От август до октомври Българската академия на науките и сдружение "Балкани" провеждат първи лагер за мониторинг на Виа Понтика.
Докато вчерашното есенно равноденствие накара хората да се сбогуват със съжаление с лятото и да приветстват есента, птиците започнаха да се подготвят за смяната на сезоните от август, когато мигриращите видове започват преселването си към по-топли страни.
От август до октомври Българската академия на науките и сдружение "Балкани" провеждат първи лагер за мониторинг на Виа Понтика край Дуранкулашкото езеро, което е важна зона за защита на птиците от европейската мрежа "Натура 2000".
България се намира на възлово за мигриращите птици място и през територията й преминават милиони птици от Европа и Азия към зимовищата си в по-южни райони. Много видове летят на т.нар. широк фронт, докато други се концентрират при своите миграции в своеобразни птичи "магистрали".
В България популярност са придобили т.нар. Виа Аристотелис (в западната част на страната, по долината на Струма) и Виа Понтика – по черноморското крайбрежие, с множество влажни зони, които дават възможност за спирки за почивка и храна на въздушните пътешественици при дългия им полет. Важна спирка по пътя на Виа Понтика е Дуранкулашкото езеро.
Виа Понтика по същество е част от Източноевропейския миграционен път, един от двата най-големи на територията на Европа. По българското черноморско крайбрежие могат да се наблюдават огромни ята от прелитащи пеликани, щъркели, хищни птици и др. България е своеобразен домакин на това ежегодно природно зрелище, което може да се наблюдава на малко места по света. 
Важна част за изследването на птиците е именно наблюдението на миграцията им. 
Част от изследванията се извършват с т.нар. опръстеняване – улов на птици с безопасни за тях мрежи и поставяне на идентификационен номер, който при последващо улавяне в друга страна и континент позволява да се установят периодът, скоростта и трасето на преселване на различните видове. 
Освобождаването на птиците от мрежите се извършва внимателно и с често проверяване в периодите, когато мрежите са отворени. 
Опръстеняването е важен за изследователите инструмент за мониторинг на птичите популации, резултатите от който не могат да бъдат получени при други регулярно извършвани изследвания. 
За България в рамките на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН) съществува Българската орнитологическа централа, която координира на национално ниво тази част от проучванията върху миграциите на птиците, която е свързана с тяхното индивидуално маркиране.
Опръстеняването на птиците е един от най-старите и все още широко използвани по света научни методи в орнитологията и е ярък пример за т.нар. "гражданска наука" поради огромния брой въвлечени доброволци.
Докато в много държави в Западна и Централна Европа миграцията на птиците се изследва регулярно, то в България ресурсите и човешкият капацитет често зависят от малобройни доброволци към БАН и природозащитни организации – БДЗП, Сдружение за дива природа "Балкани", Българска фондация "Биоразнообразие", "Зелени Балкани", Фонд за дива флора и фауна и други. 
Тази година започна първи сезон на планирано дългосрочно проучване на птиците, преминаващи през Дуранкулашкото езеро, с доброволчески лагер за опръстеняване, организиран от специалисти от БАН и Сдружение за дива природа "Балкани". 
Основни двигатели на инициативата миграцията през Виа Понтика да се изследва с ежегоден мониторингов лагер са Патрик Бергкамп, координатор на доброволците орнитолози на холандското Дружество за защита на птиците (Vogelbescherming) в Амстердам и доц. д-р Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей към БАН.
При своите акции за наблюдение на птици в Холандия Патрик работи с хиляди доброволци, като данните се използват за научен мониторинг, финансиран от правителството. То след това го използва за своето национално докладване за състоянието на видовете и местообитанията от мрежата "Натура 2000". При инициативата си в България през последния месец Бергкамп успя да се запознае със и да допринесе към обучението на около 100 български доброволци.
Холандеца, както наричахме Патрик с уважение участниците в лагера за опръстеняване на Дуранкулак, работи със свои колеги от БАН и от сдружение "Балкани" – д-р Найден Чакъров, Андрей Ралев.
Участваха много доброволци – от студенти ботаници, през любители орнитолози до лаици - любители на природата. Всеки помагаше според знанията си – с опръстеняване, идентификация на уловените птици, измерване и запис на данните или просто с помощ в битовото поддържане на общия лагер.
При улавянето на птицата освен поставянето на идентификационния пръстен се извършват и основни измервания, които стават част от "паспорта", съответстващ на номера на пръстена ѝ в записките на изследователите. 
Записките за птиците се водят регулярно и в съответствие с установени международни методики. 
След като данните на птицата са записани, изследователите я освобождават максимално бързо и тя продължава полета си по своя миграционен път. 
Често наблюдаваните и заснети птици продължават да се обсъждат и след завръщането в лагера. 
Обработката на записките също продължава. До 22 септември са опръстенени около 6000 птици от 66 вида. 
От края на август досега доброволците научиха много от Патрик Бергкамп и българските орнитолози. Успяха да видят много птици от очаквани масови миграционни видове – при опръстеняването често се повтаряха до припадък жълта стърчиопашка (Motacilla flava) и средна пъструшка (Porzana parva). Заедно с тях обаче дори и запалени орнитолози успяха да видят на живо птици, които досега не бяха намирали. За Теодор Трифонов, който учи магистратура по биология в Германия, това бяха северният славей, жълтоглавата стърчиопашка, голямата пъструшка и речният цвъркач 
Голяма пъструшка (Porzana porzana). 
Каспийска рибарка (Hydroprogne caspia). 
Речeн цвъркач (Locustella fluviatilis). 
Синьогушка (Luscinia svecica). 
Жълтоглава стърчиопашка (Motacilla citreola). 
Под водачеството на Павел Симеонов, орнитолог и гид на фото- и природолюбители в района на Каварна, доброволците успяха да видят и смесена двойка от ням и поен лебед, за която се предполага, че има хибридно потомство. 
Често работата на лагера продължава до тъмно и дори на челници, защото опръстеняването се случва основно вечер и сутрин, когато птиците спират за почивка или отлитат след нея. 
Вечерната работа обаче е придружена с прекрасни гледки. 
А ранното ставане за лагера също е възнаградено с бонус от летни изгреви. 
Една от сутрините ни зарадва едновременно със среща между залязваща пълна Луна и изгрев. 
Споделянето на любовта към природата, разбира се, носи и нови приятелства на природозащитните лагери. 
Миграцията на птиците и лагерът по опръстеняване на Дуранкулак продължават до средата на октомври. Тогава данните от лагера ще бъдат обобщени от българските учени и Патрик Бергкамп. И докато се сбогуваме с лятото, нека се порадваме и на ранната есен, птиците, които идват с нея, и подготовката за "кацане" у дома на топло за по-дълъг период. 