Югозападното държавно горско предприятие (ЮЗДП) представи в две поредни срещи в края на тази седмица партньорския проект "Как климатичните промени влияят върху горите?", ръководен от Сдружение "Балканка- 2009" Благоевград и финансиран от Националния доверителен екофонд, който разпределя приходите от международната търговия на въглеродните квоти за парникови газове на България. Данните сочат, че за 60 години горските пояси изместват надморската си височина с 400-500 м и иглолистните дървета отстъпват място на широколистни.

ЮЗДП представи и 4 ключови мерки за противодействие - по-добър мониторинг чрез сателитни данни и дигитални анализи, противопожарна превенция, залесяване с видове от "горите на бъдещето" и поддържане на максимално разнообразие от видове и структура в една гора, което повишава устойчивостта ѝ .

Основен проблем според директора на държавното предприятие Дамян Дамянов, е че опазването на горите е скъпа и важна за обществеността дейност, за която вбъдеще вероятно няма да достигат пари. Към момента горскостопанската работа е почти изцяло зависима от приходите от продажба на дървесина, добавя инж. Дамянов. Заложените в Закона за горите от 2011г. плащания за екосистемните ползи от горите - осигуряване на вода, въздух, защита от ерозия и наводнения - все още не водят до реални приходи, които да могат да бъдат инвестиране в залесявания и други необходими дейности за защита на горите. Докато в другите европейски страни има създадени ефективни фондове за целево финансиране на горски дейности - в Хърватска това са 1% от приходите на дърводобивния бизнес - в България се разчита на отделни доброволчески акции и ресурс на горската система, който зависи от ограничените възможности на разумните сечи и пазара на дървесина, предлага възможно решение директорът на ЮЗДП.

Д-р Александър Дунчев, експерт на ЮЗДП, разясни ,че разходите за залесявания са над 1000 лв. за декар и е необходим категоричен ангажимент на обществото, ако искаме да разполагаме с приеманите като даденост гори, води и чист въздух.

В четвъртък Александър Дунчев (ЮЗДП) представи данните от проекта в "Клуб на пътешественика" пред студенти и младежи от природозащитната програма "Бъдещи природозащитници", разработена от Асоциацията на парковете в България и партньори за образование на бъдещи специалисти по опазване и управление на природните ресурси. В петък данните бяха обсъдени и с експерти от горските администрации и Лесотехническия университет в присъствието на медии ва Ловен дом-Студена.

Докато "климатични промени" все още звучи като неясна идея за много от нас, извън рекордните горещини, данните от проучването на ЮЗДП показват, че традиционните за едно място дървета ще отстъпват пред по-топлолюбиви и сухолюбиви, нетипични доскоро видове. На територията на Южна България ще навлизат средиземноморски видове дървета, а типичните горски местообитания се очаква до 60 години вече да не намират обичайните благоприятни условия от гледна точка на влажност на почвата, температури и количества валежи.

На глобално ниво, по данни на Бърдлайф Интернешънъл, прелетните птици изместват ареалите си насевер, като в Северна България вече се наблюдават нетипичните за района Качулата кукувица и Червенокръста лястовица. Котешката змия (Telescopus fallax), която е средиземноморски вид, силно сухолюбив и масов по гръцките острови, в периода 1970-1990 г. има два забелязани екземпляра за България, а след 2000 г. – над 50 екземпляра, сгазени по пътя в Кресненското дефиле, по данни на Националния природонаучен музей към БАН.

Представените от Александър Дунчев данни показват, че горите са уязвими за климатичните промени, въпреки че разчитаме на тях за смекчаване въздействието на тези промени, заради функциите им за защита от наводнения, засушаване, интензивни валежи и ерозия; както и като осигуряващи микроклимат, воден ресурс, биоразнообразие и поглъщане на CO2. Климатичните промени вече водят до отслабване на здравето на горите, защото променят средата им и водят до засушаване на почвата, поройни наводнения, ерозия и т.н.

Пилотното изследване на ЮЗДП е първо по рода си за България и анализира промените в горите в територията на ЮЗДП и възможните мерки за защитата им от измененията в климата. Проектът се ръководи от риболовен клуб "Балканка – 2009" гр. Благоевград, за които е важно опазването на горите като важен фактор за съществуването на българските реки и риба, съвместно с Лесотехническия университет и Геополиморфик ЕООД, които извършват експертния анализ на световни бази данни за промени в климата и анализират данните на Югозападна България чрез сателитни и географско-информационно системи (ГИС).

Експертите по проекта посочват, че отслабените горски екосистеми могат да бъдат тежко засегнати от зачестяващите при климатичните промени пожари, повреди от бури, късни мразове, а и са много по-уязвими за нападения на насекомни и гъбни вредители, които се развиват повече при пиковите температури, които наблюдаваме през последните години. Например, през 2006 г. лятото е било рекордно горещо за цяла Европа и короядите са имали по 3 поколения на година, което е увредило силно отслабените планински иглолистни пояси.

Данните сочат увеличена уязвимост, водеща до нужда от повече санитарни сечи в традиционните за България гори.

Още през 2011г Институтът на гората към БАН, в рамките на проект по програма Интеррег, разработва анализ на опазването на горите във връзка с климатичните промени, който включва климатични сценарии за България, идентифицирани зони на уязвимост на горските екосистеми и програма от мерки за адаптиране на горите към климатичните промени. Тези мерки са одобрени от ресорното горско министерство и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) през 2011 г. и предлагат избор на подходящи дървесни видове, подобряване на възрастовата структура и други.Т

Тази година чрез проекта ЮЗДП допълва и уточнява тези мерки, като ключовите препоръки са четири, базирани на данните за Югозападна България. При анализа територията на ЮЗДП е разделена на 13 биоклиматични райони с относително еднакви биоклиматични условия. Направена е характеристика на всеки биоклиматичен район за неговата сегашна горска растителност по подпояси, изложения и почвени условия и е оценено е как се изменят биоклиматичните условия към 2100 г. и кои видове ще са най-подходящи за новите условия, въз основа на аналогични по климатични условия места.

Очаква се, например, местността на Боровец през 2100 г да има климатични условия като сегашния район на Дупница, София - на Пазарджик, а районът на Сандански да се превърне в климатично отношение в днешна Ламия край Атина. За всички планини се очаква изместване с 400-500 м. нагоре на дървесните видове, характерни за сегашните пояси.

Съответно, растителността, която може да расте в новите условия, ще бъде различна и е добре лесовъдите да планиран залесяванията си и за подготовка на горите. Предложенията на ЮЗДП са:

1. Да се адаптира мониторингът на процесите в горите чрез сателитни снимки и да се използват ресурсите на програма Copernicus на ЕК;

2. Да са инвестира в превенция на горски пожари - например, чрез пожарни коли и противопожарни кули;

3.При залесяване да се избират дървесни видове, които са най-устойчиви на бъдещия климат. В зони от мрежата "Натура 2000", където се опазват редки за Европа традиционни естествени местообитания, горите трябва да се възстановяват с видове от опазвания хабитат. Това се прави, например в района на Кресна, където след големия пожар от 2016г. ЮЗДП продължава да провежда залесявания, скоро и с контейнерни фиданки от поточната линия в Локорско, за да възстанови редките дъбови местообитания. Въпреки това, дори в "Натура 2000", могат да се залесят и единични фиданки от видовете, очаквани в "горите на бъдещето". Според Александър Дунчев това няма да компрометира опазвания от "Натура 2000" хабитати, а ще го направи по-устойчив. За местата извън Кресна име и конкретни препоръки за подходящи видове от "горите на бъдещето".

4.Да се работи за осигуряване на структурна устойчивост на горите, което е особено важно за иглолистни култури, когато растат при трудни условия - плитки и ерозирали почви, скалисти терени. Тази устойчивост се постига с поддържане на максимално разнообразие от видове дървета, с различен генетичен произход - например, дъб от места с по-висока и с по-ниска влажност (повече за различния произход на един дървесен вид и залесяванията - тук), както и структурно разнообразие - различни "етажи" на растителност в гората.