Атанас Грозданов: Зимното подхранване на градските животни е отлично антистрес занимание

Атанас Грозданов: Зимното подхранване на градските животни е отлично антистрес занимание

Черен щъркел прелита над блок в квартал "Лозенец", 11 май 2020 г.
Черен щъркел прелита над блок в квартал "Лозенец", 11 май 2020 г.
Д-р Атанас Грозданов е преподавател по зоология в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той също така ръководи студентския клуб "Скорец" за природозащита и е един от инициаторите на платформата за градско биоразнообразие "Дивата София".
Първият сняг обикновено се посреща с радост от зимните спортисти и опасения за студ и ограничаване на придвижването от уседналите градски жители. Какво означава той за животните в града?
- Застудяването и снежната покривка без съмнение поставят на изпитание дивите обитатели на градската среда. Местата за търсене на храна стават ограничени, а ниските температури изискват активно възстановяване на енергийните загуби, свързани с поддържането на постоянна телесна температура. Ето защо през зимата градските животни стават по-видими за нас - те често търсят близостта на човека и пренебрегват предпазливостта си в борбата за оцеляване.
Син синигер в търсене на храна на балкон, 24 март 2020г.
Син синигер в търсене на храна на балкон, 24 март 2020г.
Кои от животинските обитатели на града са най-уязвими през зимата?
- Суровите условия могат да бъдат изпитание за всички видове, особено когато продължават за по-дълги периоди. Някои птици се приспособяват добре, като включват в менюто си различни остатъци от храната на хората, но други по-специализирани видове могат да имат съществени трудности.
Сред по-уязвимите са червеногръдката, домашната червеноопашка, орехчето - те са частично насекомоядни. Също така и косът, тъй като снегът скрива червеите, за които той рови под листата.
Има ли нужда от човешка помощ градското биоразнообразие или е достатъчно приспособено, за да оцелее при студ и оскъдна храна?
- Редица изследвания доказват, че зимното подхранване на птици например може да е от полза за редица видове и дори може да е свързано с увеличаване на разпространението им. Това не е за пренебрегване в епохата на масово намаляване и изчезване на видове в резултат на човешкия прогрес.
Нека не забравяме и че ползите от подобни дейности са двустранни - в замяна дивите животни ни предоставят прекрасни възможности да ги наблюдаваме, което е отлично антистрес занимание, а и много добра идея за градивно и интересно хоби за деца от различни възрасти.
Човешката подкрепа не компрометира ли идеята за диви животни - не ги ли опитомява? Къде е границата между опазване и одомашняване и култивиране на природата?
- В един идеален свят дивите животни не биха имали нужда от нашата подкрепа поради отличното си приспособяване към средата. В действителност обаче средата им е значително променена от човека и това често ги поставя на изпитание. Синигерите нямаше да имат нужда от поставяне на къщички за птици, ако старите дървета с естествени хралупи не се унищожаваха толкова масово, а хранилките можеха да са излишни, ако имаше достатъчно големи зелени площи, които да осигурят търсенето на храна.
Как можем да помогнем на птиците и парковите обитатели да оцелеят през зимата?
- Един от най-ефективните, лесни и приятни начини за това е поставянето на хранилка за птици. Вариантите са много, като дори такава може да се изработи и от отпадъчни материали - например от пластмасова бутилка от два литра с прорязани прозорчета отстрани. Ако хранилката се зарежда редовно, тя ще ни подари интересни моменти и разнообразие от видове през целия зимен сезон.
Kак препоръчвате гражданите да помогнат на пернатите - има ли упътвания или споделени инициативи за това как се създава и поставя хранилка за птици например?
- Стараем се да качваме напътствия за това в нашите информационни канали във Фейсбук, като целта ни е да достигнем максимално широка аудитория, защото заниманието е приятно, полезно и много интересно. Съвети за подпомагането на градското биоразнообразие могат да бъдат намерени например в страниците на студентски клуб "Скорец" (например тук) и инициативата "Дивата София" (тук).
Можем ли да навредим на птиците при поставянето на хранилки - какво трябва да знаем за необходимия вид храна и физическия достъп на птиците до нея?
- За да бъде успешна и наистина полезна нашата дейност, е нужно да спазваме няколко основни правила. Относно типа храна като най-универсален и евтин вариант е утвърден суровият слънчоглед. В никакъв случай не трябва да използваме осолен такъв.
Относно дизайна и позиционирането на хранилката възможностите са наистина много, но по принцип близостта на дървета и храсти е добра предпоставка тя да бъде посещавана по-често. Много често хранилките представляват вертикални цилиндри или висящи платформи, където може да се поставя слънчоглед. Привидната им нестабилност всъщност е от полза за видове с добри "акробатични" умения като синигерите, защото при статична хранилка на нея често се наместват гълъби, които бързо изяждат цялата храна, която сте поставили. Разбира се, в резултат от нашите наблюдения бихме могли да модифицираме някои детайли според това дали подхранването ни е успешно.
Най-хубавото е, че въпреки многото отлетели прелетни птици през зимата София не става по-бедна на видове, защото тогава тук долитат северни и планински гости като планинските чинки, беловеждите дроздове, червенушките и много други.
Има ли някакви инициативи на клуб "Скорец" или "Дивата София" в тази посока?
- За нас популяризирането на дейности като подхранването на птици през зимата е важна кауза, защото освен ползата за тях има редица ползи и за хората.
Много от нас възстановиха връзката си с природата по време на тазгодишната карантина. Особено през пролетта социалните мрежи се напълниха със снимки на птици, направени от прозореца или балкона на апартаментите. Ние също сме убедени, че тези дейности биха били интересни на много хора, стига вниманието им да се насочи натам.
Това наблюдение на градско биоразнообразие тогава замести забранените наблюдения на птици сред природата и беше начин за преоткриване на птиците в града, но и за виртуална социализация на общността - имаше различни предизвикателства и разговори на тема "балкон бърдинг" (например тук и тук), с които се забавлявахме през изолацията.
В клуб "Скорец" от години зареждаме хранилка, видяна вече от стотици студенти, а част от дългогодишните данни от нея дори публикувахме в научно списание.
В страницата "Дивата София" темата също присъства често, особено през зимния сезон. Наскоро имахме и голяма изложба, посветена на градските обитатели, домакин на която беше Регионалният исторически музей - София (повече тук). Надяваме се скоро изложбата да гостува и на други места в София и страната.