Елени и редки птици видяха край Чупрене участниците в лагера "Бъдещи природозащитници" на Асоциацията на парковете в България
Северозападна България е свързвана преди всичко със статистики за бедност и обезлюдяване. Участниците в лагера "Бъдещи природозащитници", организиран по проект на Асоциацията на парковете в България и четири партньорски организации обаче видяха повече в страната на "пустиняците". 
Те се запознаха с богатия див живот на природата край връх Миджур и възможностите за туризъм и традиционен селски поминък в района на Чупрене и Белоградчик. 
Част от дивите животни в района не само се показаха на участниците в програмата "Бъдещи природозащитници" на Асоциацията на парковете за професионално развитие в природозащитата. Елените бяха без страх от хората, любопитни към тях и с минути позираха за снимки. Безстрашие, което показва и уязвимост спрямо бракониери, но и успехи в досегашното съхранение на дивата природа на Северозапада. 
Като част от порграмата на Асоциацията на парковете за неформално обучение по биологични науки и природозащита 15 младежа, учени и природозащитници прекараха пет дни в лекции и теренни практики. Лагерът беше организиран от асоциацията с подкрепата на лектори от Националния природонаучен музей към БАН и от Сдружение за дива природа "Балкани", с логистичната помощ на Българска фондация "Биоразнообразие", която е един от партньорите по проекта и при топло гостоприемство от хижа "Горски рай" край биосферен резерват "Чупрене". 
Хижа "Горски рай" беше домакин на лекциите за прилепи, редки птици и бозайници и изходна точка на теренните проучвания. 
Теренната практика за прилепи започна в пещерата "Козарника", която е била дом на човека преди милион и 600 хиляди години. 
Там лекторът по темата Ния Тошкова от Националния природонаучен музей към БАН разказа както за различните видове прилепи, така и за свидетелствата за живота на праисторическите хора. 
В пещерата "Магурата" участниците в лагера "Бъдещи природозащитници имаха възможност да наблюдават отблизо различни видове прилепи, както и да се запознаят с трудностите при опазването на древните рисунки на пещерните хора, заради които те не са достъпни за туристически посещения.
На снимката: Прилеп от вида Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) в пещерата "Магурата".
Младежите от "Бъдещи природозащитници" се запознаха с много особености от живота на прилепите - единствените бозайници с активен полети и силна устойчивост на патогени. Те научиха и различни факти, свързани със зоонозите и начините, по които хората пренасят болести от животинския свят, когато навлизат в него агресивно (повече тук). 
Заниманията за бозайници бяха проведени под ръководството на Симеон Арангелов от Асоциацията на парковете в България, който разказа за видовете едри бозайници и методите за изучаването и опазването им. Той разказа и за свидетелствата за присъствието на рис в района преди десетилетия, както и за надеждата този рядък горски хищник да се завърне в България, която дават спорадични навлизания на представители на популацията му от Сърбия. На терен Арангелов показа свидетелства за присъствието на вълци, елени и сърни в горите край "Горски рай", но едва случайно при отпътуване част от обучаващите се успяха да видят на живо кошути и благороден елен. 
Лекциите и теренните проучвания за редките птици в Западна Стара планина бяха водени от доц. Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей към БАН. Още при първия нощен поход участниците чуха три от редките пернатоноги кукумявки (Aegolius funereus), като дори успяха да заснемат една от тях. 
Търсенето на редки птици включваше дълги преходи, като за някои от тях беше важно наблюденията да се извършват нощем и във високите части на планината. 
Различните пояси на гората и планинското било дадоха възможност за наблюдение на птици и животни с различни местообитания. 
На връх Оба част от бъдещите природозащитници видяха пъстрогушите завирушки (Prunella collaris), които прекарват лятото във високите пояси на планините, а през зимата слизат в полите им 
От редките видове кълвачи бъдещите природозащитници успяха да заснемат сив кълвач, защитен от европейската мрежа "Натура 2000" (повече тук). 
Сивият кълвач (Picus canus) не само е защитен от европейската Директива за дивите птици, но и има статут на "застрашен" вид в България. 
Търсенето на редки кълвачи отведе бъдещите природозащитници във вековни букови гори, част от които са защитени като гори във фаза на старост (виж за статута тук). 
Към момента с този статут в България е установена законодателна защита на 10% от държавните гори в "Натура 2000", като тече инициатива да се присъединят и общински гори, които отговарят на изискванията за стари гори. 
Птиците бяха "повиквани" със запис на песен от своя вид. 
След пускане на запис с повик, особено важно беше участниците да имат остър слух, за да чуят отговор на евентуално появила се птица. 
Често "ослушването" за птици беше и възможност за почивка сред красивата гледка при многочасов преход без пътека. 
Смърчовите гори на биосферния резерват "Чупрене" се оказаха дом на пернатоноги кукумявки и горски улулици, като за проведените теренни посещения не бяха установени други нощни видове. 
Освен получените нови знания, участниците в "Бъдещи природозащигтици" създадоха нови приятелства. 
Така общата любов към природата и интензивните преходи в планината свързаха хора, които имат интерес за работа в защита на пиродата за в бъдеще. За тези цел на 17 октомври в община Драгоман по проекта "Бъдещи природозащитници" предстои и среща на младежите с възможни работодатели в сферата на биологичните изследвания и опазването и управлението на околната среда. 