Василена Дей, Ена, е собственик на "Бара на Кръпките" (Patches Blues Bar/Блус Барът на Кръпките) заедно със съпруга си Итън. Тя от години се вълнува от начините, по които човек може във всекидневните си постъпки да ограничи увреждането на природата. Като съсобственик на бар има възможност да покаже на повече хора, че пластмасата и други замърсяващи бързооборотни материали могат да бъдат заместени с приятни и щадящи природата варианти. Тази неделя тя организира в "Бара на Кръпките" фест, в който бизнеси ще представят такива продукти - от "сламки" за питиета за многократна употреба, през лични бутилки и чаши-канчета, текстилни торби за покупки през дрехи от рециклиран текстил до био-продукти за кухненска и лична хигиена.

Идеята ми хрумна, след като купих от няколко различни производителя продукти, с които да избегна пластмасата за еднократна употреба. От различни сайтове и магазини издирих например памучна кърпа с восъчно покритие, която замества фолиото за храна, метална сламка за питиета, дървена четка с естествен косъм.

И се оказа, че такива неща не се намират на едно място, често производителите ги правят ръчно и само по поръчка, или ги доставят от чужбина. На някои места поръчвах онлайн, до някои магазини трябваше да отида. И самият труд по издирване и организация на покупката беше доста, a транспортът и доставката понякога имат такъв отпечатък за един малък продукт, че се обезсмисля целият процес. Затова ми хрумна, че ще е хубаво да събера тези бизнеси и автори на едно място и по едно и също време, особено за тези, които нямат физически магазин. Така човек ще може да си купи различни сравнително редки продукти бързо и лесно без транспорт и опаковки.

По-голямата част от изделията са създадени, за да заместят пластмасата за еднократна употреба. Например, металните сламки за многократна употреба, които почистваш със специална четчица.

Много от тях са ръчно правени от авторите - текстилни торбички, които заменят еднодневните пазарски "найлонки", шити текстилни кърпи за домакинството, някои от тях с восъчно покритие за запазване на храна вместо домакинско фолио, козметични и хигиенни продукти - домашни и био сапуни, препарати, шампоани. Много от тях участват в различни " hand-made" базари, но тук темата не е творчеството в направата им, а отражението им върху планетата. С тях боклукът, който произвеждаме, е по-малко и в крайна сметка наистина се разгражда.

Тук е много важно да кажем, че дори 100% био материалите се разграждат много трудно, когато няма изградени възможности за компостиране и се изхвърлят на общото депо за битови отпадъци. Рециклирането пък не винаги е възможно. Например, и пластмасата, която се рециклира, не може да се рециклира безкраен брой пъти.

А и на "hand-made" базари не можеш да намериш всичко, което замества пластмасата. Някои от нещата не само, че не са ръчни, но и няма как да ги намериш произведени в България - например, био козметика без опаковка като твърд шампоан на "калъп", метална "сламка" за питиета.

Със сигурност има елемент на мода, но по-добре хората да се влияят от такава мода, отколкото от доста по-глупави влияния. За мен наистина важно е, че можем да направим нещо за планетата и да направим така, че да оставим малко по-добро място за живеене за децата си. За мен е важно да мога да покажа и да повлияя на хора около мен да променят такива малки всекидневни неща, които водят до по-голяма промяна.

А дали са лукс - да, по-скъпо е, но хората не се сещат за това, че повечето от тези еко и био продукти заменят голямо количество еднократни. Купуваш веднъж една метална "сламка" или чаша и след това я ползваш и миеш и тази покупка се изплаща през годините, в които не купуваш еднократна пластмаса. Текстилните кърпи с восъчно покритие изтрайват цяла година, а заместват еднократно найлоново фолио и са направени от текстил без вредни полиестерни примеси.

Аз използвам твърд шампоан на "калъп" и той е малко по-скъп, но ми стига за много по-дълго време и така реално пестя пари. Но за мен логиката за такива избори е в морала, не толкова в цената.

Барът без пластмаса се оказа възможна мисия. Всъщност в бара ми е по-лесно да избегна пластмасата, отколкото вкъщи, защото основно пластмасата в ежедневието идва от опаковките за храна, а в бара не предлагаме храна. Така тук по-лесно избягвам опаковки.

Всъщност най-важното, за да бъде това възможно, е всички работещи и участващи в процеса да са съгласни и да се стараят за това. Тук можем да го направим. Аз от самото начало държах барът да събира разделно боклука си и да не ползваме пластмаса и химия и всички бяхме съгласни.

Основните неща са да предупредиш доставчиците - ние отказахме да зареждаме вода, която е в пластмасови бутилки. Също отказахме и кафе в капсули, въпреки че ни даваха дори безплатни мостри.

Пластмасови съдове и прибори не е толкова трудно да избегнеш - трябва ти просто миялна машина. Само в особено натоварени вечери чашите свършват и тогава молим клиентите да идват за питие с вече използваната си отпреди чаша.

Единствено не успяваме да зареждаме само стъклени бутилки, които след това се рециклират, защото някои от бирите ни са вносни и няма как да се върнат от доставчика до завода. Но въпреки че и производството и транспортът на стъклото също увреждат природата, то все пак е се разгражда, за разлика от пластмасата.

Реално ни се налага да приемаме някои бири, които ни носят в пластмасови пакети, когато не са в касетки или кашони. Но това е единствената пластмаса тук.

Основното е това - дори и сламките, които уж са дребно нещо, се натрупват и в световен мащаб са голям проблем. Всъщност, основният проблем е еднократната употреба. С новата директива на Европейския съюз поне еднократната употреба на пластмаса трябва да спре, но нека видим с какво ще бъде заменена.

На много места дори и да помолиш да не ти дават сламка, те ти дават. Ако са я заместили с нещо друго, това често е уж хартиена сламка, която пак има някаква пластмаса или метал, за да издържи течността. И това ни връща към проблема с неразградимостта. Същото е като с "картонените" чашки за кафе, които хем са за еднократна употреба, хем също като пластмасовите са траен боклук.

А и да не забравяме, че в началото пластмасата си е пробила път именно като алтернатива на хартията и проблема с изсичането на гори. Така че е важно с какво точно заместваме един вреден материал и най-добре е то да е за многократна употреба. Както металното канче, с което да отидеш в кафенето, за да ти сипят. Или като дървената бъркалка и металната лъжичка.

Но не сменяма пластмасата само заради натрупването на боклук. Виждаш, че пластмасовите бутилки се транспортират дълго, често на слънце и високи температури. Тази пластмаса започва да прави химични реакции и водата в нея вече не е чиста. Същото важи и за кутиите за храна, които масово се използват. Повечето от тях са от пластмаса за еднократна употреба. Често дори в желанието си да пестим пластмаса използваме такива кутии повече от веднъж и те могат да замърсят храната ни.

Друго важно са например медът и захарта - ползвам големи насипни количества без пластмасови опаковки и с по-добро хранително съдържание и ясен произход.

За заведенията е важно и разделното изхвърляне на боклука, защото е много. Всъщност, едва дълго време, след като Барът на Кръпките вече работеше, разбрах, че заведенията са нормативно длъжни да изхвърлят разделно. Ние го правим от самото начало, по наше решение. Но сме изключение. А и наистина не е много лесно, защото разделните контейнери са далече от бара. За стъклото имаме ръчна количка, преди това беше доста трудно да носим за изхвърляне големите количества стъклени бутилки.

Опитваме да използваме и по-малко битова химия – напоследък експериментирам с домашни препарати, които не замърсяват почвата и водата. Големият проблем при тях е, че нямат приятния аромат на купешките, а ароматът е важен за усещането за чистота. Но за момента това е нещо, което искам, но не сме стигнали дотам да се справяме без химия все още.

Истината е, че много отскоро сме променили навиците си и сме свикнали с всичката тази пластмаса. Аз помня как, когато се появяваха найлоновите торбички, ги гледахме с изненада. Сега всички са свикнали и ги ползват дори когато нямат нужда - да сложиш банан или лимон в пликче е като автоматично движение. А именно тези най-тънки най-разпространени пликчета дори не се рециклират. И продавачите също се изненадват, ако не си взел и ти предлагат. Като че ли мисленето е "Щом е безплатно, разбира се, че ще вземеш." А много често просто нямаш нужда от плик. А когато имаш нужда, имаш платнена торба. Помня, че преди пазарувахме с мрежи за пазар. Сега виждам хора да взимат такава мрежа с картофи и да я слагат в найлонов плик, което е просто навик, без нужда.

Така че всъщност става въпрос за навици и за мен е важно да се опитвам да помагам да изграждаме по-добри навици.

Най-лесното е с това, че Барът на Кръпките не предлага сламки. Ако някой има нужда да разбърка битието си - имаме лъжички, има вариант да се ползват и дървени бъркалки.

Или за различните четки, които обикновено са пластмасови - тук ползваме направени от дърво и с естествен косъм.

Може би заради количествата и заради бързината. Много е лесно да използваш и да хвърлиш пластмаса и да преминеш към следващия клиент. За да измиеш трябва време и труд и хората свикват да избягват усилията. Но точно това е консуматорското мислене, от което се натрупват излишни вещи и изхвърляне на боклук.

Това беше идеята ми да потърся други барове, които искат да не ползват пластмаса. Името идва от игра на думи - бар, който забранява пластмасата, защото "bar" на английски означава и бар, но и забрана. Засега сме 4-5 бара и сме се виждали само веднъж, защото едно заведение е денонощна работа и не остава време. Но има и други хора, които се интересуват.

Да, това са автори и разпространители с общи идеи и ще е хубаво да се видим.

Но най-вече важното е да привлечем хора, които искат да направят промени във всекидневието си, но не знаят откъде да започнат. На базара те ще могат да се запознаят с алтернативи и да получат информация за продуктите директно от авторите.

Различните автори и бизнеси, които ще участват във феста, можете да разгледате тук.