Столичната община вече събира разделно и текстил с 20 контейнера
От края на февруари в София има 20 общински контейнера за текстилни отпадъци. Инициативата е на Столична община и допълва малкото начини да избегнете изхвърляне на дрехи в битовите контейнери, което води или до бавно разлагане на бунището, или до изгаряне и допълнително замърсяване на въздуха. Досега алтернативите в София бяха даряване за благотворителност и предаване за рециклиране от магазините H&M или от Българския Червен кръст.
Столичните общински контейнери са разположени по един на градски район на ключови и леснодостъпни места (пълния списък виж тук). Целта на специалните контейнери е да не позволяват неправомерно изваждане на отпадъците от тях, което обикновено води до изгаряне за битово отопление.
Общината заявява, че събраните в контейнерите отпадъци се транспортират от специализираните компании за третиране на текстилни отпадъци до техни площадки, на които се извършва сортиране на съдържанието в контейнерите. В този процес текстилът се разпределя в различни категории.
Годните за повторна употреба дрехи и други тъкани се отделят. Друга част от тези отпадъци се нарязва и се използва като памучни парцали за индустрията.
Текстилните материи, които не са подходящи за директна повторна употреба като дрехи или парцали, и други отпадъци, отделени в процеса на сортиране (например опаковки), се балират и предават на други компании за правилно рециклиране и оползотворяване. Негодни текстилни материали (напр. дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на инсталации за производство на изолационна вата.
Според данните на Столичната община, нейната Интегрирана система за управление на отпадъците е довела до значително намаляване на изхвърлянето на битовите отпадъци на бунището - то спада от 100% през 2007 г. до 16% днес.
Извън София
Извън Столичната община, вариантите или на магазините H&M (в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе), или на контейнерите на Българския червен кръст (те са разположени до големи търговски обекти както в София, така и във Варна, Перник и Пловдив).
Веригата H&M заявява, че събраните дрехи (приемат се без изисквания за вид текстил или състояние на износване) се използват в зависимост от вида им - част от тях се продават по света като дрехи втора употреба, други се използват за създаване на модни колекции от рециклиран текстил, а трети - за използване на част от нишките за различни продукти и в индустрията.
Българският Червен кръст изисква предаваните в неговите контейнери текстилни изделия - дрехи, домашен текстил, чанти и други аксесоари да бъдат в годно за употреба състояние и да са прилежно опаковани в торбичка. Те отново се сортират, след което тези, които са годни за употреба, служат за кризисен резерв за подпомагане от БЧК на пострадали при бедствия, аварии и кризи и за даряване на дрехи на хора в нужда.
Друга част от текстилните изделия, които са годни за използване отново като дрехи, се изнасят предимно за страни от третия свят в Африка, Централна Америка и Близкия изток. Останалите изделия, които не са годни за употреба, се преработват и рециклират в България или фабрики в други държави, като от тях се създават продукти като почистващи кърпи, тапицерии за автомобилната промишленост и топлоизолации.
Целта както на магазините H&M, така и на Българския червен кръст, е да създадат щадящ природните ресурси модел. С него те опитват да върнат суровините обратно в икономиката и дадат възможности за удължаване на техния живот. По този начин се предотвратява или поне намалява изразходването на нови природни ресурси за производство на текстил.
Начини за справяне с разчистването от дома на друг вид материали без изхвърляне на бунището можете да видите тук.
Текстилът и планетата
Текстилът е един от най-трудните за рециклиране материали, а създаването му води до загуба на ресурси и биологично разнообразие на планетата. В съвременнотто производство по-голямата част от текстилът съдържа полиестер и други изкуствени материи и затова реално не може да бъде преработен и използван отново като изходен материал.
Дори производството на 100% памучни дрехи обаче струва много на планетата. Както Елена Младенова пише в есето си, спечелило ѝ титлата "Посланик за един ден" за природата тази година (виж тук), за отглеждането на памука като текстилна култура се ползват големи количества природни ресурси, най-вече на вода. За засаждането на памук се култивира около 350 млн. декара земя, като от нея изчезват растителни и животински видове. "Цели райони на Узбекистан се превърнаха в пустиня заради отглеждането на памук. Аралското море е почти изчезнало и солеността на почвата се е увеличила", пише Младенова.
Проблемът на увеличеното производство на дрехи и трупането на излишен текстил е свързан с "бързата мода". Все повече дрехи се купувате и изхвърлят след кратък период на ползване заради модните тенденции. Те се превръщат в "боклук", докато все още са здрави и годни за носене. При опитите за продължаване на живота им като дрехи втора употреба, те често стигат и до отоплителните печки на енергийно бедните (виж тук) и при изгарянето си замърсяват въздуха значително.