Заместник-министърът в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Ренета Колева представи пред "Дневник" новоприетия Национален план за управление на отпадъците за периода 2021-2028 г. и очакваната през септември действаща наредба по Директивата (ЕС) 2019/904 за забрана на 11 вида пластмасови продукти. Планът за отпадъците бе приет преди седмица, а европейската директива от 2019 г. трябваше да бъде транспонирана в националното право и да се прилага от 3 юли 2021 г.

- Националният план за управление на отпадъците е със срок на действие 2021 - 2028 г. Основните цели са предотвратяване на депонирането и намаляване на образуването на отпадъци. Той е преход към ефективно оползотворяване на отпадъците като ресурси в кръговата икономика. В него са заложени конкретни цели и мерки, на чиято база общините ще разработят своите програми. Най-общо целите са: предотвратяване образуването на отпадъци, рециклиране и оползотворяване, намаляване на количествата на депонираните отпадъци. Заложени са и финансови инструменти, които общините да ползват, като държавата определя политиките, но общините са тези, които са отговорни за изпълнението на целите. Планът дава възможност на общините да проявят инициативност и да идентифицират действията, с които ще постигнат тези цели.

Факт е, че държавата се забави с плана и загуби немалко време, но сега го обсъждаме с представители на общините и обсъждаме трудностите, с които трябва да се справим. Несправянето би означавало нова наказателна процедура и санкции за България.

Трябва да стигнем от 65% депониране на отпадъци до 10% депониране до 2035 г. Това е сериозно предизвикателство и тук общините са водещи с техните регионални системи. От министерството имаме координираща роля за подкрепа. Правим срещи с тях и оползотворяващите организации, които също имат ключова роля за постигането на тези цели.

- Не смятам, че имаме висока успеваемост в управлението на отпадъците. Имаме висока успеваемост от страна на оползотворяващите организации. Имаме данни за 7-8% оползотворяване чрез изгаряне, докато целите са за 25%, рециклирането е около 30% към момента, а трябва да е 60%. Далеч сме от необходимите резултати и трябва да действаме изключително бързо и адекватно. Всички тези проблеми не са нови, известни са от години и за тях са похарчени много средства от оперативните програми - за разделно събиране, за предварително третиране преди депониране.

- Затова правим срещи с тях, за да ускорим процеса. Обсъждахме и директивата за еднократна пластмаса, за отпадъците от опаковки и за RDF, който се трупа в общините.

- Министерството няма друга роля освен координираща. С нормативната уредба и подзаконовите актове ние поставяме задачите. Нямаме механизъм за постигане на конкретни действия, единствено можем да искаме данни за постигнатите резултати. Водещи са общините.

Ние координираме всички участници, включително и гражданите. А и неправителствените организации също имат ключова роля, както и бизнесът. Факт е, че информационните и разяснителните кампании са ключови и много необходими. Хората трябва да са наясно с вредата, която се нанася на природата с неправилното изхвърляне. И с конкретните материали, които се използват. Защото те трябва да се изведат от общия отпадък, да се третират разделно, по подходящия начин.

Важно е политиката да не бъде ориентирана към депониране, както до момента. Трябва да имаме мотивация за гражданите за разделено изхвърляне и санкции за производители чрез т. нар. продуктови такси за превенция на генерирането.

Важно е самосъзнанието на гражданите, за да използват разделните контейнери, не е само задача на общините и оползотворяващите организации да ги поставят.

- Смятам, че ще имаме голям напредък, след като транспонираме директивата за еднократната пластмаса. В наредбата, която вече е разработена и предстои да се публикува за едномесечна обществена консултация, са залегнали и тези продукти.

В наредбата са залегнали предвидените от директивата продукти за еднократна употреба от пластмаса - сламки, клечки за уши, прибори за еднократна употреба. Освен тези, които са изрично посочени в директивата, ние сме включили в забраната и съдовете за храна за еднократна употреба и стиропора.

Важно уточнение е, че с влизането в сила на наредбата ще се забрани вносът на тези продукти, но запасите, които вече се намират в търговската мрежа, ще продължават да се продават до изчерпването им.

Отделно в наредбата предвиждаме и маркировка за продуктите, които не са забранени, но са проблемни. Така гражданите ясно ще виждат, че тази чашка съдържа пластмаса. И всеки търговец, който предлага такъв продукт, ще трябва да обозначи начина, по който следва да се изхвърли и третира тази чашка. Тя също така ще струва допълнителна продуктова такса за производителите и купувачът ще трябва да плаща по-скъпо сутрин за кафето за работа в такава чаша, за да заплати и този продукт. Така търговците ще трябва да търсят по-евтини алтернативи - разградими материали или прибори за многократна употреба.

Факт е, че хората вече се интересуват и са узрели за идеята за правилно изхвърляне и многократна употреба. Но масово не са информирани - както за пластмасата в тази чаша, така и за пластмасата във фасовете, които също виждаме изхвърлени навсякъде. Важно е хората да знаят какво съдържат продуктите, за да избират при покупка и след това да изхвърлят правилно.

Информационните кампании са ключови за постигане на целите.

- Очакваме наредбата да се публикува през юли, да се приеме през август и да влезе в сила през септември, с което да се транспонира директивата.

- В момента в страната работят 50 регионални депа. Те отговарят на националните и европейски изисквания и са обхванати на 100% населените места. Общините бяха финансирани с немалко средства от оперативните програми за тези депа.

Беше заложен срок за действие на тези депа и пределен капацитет. Но виждаме, че на много места те се превишават. Оттук нататък за някои от тях ще се дава допълнително финансиране за разширяване на регионалните депа, само доколкото изграждане на допълнителен капацитет е нужен - за избягване на замърсяване с риск за човешкото здраве.

След като тези дейности вече не са допустими с европейско финансиране, средства за общинските депа са заложени като съфинансиране от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Но е важно да се знае, че ресурсите на ПУДООС са крайно ограничени. Държавата не може да остави общините в хаос, но от друга страна в никакъв случай няма да позволи депониране на цялото количество отпадък.

Възможно е да мислим за бъдещи приоритети за финансиране на ПУДООС, които да заменят финансирането за депа с други дейности - разделно събиране и рециклиране, например. Това зависи от управителния съвет на ПУДООС.

След изграждането на депата, вече е отговорност на общините максимално да извлекат от отпадъка материалите, които могат да се рециклират, за да се намали количеството, което се депонира.

Тъй като общините плащат отчисления към регионалната екоинспекция - такса за всеки един тон депониран отпадък по чл. 60 и чл. 64 от закона за управление на отпадъците - това е още една мотивация за намаляване на депонирането. Отчисленията се ползват само за дейности, свързани с инвестиции в управлението на отпадъците - нови контейнери, компостиране, сметосъбираща техника, рекултивация на депото след запълването му.

- Това към момента е отговорност на оползотворяващите организации и се обезпечава чрез плащане на продуктови такси за опаковките от производителите. Не всички продукти и не всички общини обаче са обхванати от организации, оползотворяващи отпадъци със средства от продуктовите такси. Общините, които не са обхванати, могат да кандидатстват към ПУДООС.

В момента правим анализ във връзка с прилагането на Националния план за управление на отпадъците 2021 - 2028 г. и стратегията за кръгова икономика. Така или иначе служебното правителство няма да може да завърши процеса, но поне искаме да създадем яснота. Важно е да видим какви са нуждите и доколко би било ефективно пренасочване на ресурси в нови направления, трябва да се разходва устойчиво и ефективно.

- В новата наредба сме заложили и разширена отговорност на производителите. Министерството има желание да въведе и принципа "замърсителят плаща" с конкретни такси според видовете произвеждани материали.

Също така една от първите промени е разширяване на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки за еднократните пластмасови бутилки. Ще се въведат контейнери до местата, където такива отпадъци се генерират най-много - паркове, градинки, заведения за бързо хранене.

Обсъжда се система за депозитно заплащане на пластмасови пластмасови бутилки и машини за предаването им срещу връщане на заплатения депозит. Но има и възражения за това, че цената за напитки в такива опаковки би се повишила непосилно. Засега все още правим анализ.

Увеличаване на гъстотата на цветните контейнери обаче без съмнение е необходима. Но това ще може да се случи едва след националното преброяване на населението. Според законодателното определение в момента такава промяна може да се случи 2 години след приемането на резултата от преброяването - по наши оценки това ще бъде не по-рано от 2024 г.

Но ние се опитваме да правим промени и сега. През 2018 г. променихме изчислението на разполагането на цветните контейнери - вече не е спрямо постоянен, а спрямо настоящ адрес и така те се увеличиха с 10%. Но за нови промени имаме нужда от данни за точния брой живеещи.

Събирането от врата на врата също е метод, който сме обсъждали. Той също е обвързан с точния брой жители в населеното място. както и такса на база генериран отпадък от домакинството. Това е важен момент и за ефективно управление на етажната собственост.

Така ще може да се определи и по-справедлива такса смет, освен по-ефективно събиране и санкции за неспазване на разделното изхвърляне на отпадъците. Ключово е, защото, когато човек плаща на база генериран отпадък, той е стимулиран да намали количеството му, да разделя и да изхвърля на правилните места.

Ние вече изградихме с помощта на Конфедерация Швейцария депа за опасни отпадъци и домакинства. Но никой не знае за тях и няма мотивация домакинствата да ги ползват - това трябва да се промени. Продължаваме да четем въпроси в социалните медии от типа "къде да изхвърля лекарства". Важно е и да има контейнери за разделно изхвърляне, но и знание кой продукт и кой материал къде точно трябва да се раздели и предаде.

- При срещите досега бе повдигнат този въпрос. Има общини, които реално не са обслужвани от сегашните оползотворяващи организации, въпреки че към момента законът задължава кметовете да имат договор с такава оползотворяваща организация.

В момента анализираме възможностите за промяна на нормативната уредба, така че продуктовите такси да се разходват по-ефективно. Но това не е процес, който да може да бъде завършен от служебното правителство. Полагаме основите, но се надяваме след това да се продължи в тази посока, защото това са ангажименти на всяка страна членка.

- Основният метод в световната практика е механичното рециклиране на пластмаса. Той включва сепариране, измиване и филтриране на пластмасата от отпадъците и след това нейната термична обработка до хомогенен материал за влагане директно в последваща обработка. Механичното рециклиране изисква разделно събиране на отпадъци.

Методът на химичната обработка до изходен ресурс е нова тема. За него се говори в последно време и е заложен във втория план за дейности за преход към кръгова икономика на Европейския съюз (за плана виж тук). Най-общо казано, това представлява обработка на пластмасата обратно до базов петролен продукт. Целта на този метод обаче е той да се прилага най-вече при смесените отпадъци - когато разделното събиране не се прилага или не е икономически оправдано.

Затова двата способа за рециклиране - механичният и химическият - следва да се допълват. Те не се конкурират, а се прилагат за различни количества отпадъци, събрани по различен начин.

Към момента в България има достатъчно фирми, които извършват механично рециклиране, а общините образуват т.нар. RDF след третиране на събрания отпадък. RDF не е продукт за рециклиране, той има за цел само да предотврати депонирането. Той цели постигане на оползотворяване чрез изгаряне с цел генериране на енергия.

RDF в България се гори само в циментовите заводи, като очакваме в скоро време да няма внос на RDF. Правихме среща с тези циментови заводи - те са три. Би трябвало циментовите заводи да работят 100% с български отпадък, обработен до RDF, а не 50%, както е в момента. За да се постигне това, вместо отпадъкът да се депонира, е важно да бъде обработен до RDF с високо качество, което е напълно реалистично.

- Проектът е част от третия етап на системата за управление на отпадъци на Столична община и е съфинансиран от Европейския съюз след разглеждане от Европейската комисия. В момента се обжалва в съда, МОСВ не е страна по процеса, ще се съобразим с решението съда, когато той се произнесе.

- Смятам, че бизнесът е достатъчно подготвен и вече знае за предстоящите забрани. Директивата на ЕС се прие през 2019 г. и оттогава има серия консултации по въвеждането на ограниченията на национално ниво, включително с участието на българския бизнес.

Към момента няма ограничения за вноса, но аз лично вече не намирам например пластмасови сламки в търговската мрежа - не ползвам такива, но имам малко дете, за което бяха нужни за адаптация към пиене от бутилка към чаша.

Процесът на съгласуване със засегнатия бизнес беше дълъг, фирмите познават проекта за ограничения и смятам, че септември е реалистичен срок за влизане в сила на наредбата. Тогава вече ще спре вносът на изброените в наредбата забранени пластмасови продукти за еднократна употреба. За другите категории ще влязат в сила новите изисквания - маркировка на материалите и изискванията за разделно изхвърляне, продуктови такси.

Разбира се, ограниченията за мерките и продуктовата такса за отделни типове продукти ще влязат в сила постепенно, някои - едва от 2025 г. За фасовете е от 2023 г.

Бизнесът ще бъде засегнат, но е подготвен. А и в националния план за управление на отпадъците и в стратегията за кръговата икономика са заложени мерки за подкрепа на иновации в нови материали и технологии.