Едва 3000 от световно застрашените птици са преброени в България за тази зима засега след рекорд от 54 000 през 2013 г. и 22 000 през 2018 г.
Червеногушата гъска е световно застрашен вид, който гнезди в тундрата и лесотундрата на сибирските полуострови Таймир, Ямал и Гидан в Русия. Тя зимува по черноморското крайбрежие на Украйна, Румъния и България. Според Червената книга на България (2011г.), червеногушите гъски са общо 38 000 в света, а Планът за действие за този защитен от "Натура 2000" вид дава максимален брой от 55 000 птици, преброени през януари 2013. През март миналата година, точно преди началото на пролетната миграция на вида, в страната е имало 22 000 червеногуши гъски. 
Повечето от тези редки за планетата птици - над 70% от световната популация - зимуват в България - в Приморска Добруджа край езерата Шабла и Дуранкулак, които са и защитени зони за птиците от европейската мрежа Натура 2000. Част от тях зимуват и край Дунав (в резервата Сребърна и защитена зона от Натура 2000 "Комплекс Беленски острови") и Бургаските езера (защитените зони "Атанасовско езеро" и "Бургаско езеро"). 
Тази година зимното преброяване показва много силно намаляване на международно ниво на зимуващите червеногуши гъски - общо в Румъния, Украйна и България са преброени едва 25 000 зимуващи червеногуши гъски. Липсват данни за полусотров Крим, поради политическия хаос в района. За България броят гъски е изненадващо нисък - според среднозимното преброяване на водолюбиви птици през януари общо в цяла България има едва около 3000 червеногуши гъски, като много малко от тях са в Добруджа. За сравнение, за червеногушата гъска в България рекордът е през 2013г. Тогава 98% от световната популация на вида - 54 000 от общо 55 000 гъски - са били наблюдавани в страната ни. 
И предишни години е наблюдавано, че част от ятата зимуват не в Добруджа, а край езерата около Дунав и Бургас.Тази година обаче едва около 900 от тези красиви птици бяха наблюдавани в Приморска Добруджа по време на среднозимното преброяване на водолюбивите птици в средата на януари - основно в района на Шабла и съвсем малко на Дуранкулак. По-голямата част от зимуващите тази година в България червеногуши гъски – числеността през февруари е около 3000 птици - се намират край Бургас. Според Димитър Попов от сдружение "Зелени Балкани", най-важната причина гъските да не зимуват толкова масово край Дуранкулак и Шабла е сушата в Добруджа, заради която храната за птиците в посевите на близките ниви намалява. Също така добруджанските земеделци все по-често заместват зимните зърнени култури с лавандула, която червеногушите гъски не търсят за храна. На този фон, в района на Бургас зимните култури са развити по-добре и привличат все по-голяма част от зимуващите в България водолюбиви птици. 
Друг фактор за отлива на червеногушите гъски от Дуранкулак и Шабла на юг е засиленият ловен натиск край северните черноморски езера. Въпреки че този вид не е обект на лов, защитените зони от Натура 2000 край Дуранкулак и Шабла не осигуряват ясни режими на защита, а и са традиционен ловен обект за други видове законен дивеч. Те са посещавани от бракониери дори и извън януари, когато ловът на водоплаващи птици е разрешен от закона.Също така, през януари е разрешен ловът на други видове - например голяма белочела гъска, - чиито ята често се смесват с червеногушите птици и така застрашеният световен вид попада под изстрелите, предназначени за ловния вид. 
Ето защо червеногушата гъска е силно плашлива и избягва районите, в които има безпокойство от хора. Красивите фотографии на червеногуши гъски най-често са дело на природозащитните организации, които работят за опазването на птиците. Една от гражданските организации, които работят по темата, е сдружението "Зелени Балкани". 
Рядко фотолюбителите успяват да снимат отблизо този вид, който с право се страхува от приближаването на човека. Затова, въпреки че миграцията на червеногушата гъска за зимуване в Приморска Добруджа е орнитологическа рядкост, малко са туристите-фотолюбители, които посещават района, за да заснемат феномена. Туризмът на Северното Черноморие би могъл – по примера на езерото Керкини в Гърция – да спечели много от повече мерки за опазване на тези редки птици, които привличат любители от цял свят. 
Зелени Балкани работят от години за това в района на езерата Шабла и Дуранкулак да се създаде "зона за сигурност", където птиците да могат да почиват и необезпокоявани да се хранят. 
За да осигурят спокойното зимуване на червеногушите гъски, природозащитниците работят за превенция на бракониерството и за образование на малки и големи за ценността на миграцията на тези редки за света птици. 
Зелени Балкани работят много с ученици от местните общности, като им разясняват особеностите и важността на червеногушите гъски с адаптирани книги и игри. Разбирането за застрашените птици и гордостта от зимуването им в района са необходими за запазването на местообитанията им и развитие на местна туристическа марка, разчитаща на тях. 
С помощата на европейски и световни дарителски и грантови програми, Зелени Балкани са закупили над 100 ха земи в Приморска Добруджа, за да могат да ги запазят във вида на традиционните зимовни обитания, които червеногушите гъски търсят - влажни зони, заобиколени от земя, отглеждаща житни култури. Фондация "Льо Балкан" са партньор в инициативата за закупуване на земи и имат около 40 ха.Те са направили и първото маркиране със сателитни предаватели на вида в България през 2012 – 2014 г. Чрез сигналите от предавателите те проследяват миграцията до гнездовищата и обратно до Крим. 
При тежки зими природозащитниците от Зелени Балкани подхранват гъските. Тогава дебелият сняг не позволява на птиците да достигнат до посевите, а постоянното безпокойство от изстрелите на ловците води до пълното им изтощение и причинява смъртта на много птици. 
Подходящите мерки за защита се преценяват от експерти, които наблюдават птиците на терен през целия период на миграцията им - обичайно те пристигат в началото на декември и отлитат обратно към гнездата си насевер в края на февруари. 
В Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора е осигурено лечението и възстановяването на бедстващи червеногуши гъски и на птици, пострадали от лов. 
Традиционно за опазване на червеногушата гъска работи и Българското дружество за защита на птиците. Те събират регулярно данни през годините, като координират работата си с партньори в различните страни, в които световно застрашеният вид гнезди и зимува - Русия, Украйна, Румъния. 
Българска фондация Биоразнообразие също развива дейности за червеногушите гъски. Те работят най-вече за превенция на бракониерството, мониторинг на спазване на законите и разработване на предложения за защитни режими на зоните от "Натура 2000", които засега опазват ценните птици само "на хартия" - без конкретни забрани и мерки за опазване. 