови", Природен парк "Персина". За пеликаните в тази защитена зона са допринесли дирекцията на парка, БДЗП, WWF-България и Зелени Балкани. 
481 декара са възстановените крайречни гори в зоните от Натура 2000 "Река Марица" и "Мартен-Ряхово" по проекта на програма Лайф, изпълнен от WWF-България, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите в Русе и Пловдив. Направени са залесявания с местни видове - черна топола, бяла върба, черна елша, полски ясен, полски бряст, летен дъб.
Доброволческите акции, организирани от WWF-България, помагат както за засаждането и повече грижи за младите гори, така и за повишаване знанията на участниците за значението на крайречните гори за опазване на биоразнооразието и предоставянето на екоститемни услуги от тях – например, предпазване от наводнения, пречистване на водите и осигуряване на възможности за туризъм.
Нели Дончева, координатор на програма "Гори" на WWF-България, събира съплодия от черна елша, за да се извлекат семената, от които да израстат фиданки с контролиран произход. Впоследствие фиданките от черна елша, които са поникнали, са залесени в защитена зона "Река Марица". 
През 2012 г. за пожара в Природен парк Витоша, който е и защитена зона от "Натура 2000", стотици доброволци се отзоваха на призива на Коалиция "За да остане природа в България" и гасиха дни наред огъня, заедно с пожарникари и горски служители. 
Това е Десислава Гюрова, главен експерт по флора в Дирекцията на природен парк Витоша. Тук Деси работи по проект на WWF-България за възстановяването на водната детелина на Витоша – вид, който се е срещал на няколко места в планината, но поради употребата на водните ресурси за питейни нужди и влошения воден режим не е намиран десетилетия и е смятан за изчезнал.
Събран е растителен материал от Родопите и след отглеждането му в разсадник с помощта на доброволци и експерти на парка видът е възстановен на Витоша, която е и защитена зона от Натура 2000. Необходимостта от възстановяването на естествения характер на местообитанията и техните характерни видове е свързана със стабилността на екосистемите, за които в пълна сила важи правилото на Мечо Пух: "Колкото повече – толкова повече" – колкото по-разнообразна на видове, изпълняващи различни функции, е една екосистема, толкова по-стабилна е тя. Водната детелина има лечебно действие и се нарича още горчивче. Тя е застрашен вид според Червената книга на България.
Росен Василев, експерт ботаник на Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), заснема единственото находище на розмаринолистна върба в България - в защитена зона "Драгоман". 
Екологът Марта Димитрова и магистърът по ловно стопанство Костадин Вълчев от Сдружение за дива природа "Балкани" наблюдават гнезда на чапли край Драгоманското блато, в защитена зона от Натура 2000 "Раяновци". 
Д-р Ростислав Бекчиев, специалист по твърдокрили от Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) по време на теренна работа за картиране и фотографиране на целеви вид от Натура 2000 буков сечко Morimus funereus в защитена зона "Попинци".
Ростислав изследва сапроксилните (зависещи от мъртва дървесина) бръмбари, които имат важна роля за екосистемите в горите. В неповлияните от стопанска дейност гори вековните дървета умират на мястото, където са израснали и тяхната енергийна стойност, натрупана за десетилетия в дървесината им, се връща в екосистемата благодарение на дейностите на сапроксилните организми. 30% от обитаващите една гора бръмбари са свързани с паднали или мъртви дървета и са основна движеща сила при осъществяване на кръговрата на веществата и енергията в една гора.
Освен това, те са основна хранителна база за "големите" животни, а чрез своята дейност и въздействие върху дърветата осигуряват подходящи обитания и за много други организми в гората.
Д-р Илия Гьонов от Биологическия факултет на Софийския университет маркира целевия вид Гигантска сколия Megascolia maculata в защитената от Натура 2000 зона "Златни пясъци". 
Радослав Молдовански от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) събира данни в защитена зона "Комплекс Калиакра" за видовете птици, които обитават и преминават там. В усилията си за опазване на Защитена зона "Калиакра", БДЗП информира Европейската комисия за нарушение на европейското природозащитно законодателство по отношение на изградените ветрогенератори в района, в резултат на което бе повдигната наказателна процедура и Европейският съд осъди България за неизпълнение на задължението за защита на природата и за поставяне на застрашени видове в риск. Предстои правителството да вземе мерки, за да изпълни решението и защити ценната европейска природа в Калиакра. 
Емилия Вачева е докторант херпетолог в Националния природонаучен музей към БАН. На снимката е в защитена зона "Кресна - Илинденци", която е особено ценна за херпетолозите с многообразието на влечуги. В ръцете си държи ивичест смок Elaphe quatuorlineata.
Херпетолозите събират данни за мониторнг на видовете, защитавани от "Натура 2000", като при среща ги улавят, за да снемат морфометрични данни (мерки за дължина, тегло и т.н.) и данни за състоянието на животното, оценяват качеството на местообитанията и констатират заплахи за съответния вид.
Тома Белев от Асоциацията на парковете в България (АПБ) наблюдава дюните на устието на Велека, което е защитена местност и част от защитена зона "Странджа". АПБ активно работи за промяна на нормативната база за опазване на дюните, като благодарение на тяхната кампания сред граждани и експертни срещи с институции през 2013 г. бяха променени седем закона, с които се забранява строителството върху дюните. 
Владимир Тодоров, асистент към ИБЕИ-БАН и член на СДП Балкани, изследва данни за мечките в България. Той събира данни за активността и размера на територията на мечката чрез GPS-нашийници, които периодично излъчват сигнал за местоположението на животното.
Досега е уловил 15 и е маркирал 14 мечки в защитена зона "Централен Балкан", като за съжаление част от тях са убити от бракониери. На снимката: възрастна женска мечка с две мечета в Натура зона "Витоша", улавяна през 2014 г.
Д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) маркира риба пъструга с хидро-акустичен предавател в защитена зона "Персина", като на снимктата работи по проект на WWF-България. Предавателят се имплантира в коремната кухина на есетровата риба (на снимката пъструга), след което Тихомир я връща обратно във водата.
Имплантът излъчва сигнал, който позволява да се проследи придвижването на рибата. Наблюденията на маркираните екземпляри помагат на учените да изследват миграциите на есетровите риби в река Дунав.
Павлин Желев е част от екипа на Зелени Балкани в проучване на прилепите в защитена зона "Сините камъни" . 
Даниела Димитрова от Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) проследява маркирани с GPS предаватели диви кози в защитена зона "Родопи – Западни". GPS предавателите излъчват периодично данни за местоположенията на животните и са ценен източник на информация за техните движения, предпочитани местообитания и оцеляемост. 
Доц. Стоян Бешков от Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) изследва пеперудите в България. Той използва портативна ловилка за насекоми, захранвана от акумулатор. Удобството на тези ловилки е, че могат да бъдат поставяни на трудно достъпни места и с няколко ловилки могат да се покрият няколко различни местообитания. На снимката той събира материал от "Врачански Балкан", защитена зона от Натура 2000 за местообитанията. 
Мишевидният сънливец (Myomimus roachi) е един от най-редките бозайници в Европа. Среща се на малка територия в Югоизточна България и турска Тракия. Снимките са от теренни проучвания на защитена зона от Натура 2000 "Сакар" и това е първият сънливец, уловен у нас за послените 40 години. На снимката: д-р Недко Недялков от НПМ-БАН измерва животното. 
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) събира данни за растителния свят в дъбовите гори в Натура зона "Горна Луда Камчия". 
Д-р Николай Велев изследва растителни местообитания в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН). На снимката: Природно местообитание "6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс" в защитена зона от натура 2000 "Средна гора". 