Почистване на плаж, морска изложба и разказ за солта на морето - как гражданските организации отбелязаха празника.
С подписана спогодба от 31.10. 1996 г. на черноморските държави за възстановяване и опазване на Черно море днешната дата се чества като негов празник. Макар и на хартия България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна да изпълняват план за действие по темата, застрояването на защитени степи, гори и дюни по българския черноморски бряг продължава, а международни и местни потоци индустриални и битови отпадъци от десетилетия са основното предизвикателство за живота в морската вода.
На снимката: Иракли е най-северното находище на рядката пясъчна лилия в България, защитена зона от "Натура 2000" по две европейски директиви и плаж за природосъобразен туризъм според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Въпреки това районът е под натиск на ежегодна урбанизация, периодични замърсявания и непрекъснати граждански сигнали за незаконен риболов чрез тралене.
Както всяка година , и днес традиционно граждански организации честваха празника с природозащитни дейности. Във Варна "Обществен център за за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и "Приятели на морето" отбелязаха деня с почистване на плаж "Черноморец" край квартал "Галата" с доброволци от района. 
Читалището "Отец Паисий" на шабленското село Езерец представя фотоизложбата за фара на Шабла на Наньо Димитров, който четвърт век е бил служител на най-стария български черноморски фар. С малките читатели са обсъждани и книги на черноморска тема от библиотеката на читалището. 
С разказ на Спас Узунов за солта в морската вода отбелязва международния ден на Черно море Българска фондация "Биоразнообразие", която работи заедно с "Черноморски солници" АД за опазване на Атанасовското езеро край Бургас. Освен поддържан резерват, езерото е и защитена зона от европейската мрежа "Натура 2000" и убежищe за множество прелетни и водолюбиви птици. По-долу "Дневник" представя разказа на Спас Узунов, любезно споделен от Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ). 
Средната соленост на Световния океан е 35-36 ‰ (промил – една хилядна част от нещо). Това означава, че 35-36 гр. в един литър морска вода се падат на разтворените соли в нея. Изчислено е, че ако тези соли кристализират, биха покрили цялата повърхност на земята със слой по-дебел от 100 м. Но те не са само познатият ни натриев хлорид (готварската сол), а соли на различни химични елементи – магнезиеви, калиеви, калциеви, медни, манганови, железни и т.н. Морската вода съдържа цялата палитра на химичното разнообразие на земята. 
Основна част от солите идват от сушата. Дъждовната и подземните води, водите на реките и езерата са в постоянен контакт със скалите на сушата. Те взаимодействат с тях и в процеса се образуват различни химични съединения, сред които и голямо количество соли. И по силата на вечния воден кръговрат те рано или късно се озовават в моретата и океаните. Моретата и океаните също "произвеждат" свои соли. Подобни на сушата реакции се получават и на морското дъно, особено в местата, където морската вода контактува със скална основа. 
Солеността не се увеличава, защото протича и обратен процес – солите от морската вода си взаимодействат със скалите и кристализират или се превръщат в неразтворими минерали и съединения, които се утаяват на дъното. И така е достигнато равновесно положение между образуването на нови количества соли и тяхното минерализиране. 
Черно море има соленост от около 17 ‰, което го определя като средно солено. Причините за това са както в неговото историческо минало, така и в настоящето. Черно море е образувано преди около 8000-10 000 години, вследствие на образуване на връзка между съществуващите на това място остатъци от древното Сарматско море (обширен сладководен водоем, простиращ се от централна Азия до Централна Европа) и Средиземно море. Тогава, вероятно поради голямо земетресение и обилни валежи се образува днешният проток Босфор, свързващ Черно море с Мраморно море (Част от Средиземно море). Водите на последното започват да нахлуват на територията на сегашното Черно море и оформят съвременния му облик. И така постепенно солеността му се увеличава. Но не достатъчно, за да бъде равна на тази в Средиземно море – много малък обем води постъпват от Средиземно в Черно море, поради теченията и профила на Босфора. Отделно от това в Черно море се вливат три от най-големите европейски реки – Дунав, Днепър и Дон, които носят големи обеми сладка вода, а изпарението е твърде малко, за да позволи увеличаване на солеността. 
Атанасовско езеро е крайбрежен водоем, неговото съществуване е неразривно свързано с морето. Известно е, че в миналото то е било слабосолено езеро – лиман, в което са се вливали три основни притока – Азмакдере, Курбардере и Дермен дере. Като решение за изкореняване на смъртоносната тогава малария през 1906 г. е започнало преобразуването му в солници. Преустановено е било вливането на трите реки в езерото, а водите им са били насочени за вливане в Черно море. От друга страна е създадена изкуствена връзка с Черно море, посредством прокопан канал. По него в езерото постъпват свежи морски води, което е основната причина да познаваме Атанасовско езеро такова, каквото е днес – крайбрежна лагуна. А част от Атанасовско езеро има соленост, близка до тази в Мъртво море – над 300 ‰! Животът на Атанасовско езеро зависи от морските води – от една страна за получаване на морската сол – незаменим за човека природен продукт, а от друга – за да може уникалната му екосистема да функционира. 
Съществуват редица организми, които са се приспособили и успешно живеят в тази ужасяваща соленост. Те са изработили редица впечатляващи механизми, за да се справят с вредното въздействие на солите във водата – произвеждат специфични вещества, за да поддържат хомеостазата си, натрупват в тялото си големи концентрации от соли или могат да бъдат неактивни в неблагоприятните периоди. В Атанасовско езеро такива емблематични видове са микроскопичното червено водорасло (дуналиела, придаващо червения цвят на водите), солничното раче – любимата храна на фламингото и други пернати обитатели на езерото и солянката – единственото висше растение, оцеляващо в изпепеляващите условия на високата соленост.
На сминката: солнично раче
Солянка от Атанасовското езеро. 