Влажните зони остават без охрана и след пожарите
Ръководството на Националната служба за защита на природата (НСЗП) към Министерството на околната среда и водите отказва да въведе по-строга защита за Драгоманското блато, въпреки че 80% от него изгоря преди седмици. Това е станало известно на среща по повод Деня на влажните зони в понеделник, съобщи природозащитната коалиция "За да остане природа в България."
В срещата, организирана от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) София, са взели участие представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерство на туризма, Община Драгоман, Областна администрация на област София, Районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Сливница, Държавното горско стопанство "Сливница", Лесотехническия университет и организации и Коалиция "За да остане природа в България".
Има статут - няма защита
Предложението на природозащитниците е било Драгоманското блато да получи статут на национална защитена територия с категория "природна забележителност", което би дало права за защитата му от страна на Регионалната инспекция по околна среда и води на Министерството на околната среда и водите. Отговорът на ръководителя на отговорното звено Националната служба за защита на природата (НСЗП) е бил, че екоминистерството няма достатъчно капацитет да осъществява опазването на поредната защитена територия и отказа каквато и да е защита на Драгоманското блато.
По своя статут Драгоманското блато и към момента би трябвало да е защитено - то е зона от мрежата "Натура 2000" (повече за "Натура 2000" виж тук) и важна за опазване влажна зона от Рамсарската конвенция. И по двете класификации МОСВ е отговорната институция за опазването му.
Вместо по-силна защита - по-слаб закон
Директорът на Националната служба за защита на природата, която е отговорна както за националните защитени територии, така и за българските зони от европейската мрежа "Натура 2000", е допълнил на срещата, че вместо за засилена защита, МОСВ започва отново да работи по промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Тези промени в закона бяха проект на разследвания за безстопанственост бивш министър Нено Димов и целта им беше ЗБР да даде право на еднолично решение на министъра за отслабване на защитата на "Натура 2000", изключване на площи от нея, както и за обявяване на заповеди и планове за управление, които не съдържат конкретни мерки за опазване на защитените на хартия зони. Срещу промените в Закона за биоразнообразието през 2019 г. се обявиха всички научни институции, работещи в сферата. Опитът за промени в ЗБР е едно от тежките "изпълнения на ангажименти", останали в наследство от Димов в МОСВ.
В своето заявление от днес Коалиция "За да остане природа в България" заявява, че приоритет в работата на МОСВ е да спазва българските и европейски закони, а не да ги изменя заради липси в капацитета си.
Екокоалицията също напомня, че това е поредният отказ от страна на Министерство на околната среда и водите да завърши процедурата за обявяване на защитена местност "Драгоманско блато". Община Драгоман и Сдружение за дива природа "Балкани" подават съвместно предложение за защитена територия през 2005 г., а през 2008 г. междуведомствена комисия го одобрява.
Дори и със сегашния си статут на зона от "Натура 2000" и Рамсарска влажна зона блатото би трябвало да има защита. Според "За да остане природа" приоритетно след пожара е възстановяването на поне част от мостчетата и пътеките. То е необходимо да се случи в рамките на следващите три месеца, за да се осигури достъп за посетителите на влажната зона. За целта сдружение "Балкани" вече обяви дарителска кампания, за която ще помогне и състезанието "Байк и рън за Чепън."
Няма заповед - няма защита
Природозащитните организации напомниха и за задължението на МОСВ да издаде заповед по Закона за биологичното разнообразие за защитената зона от Натура 2000 по Директивата за местообитанията. "Рамсарско място и зона от "Натура 2000" без конкретни режими, управление и охрана не могат да осигурят дългосрочно опазване на природата," разясняват от "За да остане природа".
Забавянето на 211 заповеди с конкретни мерки за опазване на зони е причина е една от общо 35 активни наказателни процедури в момента наказателни процедури срещу България, като е и ключово нарушение на МОСВ според одит на Сметната палата. За проблема с липсващите заповеди от години сигнализират природозащитници.