"Дневник" представя акценти за редките растения, които цъфтят в защитените зони от "Натура 2000" край Побитите камъни, Калиакра и Шабла.
Гражданската наука в България се развива все повече, благодарение на обучителни програми на изследователски и неправителствени организации – например Школата по орнитология към Института по биоразнообразие към Българскята академия на науките за любителите на птиците, програмата на Асоциацията на парковете "Бъдещи природозащитници" за младежи, които се интересуват от политики и практики за управление на природни ресурси, студентския ентомологичен клуб в Биологическия факултет на Софийския университет, ботаническите курсове на Българска фондация Биоразнообразие. В резултат от гражданската наука, онлайн базата данни на Българското дружество за защита на птиците https://smartbirds.org/ вече има 975 018 записа за видове от фауната и флората на България, регистрирани от учени и любители с точни данни на локация и фотографии.
През миналия уикенд за любителите на ценните растения в страната Българска фондация Биоразнообразие организира и теренно посещение за наблюдение на рядка степна и дюнна флора, с обучител доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина на БАН. "Дневник" представя няколко акцента за редките растения, които цъфтят в суровите условия на степите и дюните в защитените зони от "Натура 2000", които ботаническият тур посети.
На снимката: доц. Петрова показва на групата ценно находище на редкия вид твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida), с инструкции за минаване в колона и внимателно стъпване покрай цветето, за да оцелеят редките екземпляри.
Находището се намира в централната група "Побити камъни", обявена за природен паметник през 1937 г. заради каменните формирования. Днес зоната има троен природозащитен статут – защитена е от "Натура 2000" по Директивата за местообитанията; природна забележителност е по националния Закон за защитените територии и е призната за Важно място за растенията (ВМР) по програмата на Конвенцията за биологичното разнообразие. В тази зона има уникално за света местообитание – Вътрешни дюни с побити камъни, което заема преобладаващата част от защитената зона. Местообитанието е включено и в Бернската конвенция за опазване на европейската флора и фауна.
На снимката: Типичният за защитена зона "Побити камъни" борзеанов игловръх (Alyssum borzаeanum), е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Той има ограничено разпространение в Румъния и България, по дюнни и степни местообитания.
Побитите камъни посрещнаха ботаническия тур и с красивите воали на пясъчното коило (Stipa borysthenica). 
Преди да достигнe най-уязвимите поради човешко присъствие степи и дюни край морето, ботаническият тур посети и Острия хълм (Сиври тепе) между Девня и с. Чернево. Хълмът има статут на Важно място за растенията и е част от Натура зона "Девненски хълмове".
При изкачването си ботаниците-любители успяха да наблюдават типични степни растения, както и изобилно цъфтящата в розово дългостъблена еспарзета (Onobrychis gracilis).
Сиври тепе се отличава с находище на редкия Цар Борисов лопен (Verbascum tzar-borisii). Растението е български ендемит (не се среща извън България) и има само няколко находища в област Варна. Освен розетки на вида, участниците в ботаническия тур на Българска фондация Биоразнообразие и Ботаническата градина на БАН видяха само 3 екземпляра, цъфтели през тази година. 
Хълмът е с мергелен строеж (от втвърдени морски и речни седименти, които представляват скали, разположени в "етажи") и дава почва за реликтни растения, типични за понто-сарматските степи. 
Понто-сарматските степи са рядко и защитено от "Натура 2000" сухо тревно местообитание. 
Видовете растения, които тези степи приютяват в България, са приспособени едновременно към плитки и каменисти почви и към специфичния климат и релеф на Добруджа. 
Вторият ден от ботаническия тур на Българска фондация Биоразнообразие беше посветен на две емблематични със своята рядка растителност защитени зони от "Натура 2000" – "Комплекс Калиакра" с известните защитени понто-сарматски степи край едноименния черноморски нос и редки вече за България запазени дюни край Шабла, в съседство със защитена зона "Езеро Шабла – Езерец".
На снимката: групата в своята обиколка сред степната растителност на Калиакра под водачеството на доц. Петрова.
Неголямата млечка Euphorbia nicaensis ssp. cadrilaterii е сред видовете, характерни за Понто-сарматските степи. 
Степните местообитания са много чувствителни към човешката дейност. Възстановяването им след унищожаване е скъпо струващо и изисква продължителна експертна работа, включваща отглеждане и привнасяне на разнообразните степни видове, като резултатът не може да бъде гарантиран.
На снимката: възрастен екземпляр на теснолистния минск (Jurinea stoechadifolia), който е рядък вид в степите около Черно море.
Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявена за "природо-историческо място" през 1941 г. Днес тук има строг резерват е с обща площ 866 хектара, и е единственият в България, включващ и морска акватория. Обявен е с цел запазване на крайбрежни морски екосистеми, характерна степна растителност и животински свят, и гнездови ниши на редки и изчезващи видове птици.
Освен резерват по националния Закон за защитените териториии, районът е включен и в две частично припокриващи се защитени зони от мрежата "Натура 2000" – това са зоните "Калиакра" (по директивата за птиците) и "Комплекс Калиакра" (по директивата за местообитанията). В предмета на опазване на защитена зона "Комплекс Калиакра" са голям брой местообитания, като Крайбрежни лагуни, Стръмни морски скали, обрасли с ендемични (разпространени само в даден район) видове, Понто-Сарматски степи, Хазмофитна (приспособена към скали) растителност по варовикови скални склонове, както и редки Панонски гори с космат дъб и видовете растения татарско диво зеле (Crambe tataria), обикновена пърчовка (Himantoglossum jankae) и емилипопово прозорчe (Potentilla emilii-popii).
Територията има и статут на Важно място за растенията (ВМР) - то заема тясна ивица от около 40 км дължина от крайбрежна линия между град Балчик и село Тюленово. Тук се намират едни от най-представителните за страната степни, крайбрежни клифови и морски местообитания. Силно солените Балчишка и Наневска тузли са уникални местообитания. Във ВМР "Калиакра" флората включва над 1000 растителни вида, като са установени повече от 40 редки, ендемични и/или защитени растения.
Лъжеармеровидният карамфил (Dianthus pseudoarmeria) е типичен степен вид. 
Храстовиден жасмин (Jasminum fruticosum). 
Сред рядката степна растителност на Калиакра ботаническата група успя да наблюдава и орхидеята пирамидален анакамптис (Anacamptis pyramidalis). 
Районът на Калиакра е един от малкото на Балканите, където се среща калиакренска метличина (Centaurea caliacrae), която е балкански ендимит. 
В непосредствено съседство с отвесните скали участниците в ботаническия тур наблюдаваха редица редки видове, сред които древното голосеменно растение ефедра (Ephedra dystachia), защитен вид от Закона за биологичното разнообразие и типичен за местообитанието "Западнопонтийски петрофитни степи". 
Визианово омразниче (Onosma visianii). 
Ботаниците-любители имаха късмет да видят последните цветове на жълтото асфоделине (Asphodeline lutea), което по-рано през пролетта обагря в жълто степите. 
Групата наблюдава и едроцветната перестолистна какула (Salvia ringens). 
Редки растения успяват да разцъфтят не само върху каменистите степни местообитания, но и върху пясъка на все по-рядко намиращите с в България дюнни местообитания. На белите – подвижни, все още в процес на промяна - дюни край Шабленското езеро групата наблюдава цъфнали в различни цветове типични псамофити (растения, приспособили се към пясъчна среда).
На снимката: групата по водачеството на доц. Петрова сред дюните край Шабленското езеро в разцъфнали растения
Дюните са обагрени в лилаво от еспарзетовото клинавче (Astragalus onobrychis). 
Преобладаващото жълто на дюните e от цъфтящата сегуерова млечка (Euphorbia seguirana). 
Морското зеле (Crambe maritima) е типичен вид за ембрионалните дюни, които са в процес на формиране. 
Дюните често се обитават от бодливи и сукулентни (с удебелени и месести части, където обикновено задържат вода) растения, които са приспособени към суша. 
Групата успя да наблюдава и разцъфнала на границата между дюните и влажната зона на Шабленската Тузла блатна перуника (Iris pseudacorus). 
Блатната перуника (Iris pseudacorus) отблизо. 
В последния ден от ботаническия тур групата посети друга зона от "Натура 2000", която е известна с редките си растителни видове – Таушан тепе, край с. Невша. 
Натура зоната по Директивата за местообитанията и Важното за растенията място "Таушан тепе" представлява редица от хълмове, разположени северно от с. Невша, Варненска област.
Таушан тепе е забележителен пример за убежище на степна растителност, оцеляла тук от древни времена. Тук могат да се видят десетки редки видове растения, вписани в Червената книга на България, защитени от Закона за биологичното разнообразие и включени в приложенията на Европейската директива за местообитанията. Много от тях са със степен произход или се срещат единствено в Добруджа.
Най-големият от хълмовете – Таушан тепе (Зайчият хълм) е висок 375 м, а съседните "Типичките" са по-ниски. Мястото е с площ 307 хектара.
На снимката: доц. Антоанета Петрова води групата по билата на "Типичките", на фона на Таушан тепе.
За Таушан тепе е специфичен световно застрашеният вид янкиева метличина (Centaurea jankae), срещащ се само в Румъния и България, на територията на Добруджа. Групата я наблюдава едва напъпила (на снимката). 
Разцъфнала янкиева метличина (Centaurea jankae). 
Сред най-редките растения на степите е и Червеното усойниче (Echium russicum), което любителите ботаници имаха щастието да видят напълно разцъфнало на фона на Зайчия хълм (Таушан тепе). Видът е включен в приложенията на Директивата за местообитанията за защита от мрежата "Натура 2000" и има статут "Уязвим" в българската Червена книга. Зоната "Таушан тепе", която е обявена в българската част от европейската мрежа, е една от само няколкото, в които видът се среща.
Таушан тепе е забележителен пример за убежище на степна растителност, оцеляла тук от древни времена. Тук могат да се видят десетки редки видове растения, вписани в Червената книга на България, защитени от Закона за биологичното разнообразие и включени в приложенията на Европейската директива за местообитанията. Много от тях са със степен произход или се срещат единствено в Добруджа.
В рамките на зоната от "Натура 2000" отделно е обявена и защитена местност "Трижилкова метличина" с площ 16,87 ха, която има за цел опазването на този вид и неговото местообитание. 
Тройножилчестата метличина (Centaurea trinervia) има статут на "критично застрашен" вид в Червената книга на България. Засега в страната тя е намерена само в зоната "Таушан тепе", и то с по-малко от 30 екземпляра. 