Български учени работят по хибриден тролейбус, който може да е независим от контактната мрежа, като изминава до 100 километра на ток от собствени източници, разработват авангардни батерии и суперкондензатори, търсят нови технологии за съхраняване и преобразуване на възобновяема енергия и експериментират със способи за улавяне и преобразуване на въглероден двуокис от атмосферата. Това са само част от проектите, част от Националната научна програма "Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита - Е+".

На работна среща днес в Българската академия на науките бяха представени част от конкретните разработки по програмата, началото на която е поставено преди малко повече от година, а финансирането е от министерството на образованието. "Целта на програмата е да покаже на обществото, че учените работят по проекти, които ще подобрят живота на българите", коментира в началото на срещата съветникът на министъра на образованието проф. Иван Димов, който е наблюдаващ от страна на МОН.

Хибридният тролейбус ще е на базата на съчленен "Икарус" на преклонна възраст с дължина 13 метра, на който ще се монтират горивна клетка и батерия. Тяхната роля е да осигуряват ток за електромотора, което прави тролея независим от контактната мрежа.

Това е полезно, когато се извършва ремонт по нея. В момента София разполага с хибридни тролейбуси, но тяхната автономност се осигурява от дизелов двигател. Хибридните тролеи могат да се ползват и по нови линии, по част от които има контактна мрежа.

Към момента експерименталният "Икарус" е разглобен на съставните му части и е разработен 3D проект за оборудването му с резервоари за водород, горивна клетка и батерии. В горивната клетка при реакция на водорода от специалните бутилки и кислорода от въздуха ще се произвежда електричество.

Една от целите на проекта е да се покаже на обществото, че водородът не е нещо опасно, а другата е създаване на експертиза в тази област, коментира д-р Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, който е част от екипа.

На срещата беше съобщено, че на 21 ноември България е станала част от европейската инициатива за навлизане на водородните превозни средства в Европа (JIVE2), което и дава възможност да закупи пет автобуса на това гориво на преференциални цени. По програмата 7 европейски държави (България, Франция, Германия, Норвегия, Швеция, Холандия и Великобритания) ще купят общо 150 такива превозни средства.

Според поет ангажимент по пакета "Климат и енергия" на ЕС в страната до 2030 година трябва да има поне 10 зарядна станции за водород.

Институтът по инженерна химия при БАН пък демонстрира друго приложение на горивните клетки - за пречистване на отпадни води, при което се получава и електроенергия, покриваща цялата консумация на системата. Този способ на пречистване вече се тества в предприятие за преработка на хартия в Пазарджишко, като обработената вода е пречистена 90%, което позволява връщането й в природата и използването й за поливане.

Разработването на авангардни батерии, които елиминират недостатъците на популярните литиево-йонни батерии - високо тегло, склонност към самозапалване и висока цена, пък е фокусът на работна група в Института по обща и неорганична химия при БАН. В същото време в новото поколение батерии се използват и екологосъобразни материали.

На работната среща днес бяха представени и проекти за изграждане на "Зелен дом", който разчита изцяло на възобновяеми енергийни източници и има нулеви вредни емисии. Що се отнася до методите за улавяне на въглероден двуокис, търсенията са в различни посоки - от широк набор материали (силикати, отпадна пепел от въглища, природни продукти), микроорганизми и висши водни растения.