Сдружение под името "ЕкоСинитово" е учредено тази седмица от жителите на село Синитово, които искат чрез тази юридическа форма да опазят родното си място от развитие на мина за мрамор, за която в момента тече процедура за издаване на разрешение на 35-годишна концесия. Несъгласието на хората от селото с проекта е било изразено преди две седмици на обществено обсъждане на инвестиционното предложение, предвиждащо изкопни дейности на по-малко от 2 км от селото и постоянен транспортен поток.

Мината е планирана на територията на Бесапарски ридове - местност с две защитени зони от "Натура 2000", които опазват застрашени птици (15 вида от Червената книга на България) и важни за птиците и пеперудите местообитания (редки калцифилни ксеротермни тревни съобщества и 568 вида висши растения). Тук се срещат 4 локални ендемита - растения, които не виреят никъде другаде по света.

Регионалният информационен всекидневник за Пазарджик "Виделина" съобщи още преди две седмици за категоричното несъгласие на местните жители с проекта за изграждане на мина в негово съседство. Съобщението подчертава, че общественото обсъждане е било организирано по средата на работен ден, но жителите на селото са присъствали и категорично са се обявили против мината, която фирма "Еко хидро - 90" планира да изгради в землището на Синитово.

В регистъра на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ - Пазарджик) за заявленията за достъп до информация и движението им за периода - 01.01.2018 г. – 21.12.2018 г. е регистрирана и подписка на жителите на Синитово против добива от "Еко хидро - 90" ООД, град Пазарджик, на строителни материали в м. Мечото меше в землището на село Синитово, община Пазарджик, като подписката има входящ номер от февруари 2018 г.

Общественото обсъждане изпълнява задължението на инвеститора "Еко хидро - 90" да изготви оценки за въздействието на мината върху защитената природа и оценка за съвместимост (ОС) със съседните зони от "Натура 2000", като за това задължение фирмата е уведомена през 2017 г. от РИОСВ - Пазарджик. В уведомителното писмо инспекцията констатира, че "съгласно приложените към уведомлението координати и схеми площадката на инвестиционното предложение попада в границите" на двете защитени зони от мрежата "Натура 2000" - "Бесапарски ридове" за опазване на дивите птици и "Бесапарски възвишения" за местообитанията и дивата флора и фауна.

В уведомителното си писмо до инвеститора на регионалното звено на екоминистерството изрично се подчертава, че "на така заявеното и описано по-горе инвестиционното предложение е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС и по реда на глава втора, при което е преценено, че осъществяването на инвестиционното предложение е вероятно да окаже значително отрицателно въздействие" върху защитени зони "Бесапарски ридове" и "Бесапарски възвишения".

Фирмата е представила на обсъждането на 5 юли в Синитово поръчаните от нея доклади за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Оценка за съвместимост (ОС), изисквана по правилата за "Натура 2000", в която се намира местността Малкото меше, в която пък е разположена планираната площ на бъдещата кариера. От докладите на изпълнителя, фирмата "Дангов проект консулт", става ясно, че проектът предлага открит добив на мрамори на работни стъпала с височина 15 метра, с изградено на всяка площадка вътрешно депо за отпадни материали. Площта на запасите от мраморна суровина са 208 декара, но 108 от тях ще бъдат изключени по препоръка на авторите на доклада по ОС, защото в противен случай ще се навреди необратимо на рядката растителност и местната фауна, заради които зоната "Бесапарски ридове" е включена в европейската мрежа "Натура 2000", гласи докладът на фирмата.

От общо 7 млн. кубически метра мрамори в площта на запасите ще бъдат добити 1.6 млн., което за период на концесията от 35 години се изчислявало на 43 хиляди кубически метра годишно. Това пък правело по 5 камиона на час, които ще превозват готовата суровина по пътя от евентуалната бъдеща кариера покрай Синитово към производствената база на "Еко хидро - 90" в Пазарджик. От представянето на проекта също се разбира, че бъдещата кариера отстои на 1.8 км от село Синитово.

На обсъждането жителите на селото цитират заповед на министъра на околната среда и водите от 2008 г., според която се забранява та редица дейности в границите на защитена зона "Бесапарски ридове", част от които е и местността Малкото меше. Сред конкретно посочените забрани фигурира и разкриването на нови кариери за добив на подземни богатства с изключение на такива, за които има стартирала процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване; издадено разрешение за търсене и проучване; регистрирано търговско откритие; стартирала процедура за предоставяне на концесия за добив или предоставена такава. И жителите на Синитово, и присъстващите на обсъждането представители на Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО с председател Васил Къдринов са изразили по време на общественото обсъждане недоумение изобщо е започнато изготвяне на ОВОС и оценка за съвместимост в разрез с цитираната по-горе заповед на екоминистъра, тъй като разрешението за проучване е дадено 6 години по-късно от кабинета на Орешарски.

Според непотвърдена информация на "Дневник" възможно е фирмата инвеститор да попада в графата "такива, за които има стартирала процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване", ако има такова разрешение не по-късно от ноември 2008 г. Към момента обаче на страницата на Министерството на енергетиката е налично разрешение за проучване от 2014 г. То не може да бъде основание за изключение, защото датира много по-късно след влизането на силата на цитираната заповед за двете защитени зони, която забранява бъдещи мини.

Според информация от енциклопедията със свободна редакция Уикипедия Бесапарските ридове са територия на две припокриващи се като площи защитени зони от европейската екологична мрежа "Натура 2000", които имат различни цели - едната защитава птици, а другата - редки местообитания. Зоните са защитени със заповед на Министерството на околната среда и водите от 2008 година с цел опазване и поддържане в благоприятно състояние на защитени и застрашени видове грабливи птици и техните местообитания.

Според информация на Националния природонаучен музей към академията на науките (НПМ-БАН), Бесапарските възвишения са част от важните за пеперудите места в България. Те обхващат ниски безлесни хълмове и съседните открити пространства. Най-високата точка е 536 м. Склоновете са силно ерозирани и окарстени, безводни. Изградени са предимно от протерозойската свита на мраморите. Тук се намират остатъчна горска растителност и храстова растителност. Хълмовете се характеризират с отворени и полуотворени калцифилни ксеротермни тревни съобщества, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. Срещат се 4 локални ендемита, например растението от сем. Карамфилови текирската мишорка (Gypsophila tekirae). Общо тук са известни 568 вида висши растения, без мъховете и културните растения.

От 2005 година местността е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място. В зоната могат да се наблюдават два вида грабливи птици, чието съществуване е застрашено в световен мащаб: царски орел и ловен сокол. Наблюдават се още орел змияр, скален орел, малък креслив орел, белоопашат мишелов, сокол скитник и сокол орко. От неграбливите птици в зоната друг застрашен от изчезване вид е синявицата, а още няколко са защитените видове: дебелоклюната чучулига, полската бъбрица и градинската овесарка. В значителна численост в зоната гнездят и характерни за откритите тревни местообитания видове като туриликът, късопръстата чучулига и други.

Досега като най-сериозен проблем, водещ до загуба на местообитания за двете зони, е смятано постепенното превръщане на ливадите в лозови масиви. Експлоатацията на кариери за инертни материали също е традиционен ключов за района фактор, водещ до унищожаване на тревни местообитания. Други заплахи, влияещи отрицателно на местообитанията, са употребата на пестициди и опожаряването на стърнищата.