Тайната зеленчукова градина на София
Между блоковете на малка столична улица между булевардите "Симеоновско шосе" и "Г. М. Димитров" е оградено пространство, което се отличава на фона на типичния градски пейзаж. В него са оформени двайсет парцела, в които разнообразни зеленчуци са напъпили от тъмната и рохкава почва. Сред надвесените от двете страни жилищни сгради, автомобилите, окупирали всяка свободна територия, и оставените на произвола на съдбата площи това място първо изненадва, после оставя усещането за уют и че всичко е възможно.
С местоположението си на улица "Тодор Кожухаров" в "Студентски град" (така се води районът) споделената зеленчукова градина, създадена от "Горичка" и група съмишленици, може на пръв поглед да изглежда тайна. Но нейната цел е тъкмо обратната. Тя трябва да служи за модел и да предизвика всички жители на София, които биха искали да имат алтернатива на традиционния завършек на деня - дивана, телевизора или някой бар. Друга възможност за разпускане от стреса, натрупан през деня - да слезеш в кварталната градина и да посветиш половин час на тиквичките, които си посадил преди месец. А за награда за добре свършената работа да си откъснеш и да изядеш няколко домата, които сам си отгледал.
По света това не е новост. Има много градове, в които споделените градини са изключително популярни. Като Марсилия, да кажем. На представянето присъства и Никола Мобек, аташето по въпросите на институционалното и техническо сътрудничество на посолството на Франция в България, което е сред подпомогналите старта на градината. Той нарече инициаторите "пример за мечтатели, които сбъдват мечтите си". В София също има примери за действащи споделени зеленчукови градини: "Градина за Дружба", "Споделена градина Герман" и "Биоградина Витоша".
"Споделена зеленчукова градина 1", чието публично представяне беше в сряда, обаче ще служи като демонстрационна градина, а основната идея е опитът, натрупан при създаването й, да помогне на други желаещи направят подобни места в София.
На откриването основателят на "Горичка" Магдалена Малеева разказа, че преди година и половина екипът на платформата се е събрал с други съмишленици и така е основана "Инициативата за градско земеделие в София". Първата цел е била да бъдат намерени 5 терена по 1 декар. Оказало се, че това никак не е лесно. След 10-месечно търсене те случайно се срещат с представител на общинското дружество "Пазари Изток", който им помага да намерят това пространство. Наемът е сравнително висок, така че всеки собственик на един от 20-те парцела от по 8 кв. метра плаща по 180 лв. годишно. Така вместо 5 споделени градини се появява една, но с опита от нея ще бъде съставен наръчник, чрез който всеки може да разбере през какви процедури трябва да мине, за да се пребори за градска зеленчукова градина.
"София е една от малкото европейски столици, които нямат градско земеделие", подчерта Малеева. Тя допълни, че в споделените градини се използва биоземеделие за разлика от традиционните практики, които изтощават почвата. "Смятаме, че би било добре във всеки квартал да има подобно пространство", каза още тя. По време на презентацията Малеева каза, че Столичната община е изразила подкрепа към проекта, но не е успяла да осигури място. Тя обясни: "Искаме това да бъде само началото на създаването на цяла мрежа от споделени зеленчукови градини в София. Надяваме се, че Столичната община ще поеме по-активна роля занапред, като предостави на гражданите подходящи терени за споделени зеленчукови градини."
По план на събитието трябваше да присъства и кметът на София Йорданка Фандъкова, която не се появи поради изникнали ангажименти. Тя беше представлявана от председателя на общинската Комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори Лолита Радева, която обясни, че за отдаването на общински пространства за споделени градини в София съществуват административни пречки. Според нея те могат да бъдат преодолени, ако повече столичани проявят инициатива.
Кметът на район "Студентски" Димитър Дилчев заяви, че в района има терени, подходящи за споделени градини, и че ще подкрепи всеки добър проект, иницииран от хората в квартала.
Пред "Дневник" заместник-председателят на общинския съвет от листата на "Зелените" Иван Велков коментира, че, от една страна, се наблюдава все по-методичното и професионално отношение, както и по-добрите проекти, които гражданските организации успяват да реализират. А диалогът със Столичната община е затруднен поради различните езици, на които говорят администрацията и организациите. Според него обаче основната пречка в случая е прецедентът. "В правния свят го няма термина "споделена градина". Там нещата се движат на ниво градоустройствен терен и за какво е отреден теренът. И ако не пише, че е отреден за споделена градина, значи това не може да бъде такава", коментира той. По неговите думи обаче в тази посока има развитие.
За Велков друга съществена част от проблема е "нихилистичното отношение на съседите към подобни инициативи". "Защото страстта на част от съгражданите ни да паркират колите си, където им е най-удобно, започва да се превръща в по-голям проблем от липсата на един или друг нормативен документ", обясни той.
Откриването завърши с демонстрация на екологична техника за пръскане срещу вредители и разходка в градината.