Регионалната комисия остави ограничението на къмпингуването, въпреки ветото и протестите

Днес парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). С приетите изменения се забрани разполагането на плажни принадлежности като палатки, чадъри, кърпи и шезлонги върху пясъчните дюни и къмпингуване в места, които не са специално определени за целта. За първото ще се налагат глоби в размер от 500 до 1000 лв, а за второто - до 3000 лв.
Ветото на президента беше отхвърлено с включване на темата като извънредна точка в днешното заседание, въпреки че тя не беше обявена предварително в програмата на Народното събрание.
"За" повторното приемане на закона гласуваха 13 членове на комисията, "против" – 6, с което ветото бе преодоляно. След комисията ветото трябва да бъде разгледано и в пленарната зала.
В отговор, насроченият за утре вечер протест срещу промените в ЗУЧК (виж събитието във Фейсбук тук), ще бъде пред парламента с искане промените да не бъдат прегласувани в парламентарната зала.
"За" ограниченията на къмпингуването
Участници в срещата разказаха за "Дневник", че депутатите отхвърлят президентското вето с извънредно включване на темата, като са обяснили на заседанието днес, че това се налага, защото са длъжни да отговорят в 15-дневен срок, а парламентът излиза в лятна ваканция.
Основните им аргументи са били за нуждата от правила, които обаче се отлагат за формулиране в рамките на следващата година от бъдеща наредба по чл. 10а от ЗУЧК. С тази наредба се очаква да се определи цялата рамка за изискванията и създаване на специално регулирани места за къмпингуване, които да са единствените, където е разрешено да се разполагат каравани, кемпери и палатки.
Депутатите мотивират отхвърлянето на ветото също така и с нуждата от ограничаване на отпадъците по морското крайбрежие.
"Против" промените в закона
Ветото на президента Радев бе наложено върху изискванията за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани извън специално регулирани места за целта (§ 2 на законопроекта, с който се променя чл.10а от ЗУЧК), както и върху глобите при лагеруване извън такива специални места (§ 9, или чл. 24в от ЗУЧК). Днес пред парламентарната комисия правният съветник на президента проф. Емилия Друмева аргументира нуждата от отхвърляне на промените с конституционните права на гражданите на чиста околна среда и задължението на държавата да се ангажира в осигуряването на опазването и възпроизводството на околната среда.
В мотивите на ветото беше посочено също, че "ограниченията за "диво къмпингуване" по Черноморието са вече в закона, а местата, където ще може да се къмпингува, не са определени. Не са определени и условията за ползване и престой в тези места, т.е. няма ги стандартите и нормативите, като изрично предвидена в Конституцията гаранция за осъществяването на основното право на чиста околна среда" .
Тези аргументи за конституционни права обаче не са приети за убедителни от депутатите. Изказването на Друмева и мотивите на президента за вето върху Закона за устройство на Черноморското крайбрежие са политически, каза депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, Според него идеята на народните представители е с този закон да се създаде елементарен ред. Ненков каза, че просто ще се определят едни зони, в които хората ще си разположат свободно свободно своите палатки и кемпери и най-вероятно ще трябва да заплатят някаква такса, тъй като е необходимо тези места да се почистват.
"Точката за ЗУЧК се появи в дневния ред на заседанието в полунощ между 25 и 26 юни", разказва за "Дневник" Тома Белев, председател на управителния съвет на Асоциацията на парковете в България (АПБ) , който е участвал в обсъждането днес. АПБ е член на коалицията от природозащитни организации и групи "За да остане природа в България" и част от групата "Бетономорие", която организира протестите срещу промените в ЗУЧК. Тома Белев, председател на АПБ, беше и основният автор на искането за президентско вето миналата седмица. Миналата седмица Белев разпространи своя позиция, според която с новите промени гражданите на България могат законно да ходят на плаж само с бетоновоз.
На заседанието Белев, също както проф. Друмева, е призовал за приемане на ветото въз основа на разпоредби на конституцията. Тезата му е, че с промените в закона за Черноморието се предвижда цялата бъдеща правна уредба на къмпингуването в "специално регулирани" места да се реши с наредба на четирима министри, което противоречи на конституционния принцип, че България е правова държава. "Правовият ред не позволява с подзаконов акт да се въвеждат основни правила, наредбата пояснява механизма за прилагане на закона, а не може да създава основна правова уредба, както е в този случай. Предоставя се свобода на четирима министри (б. авт. на околната среда, на туризма, на регионалното развитие и на земеделието, храните и горите) да решат основни законови положения, които трябва да бъдат разработени в самия закон в законодателния процес," пояснява Белев.
Според него също така промените в ЗУЧК противоречат на конституцията, защото ограничават правото на гражданите да се разпореждат със своята собственост - тоест да разполагат палатки и кемпери в своите имоти. Също така, новите правила на практика забраняват на съществуващите къмпинги да приемат палатки, кемпери и каравани, защото и те не са "специално регулирани" според новите разпоредби на чл. 10а и чл. 24в. Освен това, новите текстове за забрана на къмпиране върху дюни ограничават свободното придвижване с кемпери и каравани, но изрично разрешават достъпа до морския бряг с други превозни средства, пояснява председателят на Асоциацията на парковете в България.
Мотив на депутатите за отхвърляне на ветото е бил също така и нуждата от ограничаване на отпадъците по морето. "Това е обект на регулация от Закона за отпадъците, не от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие," добавя Белев.
Тома Белев заяви още, че основата на закона е продънена, защото министерството на туризма посочва че има 237 плажа, а са според специализираните карти 262, 3233 дка не са включени като плажове в картите или 30% от тях.
Отзвукът
Промените предизвикаха протести. Протестиращите освен отпадане на забраните за свободно къмпингуване и устройване на зони за къмпинг искат и регулации на гарантирано устойчиво управление на туризъм близо до природата. Сред исканията е и създаване на превантивна устройствена защита за терените зад незастроените плажове и да не се допуска строителство по крайбрежната ивица.