Гражданското сдружение мери моментните данни, а сайтът на Министерството на околната среда подава осреднени - за 24-часов период и именно за него важи нормата от 50 микрограма на 1 куб. м, отбелязват експертите на Столичната община.

Заради очакваните по-високи нива на замърсяване Столичната община въвежда днес безплатни буферни паркинги за всеки, който остави колата си и използва градския транспорт. Кметът Йорданка Фандъкова обяви още, че продължава и допълнителното миене на основни улици, както и проверките на източници за замърсяване от строителни, търговски, промишлени обекти и по сигнали на граждани.

Освен в София въздухът е опасно мръсен в още няколко български града, сочат също данните на AirBG - в Пловдив, Пазарджик, Видин и Велико Търново.

Изнесени през пролетта данни от гражданското сдружение AirBG за миналия отоплителен сезон сочат, че най-много дни със замърсяване над нормата е имало във Видин (91 дни, или 42% от сезона), Русе (73 дни), Пловдив (65) и София (41). От сдружението отчетоха също, че с 1.8 години се скъсява средно животът от мръсния въздух, докато от пушенето – с 1.6 години.

До края на годината се очаква да тръгне сайтът, на който ще могат да се видят данните за качеството на въздуха в София от монтираните от общината по европейски проект 22 контролни станции. Мониторингът за качеството на въздуха се извършва по 9 показателя, сред които въглероден диоксид, азотен диоксид, серен диоксид, озон, фини прахови частици 2.5 и 10, както и температурата, влажността и налягането.

В началото на месеца Софийският градски съд (СГС) задължи Столичната община да създаде на сайта си и на страницата си във фейсбук пряк достъп до системата за предоставяне на информация на обществеността за качеството на атмосферния въздух в София в реално време. Общината е длъжна да представя всеки месец отчет какво е било качеството на въздуха през изминалия месец, колко често улиците са били мити и в срок от 2 месеца от днес да представи план за засаждането на дървета през 2020 г. Това са само част от новите привременни мерки, които съдът наложи срещу общината, докато приключи делото за мръсния въздух, което бе заведено от граждани и неправителствената организация "Група за чист въздух".

Петте най-сериозни здравни риска от мръсния въздух са остри респираторни заболявания на долните дихателни пътища, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), рак на белия дроб, исхемична болест на сърцето и инсулт.

Специалистите коментират, че "спасение по единично" от мръсния въздух няма и са нужни мерки на държавно ниво, за да се реагира на проблема. И все пак най-често даваните от специалистите съвети е в дните с повишено замърсяване на въздуха хората, които имат здравословни оплаквания, да остават вкъщи и да не проветряват помещенията, за да нямат досег с въздуха навън.

В дни на силно замърсяване хората с хронични белодробни заболявания задължително трябва да се обърнат към лекуващия си лекар и той при нужда да увеличи медикаментите им за овладяване на кризите, съветва проф. Коста Костов, национален консултант по пулмология и фтизиатрия и завеждащ Клиниката по белодробни заболявания на ВМА.

В масовия случай - ако трябва да се излиза по работа, на училище, на детска градина и т.н., най-добре е

да се носят маски, но трябва да се има предвид, че те имат частичен ефект и не решават проблема напълно. Най-обикновените санитарни маски се продават в аптеките за 20-30 стотинки бройката, а по-професионалните хирургически са по няколко лева.

Лекарите съветват, ако все пак се носят, маските често да се сменят – през два-три часа. Това означава, че човек трябва да носи по няколко в джоба. Маските обират големите прахови частици, но не улавят най-фините частици.