Томас Вайц, Европейските зелени: Нови политики за селото и горите са нужни и заради природата, и заради хората
След посещението преди дни на съпредседателя на Европейската зелена партия Томас Вайц, ръководителят на четвъртата по големина група в Европейския парламент (ЕП) прие поканата на "Дневник" да изрази мнението си както за предстоящите промени в европейските политики за селското и горското стопанство, така и за България като част от европейските процеси. Вайц е земеделски производител, като фермата му е специализирана в био пчеларство и устойчиво горско стопанство. Освен по природозащитните теми аз селското и горското стопанство и новия европейски климатичен закон, Томас Вайц има активна дейност и по темите за човешките права, атомните оръжия, защита на животните и външните отношения на ЕС, като участва в комитетите за Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора.
Поводът за Вашето посещение в България беше работата Ви по темата за анкетната комисия на ЕП за защитата на животните по време на транспортиране. Разкажете ни за нея?
- Не е природозащитна тема, но е тема за защита на животните. Комисията на ЕП по темата разглежда практиките в различни страни членки, тъй като има много сигнали за нарушения на европейските стандарти. Има много отворени въпроси и липса на ясни правила - например за ограничение на времето, което животните могат да прекарат затворени, за пределните температури, на които да бъдат излагани. И за да видя в какви условия се транспортират животните, посетих първо пристанището на Констанца в Румъния и после граничния пункт на Свиленград в България. Вярно е, че в момента търговията е намаляла, но от това, което видях, мисля, че има подобрение и правилата се спазват все повече.
Не мисля, че до момента е имало сериозен обществен дебат за това. Той е свързан и с въпроса за индустриалното отглеждане на животни за месо. Въпросите за ефекта върху въглеродните емисии и изобщо нуждата от произвежданите количество месо все още не са сериозно поставяни.
Какво е мнението Ви за предстоящите нови правила за земеделски субсидии в Общата селскостопанска политика (ОСП) и новия програмен период на финансиране на Европейския съюз?
- Има някои промени, които са позитивни - има добро финансиране за органично земеделие. Поне донякъде положително развитие има с въвеждане на нови стимули за природосъобразни практики или т. нар. "еко схеми".
Но голямата картина не е добра. По-голямата част от парите пак ще отидат в големите монокултурни насаждения, които ползват вредни химически препарати. Което пък е свързано с интересите от плащания на хектар. В много страни става въпрос за много големи компании, често мултинационални, които са собственици на огромни имоти.
Така се пренебрегват схемите за по-малките местни ферми, които освен че са по-щадящи за природата, са и икономически по-изгодни за селскостопанските общности. Тъй като те са тези, които дават работни места и доходи. Но този сектор няма да получи приоритет. Големите суми ще отидат в много малко на брой много богати хора.
Финална ли е тази картина на бъдещото финансиране за земеделие или все още се дискутира?
- Тристранните дискусии за Общата селскостопанска политика (между европейските институции на парламента, комисията и съвета на държавите-членки) приключиха и предстои финално гласуване в ЕП. Ние от Зелените ще гласуваме "против". Най-вече защото смятаме, че всички сектори на европейската политика трябва да допринасят за целта за въглеродна неутралност. Както транспортният сектор, всекидневието на гражданите и производствените технологии се променят, за да пестят емисии, така и селското стопанство не трябва да прави изключение. Но очакваме парламентарното мнозинство да приеме сегашния вариант на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Все пак в тази рамка националните правителства имат право на вариации. Те могат да решат да насочат повече пари за органично земеделие, както и за екологични модерни технологии за сметка на конвенционалното земеделие. Всяка страна членка има пространство за лавиране. И ако при вас в България имате много огромни монокултурни стопанства от слънчоглед, които използват вредни пестициди, то това е пряка отговорност и решение на вашето собствено правителство.
Какво е впечатлението Ви от начина, по който различните държави в ЕС ползват земеделските субсидии?
- Виждаме злоупотреби с парите за земеделие на ЕС из целия съюз, това не е само в бившите социалистически страни. Разликите са в това доколко функционират институциите и дали може да се разчита на контрола на място.
Основният проблем, който виждам, е как някои богати хора - олигарси или техни фирми - се оказват изключителен ползвател на огромни територии. И тук виждам специфична за Източна Европа загуба на държавни земи заради "несвят съюз" между олигарси и политици. Виждаме сделки на тъмно, завладяване на държавна собственост. Промяна на собствеността от публична в частна. А веднъж щом олигархът, или инвестиционният фонд, придобие голямо парче земя, той може съвсем законно да кандидатства за европейски субсидии на хектар, както и всеки друг собственик.
Така че въпросът е двоен - директни практики на злоупотреба, но и начинът, по който големи олигарси са придобили земите, чрез които получават доходи.
Познавам такива случаи в България, Румъния, Словакия. Също и Унгария - държавна земя се монополизира от малко на брой богати хора, директно свързани с политиката на "Фидес".
Какво стана с дискусиите за "таван" на максималната субсидия за една и съща фирма?
- Имаше много силно предложение да се ограничи финансирането за една фирма до 100 000 евро - само по първия стълб на ОСП. Като в зависимост от дейността, ако имаш много служители, или прилагаш множество екологични практики това може да се надвиши. От Зелените опитахме да защитим това предложение, но Съветът на министрите беше крайно неохотен дори да дискутира темата. И в това няма изненада - когато има случаи министри да защитават силни интереси. Или дори да защитават собствения си премиер, който е бенефициент на много милиони евро от субсидии за огромни монокултурни полета - такъв е случаят с Чешката република и премиера Бабиш. Така няма никакъв интерес за намаляване на субсидията до таван от 100 000 евро.
Целта на предложението беше да се освободят и гарантират средства за ферми от среден мащаб, където те още съществуват и да се подпомогне възстановяването им, където са изчезнали. Но Съветът на министрите се възпротиви и защити интересите на големите собственици.
Можете ли да разкажете какво се случва с вредните земеделски препарати, които споменахте няколко пъти - не е ли спряна вече употребата им в ЕС? Какво ще се случи с глифозата?
- Има нова процедура на европейско ниво срещу глифозата, но въпреки че има солидни научни данни за вредите от него, мисля, че няма да бъде забранен. Той се използва масово в Румъния и България.
Разбира се, големите собственици на огромни монокултурни блокове, използват такива препарати. Това спестява нуждата от човешки труд на полето. Всеки фермер знае как механично да отстрани плевелите, но ползването на хербициди спестява тази работа и време.
И въпросът е дали времето и трудът за качествено и щадящо плевене се заплащат. Защото цената на продукцията не ги покрива. Оказва се, че в Европейския съюз земеделците се препитават със субсидиите на площ, а не с продажбата на продукцията си. Приходът от царевица или слънчоглед е почти нулев.
Така че проблемът с вредните препарати не е само в изискване към фермерите да ползват по-устойчиви и екологични практики, но е важно и да се гарантира, че трудът им се заплаща.
За да го направим, трябва да спрем ориентацията към глобалния пазар, която е част от системата на субсидиите. Трябва да се приоритизира подкрепата на европейските данъкоплатци за европейския земеделски сектор. Трябва да се инвестира в здравословна храна, която ще се консумира на европейския пазар, така че да мислим за фермерите си за следващите 50-100 години.
Така ще защитим почвата си, водата си и ще се приспособим към климатичната криза. За да успеем трябва да диверсифицираме отглежданите култури и да запазим разнообразието от видове в дивата природа. Последното за България е по-лесно, защото все още имате запазена дива природа. Но в много европейски страни загубата на биоразнообразие е наболяла тема, особено заради интензивно земеделие, което разрушава хабитати и отравя опрашители. Германия, Холандия Полша - там има огромни поля без нищо освен монокултури, използващи силни препарати.
За България е много важно да преразгледа употребата на неоникотиноиди. Изключително отровен вид препарати, които са забранени в цяла Европа. И с напълно ясни основания - не е лесно да постигнеш забрана за пестицид в целия Европейски съюз. Има много добри научни доказателства за това колко тези препарати са вредни.
Но за съжаление България и Румъния имат спешни дерогации за слънчоглед и пшеница. А това са основните култури, които отглеждате. Така България трови с неоникотиноиди голяма част от почвата си и вреди на пчелите и другите опрашители. Проблемът може да се реши с проста ротация на културите и това е устойчивият начин.
Можете ли да разкажете какви са целите на Европейските Зелени за предстоящата Стратегия на ЕС за горския сектор?
- Все още не сме се запознали със стратегията, засега се появи само неофициален чернови вариант. За нас от Зелените е важно горският сектор да бъде включен в общата цел за въглеродна неутралност.
При положение, че прекратяваме ползването на изкопаеми горива, това ще увеличи натиска върху био източници. От много производствени индустрии, но и от енергетиката, ще има силен натиск върху дървесните ресурси. Затова е важно да защитим горите. Важно е да установим начини на ползване на горите, които да не разрушават основата и възобновяването им.
А и заради климатичните промени вече виждаме ефект върху горите - например и в Югоизточна България боровите гори отмират заради топлинния стрес и сушите. Важно е да подпомагаме разнообразието от видове и постепенната промяна на доминиращите видове дървета, за да могат горите да се адаптират.
Голите сечи също са изключително вредна практика, която отслабва горите и води до изсъхване на дървета.
Така че става въпрос за разумни практики по адаптиране към климатичните промени, устойчиво ползване и опазване на нашия най-важен хабитат, поддържащ биоразнообразието.
Какви конкретни правила искате от Зелените да видите в Европейската стратегия за горите по отношение на сечите и залесяванията?
- Приоритетите ни ще са за естествено възобновяване на горите. Това е възможно при здравите гори.
Това видях на много места в България - здрави гори, които имат в себе си запазено видово разнообразие, за да се възстановяват и запазен генофонд.
В райони, където това е загубено, заради залесяване с монокултурни насаждения, е важно да привнесем такива видове. Но това трябва да са присъщи местни видове, които са се адаптирали за оцеляване при съответните климат и почва.
За сечите до голо без остатък ще предложим ограничение до половин хектар за петното от гола сеч. Дори и в стръмните и труднодостъпни склонове на Алпите, ако сечта е на малки петна, ще е възможно възобновяването на гората. Така след 10 години стопанинът ще може да дойде за нова сеч, като ползва следващото ограничено петно. Така дори за комерсиалното отглеждане ще е възможно да осигурява добро развитие на гората.
Ще има и препоръки за зоните от "Натура 2000", където всички страни членки сме се ангажирали да допринесем за опазване на природното си наследство. И също така ще призовем всички национални правителства да преосмислят конвенционалните си практики за ползване на горите. По тези теми компетенциите на европейските и националните институции се допълват. Тук ще е важно да има мотивация на национално ниво.
Зелените ще сме много категорични с тези предложения. Горите ни дават не само дървесина, но и вода, превенция на ерозията, чист въздух и с все по-силната урбанизация са ключов ресурс за благоденствие и качество на живот като място за отдих. Също така това е хабитат, който споделяме с много от другите живи същества на планетата. Така че това е ресурс, който е ключов икономически, социално и екологично.
Кога се очаква да започнат дискусиите и кога - да бъде приета Европейската стратегия за горите?
- Очакваше се да бъде публикувана през юли, както говорихме с Вас в неделя. Но последните новини са, че има коментари и предложения, които ще променят първоначалната чернова, така че вариантът за публична консултация ще бъде готов през септември и след това ще започнат дебатите и между европейските институции.
Донякъде забавянето идва и от това, че все още на европейско ниво се дискутират детайли около Европейския климатичен закон, които са приоритет преди лятната ваканция.
Какви са дискусиите около климатичния закон?
- Преди 2 седмици беше финализиран Европейският климатичен закон. Целта е въглеродна неутралност до 2050 г.
Разбира се, "дяволът е в детайлите". Въпросът е дали 25% намаление до 2030 г. е достатъчно. Отговорът на учените е "не", но това е политическото решение и дори и то бе постигнато с мъка. И сега голямата цел е тези теоретични индикатори да се превърнат в реални политики и промяна от националните законодатели и правителства. И затова сега обсъждаме придружаващо законодателство - за въглероден данък, конкретни закони за отделни икономически сектори - тоест как наистина ще стане имплементирането на голямата цел. Ще има големи битки по тези теми в следващите години.
Имате ли подкрепа от български евродепутати по тези политики, след като няма български зелен представител в ЕП?
- Нашите български членове от "Зелено движение" са част от коалиция, която има свой представител - коалицията "Демократична България" с евродепутата Радан Кънев. Въпреки че заседава с консервативната парламентарна група, той гласува с нас по много теми, интересува се от природозащита и ни подкрепя често. Освен това Кънев е любознателен и е сред малкото български депутати, които виждам редовно да идва на работа.
Имайки предвид, че очаквате силна роля на националните законодатели и правителства по някои от европейските природозащитни теми в следващите години, смятате ли, че в България партньорите ви от "Зелено движение" ще могат да повлияят?
- Мисля, че като част от коалицията "Демократична България" имат шанс да повлияят. Очаква се в предстоящите избори в неделя да повторят изборния си успех от април или дори да го подобрят - тоест, да имат 4 или 5 депутата. Те имат подкрепата на Европейските Зелени и имайки предвид, че наши представители са министри в 6 от националните правителства в други страни членки и така са част и от Европейския съвет на министрите, ще могат да черпят експертиза и опит за конкретно законодателство и да имат подкрепа при европейски преговори.
Важно е, че новите политики не са само за природата, те са и за хората. Трябва да комбинираме природозащитното законодателство със социалното включване, особено в държави, където голяма част от населението не може да отиде до магазина и да купи нужното. И е важно и в по-бедните страни да има подкрепа за новите политики, които да са насочени и към природата, и към хората.
От историческо значение е, че всички страни са солидарни за голямата инвестиция за възстановяване и растеж на Европейския съюз след пандемията. Затова на европейско ниво от Зелените държим да използваме огромния ресурс на Фонда за възстановяване от COVID-19 така, че да стигне до гражданите - соларни панели, чисто отопление в домовете, технологии за пестене на ресурси и за сгради, но и да създаде зелени работни места. Защото имаме и огромни социални теми на дневен ред след пандемията и парите трябва да стигнат до хората, да се вложат в реалните политики на зелен преход, а не да потънат в корупционни схеми. Надяваме се, че "Зелено движение" ще има ключова роля за това в България.
Какви са впечатленията ви от българските гори, които посетихте заедно със своите партньори от "Зелено движение" - видяхте както сечи в гори на олигарх с Борислав Сандов, така и запазени вековни гори в природен парк с Тома Белев?
- Видях гора със запазено биоразнообразие и добро екологично състояние. Въпреки това, на първото място под Мальовица имаше лоши секачески практики - прекомерен процент сеч, много наранени дървета и извозване през голям наклон, което води до ерозия. Сечта беше изключително ориентирана към печалба - всички ценни дървета бяха отсечени. Но природата там е силна, имаше естествено възобновяване и разнообразие от видове. Имате много запазено и си струва да го пазите още повече.
Аз нямам против икономическото ползване на горите, разбира се, но нека ги пазим за бъдещето. Дори и в "Натура 2000", дори и в буферни зони на национални паркове - има начина да си сътрудничим с гората, без да оставяме вредни следи след себе си.
За защитата на първичните гори - тук имате щастието да ги имате, но в Европа те са много малко. За тях е важно да има стриктна защита. Те са изключително ценни с генофонда си за биоразнообразието.
А когато става въпрос не за първични гори, а за насаждения от вековни гори, които са продукт от добро горско стопанство - не смятам, че трябва да наказваме собствениците, които с добри практики са отгледали хубава стара гора. Устойчивото горско стопанство е точно това - разумна и пестелива сеч, позволяваща на гората да се развива. Тези стопани, ползващи щадящи практики във вековни гори от култури, трябва да могат да ги ползват за сеч. Но за устойчива сеч, позволяваща естественото възобновяване.
Защото става въпрос и за природа, но и за поминък на хора. Съчетаването на природа и икономика е напълно възможно и има добри практики за това.
Каква е мечтаната от Вас европейска горска и земеделска политика?
- За горите вече казах - да се грижим за горите така, че да могат естествено да се възстановяват. А за земеделието - има само един начин. Трябва да позволим на растенията със своята фотосинтеза да ни дават въздух и живот. Да ни дават чиста храна и сурови материали, но и да пазят почвата и да запазят атмосферата ни.
Не е въпрос на идеология, науката е много ясна - малки ферми с разнообразие на отглежданите култури и агро-екологични близки до естествените процеси практики - това е бъдещето на храната ни. Мечтата ми е да се съсредоточим върху дългосрочната устойчивост, адаптация, здравословна среда - и да не падаме в капана на краткосрочната печалба от огромни полета със замърсяващи монокултури. Въпрос е само на разум, ползване на науката и подкрепа за вече ясния път от политици и правителства. Такава промяна е моята мечта.