Упорството на управляващите за "Струма" може да доведе до загуба на пари, смятат от "За Земята"
Решението на българските власти от вчера да финансират със 741 млн. лв. от държавния бюджет най-скъпия участък на магистрала "Струма" - този в Кресненския пролом, създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби от Европейската комисия, се казва в становище на екологичното сдружение "За Земята". В него се уточнява, че това може да стане факт, ако бъдат установени сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и бъде заведено дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.
"Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом", се уточнява в позицията. Повече за заплахите за природата и европейската мрежа "Натура 2000" при изграждане на магистралата в противоречие с одобрения от Брюксел първоначален вариант виж тук.
Междувременно вчера е било получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България.
От "За Земята" коментират още, че българските власти упорито настояват отсечката на "Струма" в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година.
Посочва се, че до момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора, предвиждащ извеждането на пътя изцяло извън дефилето. От екосдружението припомнят, че до момента Европейската комисия е отпуснала над 1.9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата.
"Задължението на България е да построи цялата "Струма" в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г. страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала", се казва още в позицията.
В заключение от "За Земята обобщават", че това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненския пролом, е първокласен път, застанал като тапа по средата на магистралата. Като странични решения от избрания проект те посочват оставането на местните хора без локален път, обричането на района на икономически упадък, унищожаване на биоразнообразието и възможностите за развитие на туризъм в цялата зона.